Поведението на тийнейджърите е изключително объркващо. В един момент нашите подрастващи изглеждат зрели, рационални хора – истински „млади възрастни“. В следващия момент те поемат глупави, необясними рискове или имат драматични емоционални сривове. В миналото тези колебания са били описвани като продукт на неконтролирани хормони. Съвременните изследвания обаче показват, че корените на поведението на тийнейджърите са по -сложни, отколкото си представяме. Като отделят време, за да разберат защо тийнейджърите се държат по този начин, родителите могат да развият по -добри съпричастност и умения за ориентиране.
Какво представлява юношеството
Юношеството се дефинира приблизително като периода между началото на пубертета и законното пълнолетие. Тъй като някои деца започват пубертета доста рано – на около девет или десет години – юношеството трябва технически да включва и тийнейджърските години. Тийнейджърите също обикновено проявяват определящата черта на юношеството: стремежът към независимост и идентичност. Тийнейджърите естествено са принудени да се дистанцират от семейната единица и се стремят да създадат интензивни връзки с връстници. Мозъкът им също ги принуждава да изследват света около тях и да изживяват нови неща. Ето защо тийнейджърите са толкова отворени за нови идеи и са склонни да правят опити за рискови неща.
Защо поведението на подрастващите понякога е толкова предизвикателно
Както всички деца, тийнейджърите обикновено нямат намерение да се държат лошо. Те не обичат да разстройват родителите си и повишената им чувствителност означава, че те са особено наясно с всяко разочарование, което причиняват. Юношите се нуждаят от нашето търпение, разбиране и състрадание, докато се опитват да преминат през тези объркващи години.
Има много причини, поради които тийнейджърите действат по предизвикателни, а понякога и по конфронтационни начини. Хормоните образуват само една част от сложните неврохимични процеси, които стоят в основата на подрастващото поведение. Донякъде неравномерното развитие на рационалните области на мозъка през ранното юношество също играе важна роля в това защо тийнейджърите понякога изглеждат „капризни“ и извън контрол. Префронталната кора може да функционира отлично, когато детето ви е добре отпочинало и доволно, но все пак да е уязвимо на сривове, когато е уморено, гладно или стресирано.
Експертите смятат, че очакванията на обществото също могат да допринесат за вътрешните раздори, които много тийнейджъри изпитват. През по -голямата част от човешката история тийнейджърите получават независимостта, за която естествено жадуват. До 20 -ти век повечето хора напускат училище и започват да търсят препитание (и собствено семейство) през този период. Днес, за разлика от тях, се очаква “младите възрастни” да останат в училище (и следователно обикновено у дома) до средата на 20-те си години. Това поставя силните пориви за независимост, които мозъците им произвеждат, в противоречие с ограниченията на домашната им среда. В резултат на това много тийнейджъри стават бунтовни или по друг начин се борят да утвърдят новооткритото си чувство за идентичност. В незападните култури, където подрастващите следват по-традиционна траектория на развитие, няма концепция за „тийнейджър“, каквато я познаваме.
Всъщност много от поведенията, които сега виждаме като трудни, може да са имали важни еволюционни предимства. Импулсивността на тийнейджърите би им позволила да реагират бързо при внезапна опасност, например. Тяхната нужда да изследват би им помогнала да установят нова територия и да намерят ресурси, а нарастващите им хормони биха ги подтикнали да намерят половинка в ранна възраст. По времето, когато много хора са умрели в резултат на нараняване или заболяване преди 30 -годишна възраст, тези черти са били абсолютно необходими за оцеляването на нашия вид. Днес обаче те обикновено се проявяват по начини, които възрастните намират за досадни или направо разочароващи: Желанието да се преследват материални блага, манията по социалните медии, мрачното и далечно поведение у дома и склонността да се опитва всичко поне веднъж, дори и да е вреден.
Изследванията дори показват, че по ирония на съдбата, всъщност присъщото желание на тийнейджърите да впечатлят другите често ги кара да правят неща, които считаме за разочароващи. В един известен експеримент беше показано, че тийнейджърите, които шофират в симулатор на шофиране, поддържат предпазлив подход, когато шофират сами. Когато шофират с приятел на пътническата седалка, от друга страна, веднага започват да поемат повече рискове. Следователно, склонността на подрастващите да шофират безразсъдно е вероятно свързана със социални влияния, а не с вродена лоша преценка.
В далечното минало тийнейджърите (особено мъжете) биха поели подобно опасни рискове – като лов на едър или хищнически дивеч – за да докажат уменията си пред потенциални приятели и членове на племето. Поведението служи на практическа цел в тяхната социална йерархия. В съвременния контекст обаче същите импулси се тълкуват като безсмислени и незрели. Интересното е, че тази склонност към очевидно необяснимо поемане на риск е обща за всички подрастващи бозайници, когато са изведени от естествената си среда. Един експеримент показа, че подрастващите мъжки плъхове, отглеждани в плен, консумират повече алкохол, когато са около връстниците си, отколкото когато са сами – точно както обикновено правят тийнейджърите. Доказано е, че това поведение е престанало, след като плъховете достигнат пълна полова зрялост.
Други изследвания показват, че тийнейджърите естествено са склонни да се доверяват на преценката на своите връстници на същата възраст пред тази на възрастен. Това е без съмнение защото, когато вашият тийнейджър прави “глупости”, той често изглежда напълно неприемлив за здравия разум – освен ако не идва от устата на приятел. Още веднъж, това поведение не е продукт на умишлено предизвикателство. Според изобразяването с fMRI (Функционалната магнитно-резонансна томография) частите на мозъка, които обработват социалната информация, са силно активни, когато тийнейджърите са в присъствието на връстници, и сравнително недостатъчно активни в присъствието на възрастни. С други думи, не че детето ви не се интересува как се чувствате, когато то ви тревожи – мозъкът му просто е настроен да дава приоритет на връзката на връстниците, понякога с изключение на всичко останало.
Помогнете на вашия тийнейджър да процъфтява
За съжаление, подпомагането на вашия тийнейджър не е толкова просто, колкото премахването на ограниченията и правилата и даването на повече отговорност. По -младите тийнейджъри все още се нуждаят от граници и чувство за рутина, за да процъфтяват, а липсата на тези неща влошава объркването и недоволството им. Вместо това, това от което тийнейджърите наистина се нуждаят, е правилният вид социална подкрепа. Тъй като тийнейджърите са толкова ориентирани към връстници, един от най-добрите начини да им помогнете да ограничат естествените си тенденции е чрез връзки с връстници. Когато тийнейджърите са свързани с мрежа от добре обосновани, съмишленици, те могат да намерят здравословни изходи за своята енергия. Когато тийнейджърът е в състояние да впечатли приятелите си чрез спортни постижения, например или да превъзхожда в споделено хоби, необходимостта му да използва рисковано поведение, за да се „покаже“, естествено ще намалее.
Положителното лидерство на връстници също има невероятна сила да промени поведението на подрастващите към по -добро. Проучванията показват, че когато популярните ученици водят училищни кампании срещу проблеми като тормоз и тютюнопушене, процентът на тези нездравословни практики действително намалява драстично.
В обобщение, това, от което най -много се нуждаят тийнейджърите, освен стабилна и любяща домашна среда, е положителна и продуктивна общност от връстници. Ако родителите и преподавателите могат успешно да създадат пространства за развитие на този вид общности, нашите тийнейджъри ще бъдат по -щастливи и по -здрави за това.
Източник: https://www.psy-ed.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Мария Христова