Способността за контрол над собственото поведение, известна още като „изпълнителна функция“, би могла да не е само във вас. Според нова теория, тя може да се развива под влиянието на многобройни външни фактори.
Теорията, описана подробно в Perspectives on Psychological Science, се основава на Теорията за динамичните системи, от областта на математиката и физиката, която се използва за описване поведението на сложни динамични системи и явления, като образуването на облаците и летателните модели на птиците.
Наскоро изследователски екип, ръководен от Сами Перон -доцент по човешко развитие в Държавния университет на Вашингтон, прилага теорията към изпълнителната функция, която доказано има голямо значение във всяко проявление – от готовността на децата за училище до социалните им взаимоотношения. Нейното развитие е свързано и с дългосрочните резултати в зряла възраст.
„Предполагаме, че изпълнителната функция всъщност се състои в това да използваш сигналите от околната среда, за да направляваш поведението си“, казва Перон. „Като хора ние използваме нашия опит и норми, за да решим кой е подходящият начин да насърчим развитието на изпълнителната функция, с която искаме да помогнем на децата да изградят връзките между сигналите и подходящото поведение“.
В класната стая тези сигнали могат да включват неща като декорация на стените, начин по който са подредени чиновете или вербални инструкции. Премахването на разсейващите фактори от околната среда също може да помогне на децата да контролират поведението си. Например – да разполагат с подострени моливи под ръка или да се отстрани проблема с клатещия се стол на чина. Освен това физическите неща, които обикновено се смятат за странични, като например дали детето спи или се храни достатъчно, също оказват влияние върху изпълнителната функция, казва самият Перон.
Преди преобладаваше мнението, че изпълнителната функция е свързана с три отделни неврокогнитивни процеса: работна памет, инхибиторен контрол (способността да се възпреш да направиш нещо) и когнитивна гъвкавост (която позволява да се преминава, превключва от една дейност към друга). Тази перспектива е поставена под въпрос, казва Перон.
„Ако тези различни когнитивни процеси съставляват изпълнителната функция, бихте си помислили, че можете просто да се обучите и след това да ги използвате навсякъде“, казва той. „Оказва се, че това не работи и същото е доказано отново и отново. Хората мислят и се държат по определен начин в конкретна среда, така че не може просто да тренираме изпълнителната функция, например като правим компютърни упражнения за развиване на работната памет.“
Новата теория се основава на работата на когнитивния учен Сабине Доебел, която през 2020 година призовава за ново определение на изпълнителната функция. Тя я определя като „развитие на умения за използване на контрол в служба на поведението“. Перон и неговите съавтори от Университета в Канзас и Университета в Тенеси разширяват тази нова дефиниция, като въвеждат теорията за динамичните системи, за да обяснат как хората използват различни външни фактори, за да формират поведението си.
„Трябва да мислим повече за изпълнителната функция, за начина, по който тя функционира и за целенасоченото поведение в реалния свят“, казва Перон. „Когато възприемете тази перспектива, изведнъж тя става много по-практична за възрастните, които се грижат за децата и родителите им, защото именно там децата мислят, съществуват и се развиват“.
Динамична реконцептуализация на развитието на изпълнителните функции
Изпълнителната функция играе основополагаща роля в ежедневното поведение през целия живот. Теоретичното разбиране на развитието ѝ обаче все още е в процес на развитие.
Доебел предполага, че развитието на изпълнителните функции се отразява на уменията за използване на контрол в услуга на поведението – използване на умствено съдържание като знания и убеждения за насочването му по специфичен за контекста начин. Този освободен възглед контрастира с модулните възгледи за изпълнителната функция.
Този нов възглед прилича на някои по-стари концепции за динамичните системи, които отдавна предполагат, че поведението отразява сглобяването на множеството части в контекста. Разглеждаме тази прилика и оценяваме какво още добавя теорията за динамичните системи към разбирането за развитието на изпълнителните функции.
Описваме основните концепции на динамичните системи и ги прилагаме към изпълнителната функция, както е концептуализирана от Доебел, и чрез тази гледна точка обясняваме многостепенната природа на поведението, насочено към целта и как способността за поведение, насочено към целта в различни контексти се проявява в хода на развитието.
След това описваме динамичен системен модел на поведението, насочено към целите в детството и накрая разглеждаме по-широките теоретични последици от теорията за динамичните системи и предлагаме нови практически последици за насърчаване на способността на децата да се държат целенасочено в ежедневен контекст.
Източник: https://neurosciencenews.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Филка Караланова
Редакция: Елена Ценова