Това са пет предупредителни знака, че може да сте преминали границата и какво да направите по въпроса. Никога не е късно да промените лошите модели.
Родителството е трудна задача – всички знаем и приемаме това. Но през последните няколко десетилетия започнахме да приемаме и идеята, че родителите могат да объркат децата си по начини, които да изискват цял живот терапия. Време е да станем родителското поколение, което променя това и започва да отглежда деца, които не трябва да се възстановяват от детството си като възрастни.
Отглеждането на буйно дете е достатъчно да изтласка повечето разумни възрастни до ръба на лудостта, без да добавяме към това и идеята за контрапродуктивно родителство. Макар да изглежда, че вече имаме твърде много неща на главата си, от съществено значение е да моделираме положително родителско поведение за децата си.
Когато ставаме родители, не получаваме ръководство с инструкции или обяснение какво да очакваме. Всяко дете, дори в един и същи дом, може да се нуждае от различни неща от различните родители, а с това вероятно е трудно да се справим.
Ще изброим пет знака, че преминавате границите и навлизате в емоционално разрушителна територия, както и някои решения, които да обърнат нещата.
1. Децата изпълняват ролята на възрастен
Когато децата ни порастват и стават по-зрели, ние им даваме допълнителни отговорности в семейството. Натоварваме ли ги твърде много твърде рано?
Пример:Вие молите седемгодишното си дете да се грижи за вашето петгодишно дете след училище, докато не се приберете в 17:30 часа. Или не оставяте детето си да спи до късно в училищна нощ, за да ви слуша как се оплаквате от гаджето си.
Какво да направите: Първо оценете как сте били отглеждани. Очаквало ли се е да поемете задачи, които са били извън обхвата на Вашата възраст по това време? Ако е така, не е нужно да подражавате на преживяното. Когато осъзнаете откъде идват Вашите родителски модели, изберете практично място в тях, където да направите промяна.
Когато е подходящо за възрастта, на дете може да бъде поверено да гледа по-малък брат или сестра, но тази зрялост не настъпва до осемгодишна възраст. От децата не бива да се очаква да са детегледачки или да се грижат за домакинството извън ежедневните си задължения. Потърсете програма след училище, подходяща за Вашите деца и Вашия бюджет.
Освен това не трябва да се очаква от децата Ви да слушат разговори по теми за възрастни, като финансовите Ви трудности или неволите във връзката. Децата не са Вашето рамо, на което да плачете – тази роля трябва да бъде изпълнена от доверен възрастен приятел.
Да се иска от децата да поемат повече, отколкото могат да се справят емоционално или физически, е разрушително родителство. Малките промени по пътя ще подобрят отношенията с децата Ви и ще улеснят прехода за Вас.
2. Карате ги да се чувстват виновни
Ние учим децата си да бъдат добри към другите и да постъпват с другите така, както биха искали да постъпват с тях. Златното правило, нали? Но когато правим неща за децата си, очакваме ли нещо в замяна? Караме ли ги да се чувстват виновни за действия или ситуации извън техния контрол?
Пример:Вашият син тийнейджър иска да отиде на футболен мач в петък вечерта, но Вие сте самотен/самотна, защото дългогодишната ви връзка се е разпаднала преди няколко седмици. Казвате му, че може да отиде, но че ако има нужда от Вас, ще сте сам/сама вкъщи и ще го чакате да се прибере.
Какво да направите:Първо се извинете. Ако децата Ви са достатъчно големи, за да разберат, че имате навик да правите такива неща с тях, признайте го и кажете, че съжалявате. Повярвайте ми. Това е дългосрочна полза – стига да промените поведението си занапред. След това не забравяйте да премисляте, преди да говорите, когато в бъдеще възникнат подобни ситуации.
3. Подигравате им се публично
Изтръпвам, когато видя, че това се случва.
Пример:Томи играе цяла сутрин в дома на родителите Ви в Деня на благодарността. В един момент изпада в яростна истерия и се хвърля на пода на кухнята, крещейки, че е много ядосан. Вие се навеждате, приближавате се до лицето му и казвате с висок подигравателен глас: „Много съм ядосан! Толкова съм ядосан! Това наистина ли ти помага тук, Томи!?”
Какво да направите: Едно е да сте на ръба, а съвсем друго е да скочите с желание. Била съм там – в дупката, в ден, превърнал се в пълна катастрофа с моето свръхактивно дете. Знам, че се прекрачва всяка граница и е нетърпимо усещането, което се появява, когато сте били удряни, търпели сте крясъци, обиждани сте и са Ви замеряли с разни предмети. Въпреки това, не е добре да се подигравате на децата си и е направо срамно и вредно да го правите пред други хора.
Децата на всяка възраст разбират, че това е неподходящо поведение, защото ги молим да не говорят така на приятелите си на детската площадка. Първо трябва да се извиним. Трябва да обясним, че поведението ни не е подходящо, а ние просто сме изтощени и ядосани. Дори родителите правят грешки.
След това трябва да привлечете доверен приятел, съпруг, член на семейството или някой, който може да се „включи“, когато се доближите до точката на пречупване. Те могат да Ви помогнат да намерите тихо място, където да регулирате емоциите си, преди да кажете или направите нещо, което трудно може да бъде поправено.
4. Молите ги да пазят тайни
Децата ни не са ни приятели. Не знам колко по-ясно мога да го кажа. Колкото и да обичаме децата си или колкото и млади да сме били, когато са се родили, докато и двамата не станете пълнолетни, не можете да поддържате здравословно приятелство с децата си. Това ще бъде психически увреждащо за едната или и за двете страни.
Пример:Разказвате на детето си, че пазарувайки сте похарчили твърде много пари и след това го молите да не казва на баща си.
Какво да направите:Можем да бъдем доверени лица на децата си, да бъдем верни пазители на техните тайни, да ги насърчаваме да споделят своите истории, но това е еднопосочен път.
Ако вече сте се доверили на децата си, сякаш са Ваши възрастни приятели, в подходящ момент им кажете, че осъзнавате, че може да са достатъчно зрели, за да се справят с информацията, която сте им казали, но не е било редно да ги молите да пазят тайна. Колкото и да искат да им споделяте тайни, те не трябва да чуват такива, които са неподходящи за деца на възраст под 13 години.
5. Не поддържате подходящи за възрастта граници
В нашето общество на интелигентни телефони, социални медии и незабавно удовлетворение е трудно да не се виждат нашите тийнейджъри или децата ни от средното училище като мини възрастни. Но помнете, родители, те не са. Мозъкът им все още се развива и те все още не могат да вземат зрели решения. Искам да кажа, помните ли, когато сте били на 10? Да, ще оставя тази мисъл да отлежи известно време.
Пример:Вашето 12-годишно дете иска да остане будно и да играе видео игри в интернет. Искате да спите, така че му разрешавате – въпреки че все още не сте настроили родителския контрол в новата му игрова система. Това 12-годишно дете вече може да гледа почти всичко, докато разговаря с други хора онлайн, които играят същата игра. Страшната част? Повечето от тях едва ли са на 12.
Какво да направите:За нас е важно да признаем, когато прекрачим граница, не успеем да поставим подходяща граница или просто направим грешка с децата си. Честното извинение има дългосрочен ефект в посока да накарате детето си, независимо от възрастта му, да се чувства важно за вас.
Ако имате въпроси относно определяне на подходящата възраст, консултирайте се с приятелите си, с Вашия педиатър или проверете в онлайн форум. Помислете дали не се чувствате комфортно или не с това, което детето Ви прави. Вие сте родителят.
Всичко се ражда от любов – или от наличието ѝ, или от липсата ѝ. Може би сте отгледани в обиждащо, пренебрегващо или ограничаващо домакинство, така че Вие реагирате като родител по единствения начин, който някога сте познавали. Ние можем да бъдем продукт на обкръжаваща ни среда, но не е задължително.
Помислете за тези прозрения за емоционално насилствено родителство и оценете себе си честно. Има ли неща, които бихте могли да направите по-добре? Дължите ли на децата си извинение?Да се смирим в привързаността към децата си е може би едно от най-мощните действия, които някога можем да направим за тях.
Никога не е късно за промяна.
Източник: https://www.additudemag.com/
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мария Христова
Редакция: Тонка Дучева
Photo credit: Freepik