Не всички надарени деца задължително се справят отлично в училище. За някои академичните дейности могат да са източник на разочарование или отегчение, дори когато същите тези деца с удоволствие полагат значителни усилия за трудни дейности извън училище, проявявайки голям творчески потенциал.
Много родители и преподаватели избързват с предположението за поведенчески проблем, когато са свидетели на горния сценарий. В действителност – много от тези деца живеят в странен парадокс: въпреки че със сигурност са надарени, те в същото време страдат от едно или повече обучителни затруднения, което прави обучението в академична среда трудно за тях. Тези деца често се наричат „двойно изключителни“.
Те често остават недиагностицирани с години, тъй като се предполага, че талантът и обучителните затруднения са в противоположните краища на когнитивния спектър. Наистина, в някои области регламентите за финансиране позволяват да бъдат идентифицирани и подпомагани хора с обучителни трудности или надарени хора, но никога двете едновременно.
По същия начин, ако дете показва недостатъчно умения в една област, това може да попречи то да бъде класифицирано като надарено (независимо от талантите му в други области) и в същото време, ако не се справя достатъчно зле, за да изпадне под общото ниво на класа, това често е пречка да бъде диагностицирано като дете с обучителни трудности.
Това, разбира се, не е в унисон с познанията, които имаме сега за човешкия мозък и за начините, по които той учи, въпреки че експертите все още не могат да постигнат консенсус по въпроса как да определят наличието на талант, обучителни трудности и как двете си взаимодействат. Става все по-очевидно, че децата могат да бъдат много умни и въпреки това да изпитват затруднения с конкретен проблем, както и че на много умните деца понякога им се налага да работят усилено, за да поддържат нивото, характерно за класа им. И в двата случая тези деца твърде често остават незабелязани и не получават необходимата им помощ, за да разгърнат пълния си потенциал.
Идентифициране на деца, които са едновременно талантливи и имат обучителни трудности
Децата, които са едновременно талантливи и имат обучителни трудности, обикновено попадат в една от трите групи:
- деца с леки обучителни трудности, които официално са идентифицирани като надарени;
- деца със „средни“ успехи, чието ниво на постижения крие техните обучителни трудности;
- деца, които имат установена обучителна трудност и в същото време са надарени.
Първа група:Деца с малки обучителни трудности, които официално са идентифицирани като надарени.
Тези деца са официално признати за надарени поради високите си постижения и/или високия си коефициент на интелигентност. С порастването им и с получаването на по-сложни задачи в училище обаче започва да става видимо несъответствието между тяхното ниво на интелигентност и академичните им резултати. Например, тези деца може да четат или да се изразяват блестящо, а в същото време да имат затруднения да достигнат нивото на писане на съучениците си. Те може да се представят невероятно добре на тестове и в същото време да имат затруднения, когато трябва да организират големи проекти или да изпълнят задачите си за домашно правилно и навреме.
До гимназията, на много от тези деца непрекъснато се повтаря, че трябва да се стараят повече, независимо от това, че те всъщност изпълняват задачите по най-добрия възможен начин. Неизбежно, като резултат от това се появява разочарование, негодувание и апатия.
Ако изглежда, че детето има желание да учи, но изпитва затруднения, вероятно има нужда да му се покаже как да изгради необходимите умения и вече напълно – и болезнено – осъзнава, че те наистина са необходими. Такива деца трябва внимателно да бъдат изследвани за наличие на малки обучителни затруднения веднага щом се появят тези несъответствия, за да не пострадат ненужно тяхното самочувствие и готовността им за учене. Чрез разработването на специализирани стратегии за обучение (след поставяне на диагноза) тези деца често могат да подобрят академичните си постижения. Освен това, те ще разберат защо изпитват тези трудности и ще е по-малко вероятно да обвиняват себе си и да се съдят за проблемите си с обучението.
Втора група:Деца със „средни“ успехи, чието ниво на постижения крие техните обучителни трудности.
При децата от втора група често остават незабелязани или тяхната надареност, както и техните обучителни трудности. През това време те полагат огромни усилия да останат на нивото на съучениците си, използвайки своя напреднал интелект, за да компенсират проблемите, предизвикани от обучителните им трудности. С тези деца пътят към ада наистина е постлан с добри намерения, тъй като тяхната надареност маскира затрудненията им и обратното, те рискуват да не получат нито нужната им помощ, нито признанието, което заслужават.
За да идентифицират тези деца, преподавателите трябва да следят за изключителни таланти, които се проявяват само в конкретни ситуации, или когато децата са насърчавани от особено внимателен учител (обикновено този, който използва творчески подход към ученето).
Ако нито талантът, нито обучителните трудности са официално идентифицирани, можем да препоръчаме оценка на когнитивния профил като първа стъпка за разбиране на проблемите на детето в ученето.
Трета група:Деца, които имат установени обучителни трудности и в същото време са надарени.
Тези деца, макар и будни, често изпитват големи трудности в училище и затова са идентифицирани като деца с обучителни затруднения. Тези деца рискуват техните таланти да бъдат пропуснати, защото цялото внимание се отделя на това, което „не им е наред“, вместо да се търсят областите, в които са надарени. Ако изобщо се идентифицират някакви таланти, те често се използват само като инструмент за смекчаване на слабостите на детето.
Ключът към идентифицирането на тези деца често се крие в оценката как те се справят у дома; наличието на голям интерес извън академичната среда често означава, че може да има и надареност.
За съжаление, тези деца често страдат от лошо самочувствие, тъй като високото ниво на чувствителност (което обикновено съпътства таланта) ги кара силно да осъзнават академичните си недостатъци. Ако това чувство за неадекватност не бъде преодоляно чрез признаване на тяхната надареност и подходящо насърчаване да разгърнат пълния си потенциал, тези деца често се проявяват негативно в училище – тръшкат се, замечтани са или често се отклоняват от задачата в израз на разочарование.
Как да помогнем на децата, които са едновременно надарени и имат образователни трудности
Въпреки че нуждите на децата в трите групи, посочени по-горе, ще варират донякъде, указанията по-долу дават общ преглед на основните стратегии, които преподавателите могат да използват, за да помогнат на тези деца да разгърнат пълния си потенциал:
1. Обърнете внимание на развитието на дарбата на детето. Традиционно, когато се работи с деца с обучителни трудности, фокусът е върху смекчаването на негативните ефекти от затрудненията, така че те да могат да достигнат нивото на останалата част от класа. Въпреки това, когато работите с дете, което е едновременно надарено и има образователни трудности, е от голямо значение да работите върху развитието и на неговите дарби – да се уверите, че то получава достатъчно положително внимание за тях. Докоснете се до силните страни и интересите на детето (създавайки дейности, които да ги подчертават, като същевременно заобикалят слабостите им) и така ще поддържате мотивацията на детето да напредва в академична среда.
2. Създайте пространство, в което е приемливо да си различен. Всички деца трябва да се чувстват ценени за това кои са – независимо колко далеч от стандарта са различните им способности. Подчертайте факта, че успехът в реалния свят зависи от овладяването на много различни умения, а не само на словесните, които са в основата на повечето училищни програми, и се опитайте да създадете поне някои уникални задачи, които са съобразени с уменията на конкретното дете. (Ако учениците виждат, че стандартните задачи непрекъснато се улесняват специално за тях, те започват да вярват, че уменията им са по-малко ценни и се обезсърчават.) По същия начин се опитайте да третирате всички умения като еднакво ценни – няма причина например една видео -продукция, която е добре направена, да се счита за по-малко ценна от есе на същата тема.
3. Помогнете на децата да компенсират слабостите си, вместо да очаквате да овладеят уменията, които им липсват. Не очаквайте децата с обучителни трудности един ден магически да придобият онези умения, които са повлияни отрицателно от техните затруднения. Например, ако едно дете има лош правопис, е много вероятно нивото му на правопис да си остане под средното и това трябва да се третира като приемливо. Педагозите трябва да помогнат на тези деца да намерят подходи да работят със съществуващите дефицити, вместо да принуждават децата да ги коригират. Ако например – детето не може да чете добре, вместо да го карате да упражнява четенето си повече от всяко друго умение, докато не го овладее, помогнете на това дете да намери алтернативни начини за получаване на нужната информация (например чрез гледане на видеоклипове). Ако детето не може да организира правилно задачите си, дайте му подробни указания; ако словесните му умения са лоши, позволете му вместо това да напише отговора си и т.н. Учителите също така трябва да използват наличните технологии, за да улеснят процеса на учене на ученици, които имат образователни трудности и едновременно с това са надарени. Съвременните технологии предоставят разнообразни инструменти, които ще позволят на децата да се справят по-добре с тези затруднения.
4. Насърчаване на осъзнаването. С порастването на учениците и увеличаването на тяхната самостоятелност по отношение на обучението те трябва да разберат в детайли кои са силните и слабите им страни, за да започнат да развиват свои обучителни стратегии. За да насърчите подобно осъзнаване, накарайте учениците да обяснят своите разочарования и притеснения в разговори на четири очи и обсъдете инструменти за справяне със ситуацията. Освен това, свързването им с ментори, които са едновременно надарени и с обучителни трудности, ще им помогне да създадат стратегии за оптимално учене през целия живот.
С правилното насърчение учениците, които едновременно имат обучителни трудности и са надарени, могат да се превърнат в едни от най-уникалните и оригинални мислители в обществото. Следователно, като помагат на тези деца да процъфтяват днес, педагозите ще създават хората, които утре ще решават проблеми. Както историята доказва отново и отново – различните стилове на мислене водят до нови и често революционни идеи, които могат да променят света ни към по-добро.
Източник: https://www.psy-ed.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мария Христова
Редактор: Вероника Шербанова