Много родители се страхуват, че слагането на „етикет“ на детето като имащо затруднения в ученето, ще го накара да се почувства съкрушено, изоставено или по-малко склонно да опита. В действителност е точно обратното: учейки детето си за същността на неговите затруднения с ученето, ще го успокоите и мотивирате да преодолее предизвикателствата пред него. Ето как да започнете този разговор.
Веднъж една майка се обади в моето специализирано образователно училище с молба за прием на нея и детето ѝ, което е изпитвало големи трудности в училище. Тя зададе странен въпрос в първоначалното си телефонно обаждане: „Има ли в училището някакви табели или плакати, обозначаващи го като училище за деца със затруднения в ученето?“
Попитах я защо иска да знае това. Тя отговори: „Моят син не знае, че има затруднения с ученето и не искаме той да узнава“. Той знае, мамо! Повярвай ми, той знае!
От доста дълго време съм озадачен от родителското нежелание да обсъждат с детето неговата диагноза „обучително затруднение“. Знаенето, че той има разпознаваемо, често срещано, измеримо и лечимо състояние, често идва като голяма утеха за младежа. Без тази информация, детето вероятно ще повярва на подигравките на своите съученици и ще се почувства наистина като глупак.
Ако детето няма основно разбиране за същността на неговите затруднения в ученето, малко вероятно е то да е способно да поддържа мотивацията си в клас. Тъй като е озадачено от трудностите, които изпитва в училище, едва ли ще може да се ангажира с обучението си.
Какво са „затруднения с ученето“ и какво не са
Обсъждайки проблемите с ученето при дадено дете, изключително важно е да се обясни какво предтвлява нарушението му и какво не е. Може да откриете, че детето има много погрешни схващания за своите трудности („Това изчезва в средното училище“, „Това значи, че съм глупав“, „Никога няма да мога да чета“) и е важно да разясните и коригирате тази дезинформация.
По време на тези срещи, подчертайте силните страни на детето и това, което обича да прави, а не се фокусирайте върху неговите слабости и трудности. Изразете оптимизъм за развитието и бъдещето на детето.
Припомнете на вашето дете, че то наистина може да учи, но това става по уникален начин, който изисква от него упорита работа и участие в класове и дейности, които са различни от тези на неговите връстници или братя и сестри.Подчертайте факта, че тази ситуация съществува не по вина на детето. Обяснете му, че ученето е особено предизвикателство и може да му отнеме повече време да добие умения, отколкото това е необходимо на неговите съученици. Напомнете, че то ще „завърши състезанието“ дори и да се наложи да мине по друг път. Уверете го, че възрастните в неговия живот ще са винаги до него.
Разкажете за трудностите в ученето и предизвикателствата, с които сте се сблъсквали и очертайте стратегиите, които вие сте ползвали. Тази информация може да бъде успокояваща за детето. Не намирам за полезно да се цитират известни личности с проблеми в ученето като средство за вдъхновение и мотивация на детето.
Един по-реалистичен подход за вдъхновяващ пример би могъл да бъде цитирането на хора, които детето познава. „Знаеше ли, че чичо Джон също е имал проблеми в училище и е трябвало да повтаря трети клас? Отнемаше му цяла вечност да напише домашното си и все още изпитва трудности с писането. Но той има страхотна работа в болницата. Той обича да готви, точно като теб, и никой не прави по-добро чили от него.“
Разяснете ежедневните трудности на детето си. Една от най-ценните и важни роли, която родителят може да играе в живота на едно дете със специални потребности, е тази на разяснител. Родителите трябва да обяснят проблемите на детето, като по този начин придават смисъл на неговите ежедневни усилия. Младежът често се чувства значително облекчен след като осъзнае, че всъщност неговите трудности имат наименование и че и други изпитват подобни проблеми и предизвикателства.
Важно е тези разяснения да се правят по внимателен и подходящ за възрастта начин. Такава важна информация не може да бъде съобщена в една крайна дискусия като „Нека да обсъдим твоето затруднение с ученето“. Вместо това, трябва да обсъдите с детето неговите предизвикателства постепенно, неформално и последователно.
Търсете и се възползвайте от моменти, които могат да учат. Когато детето зададе въпрос, свързан с неговото затруднение, не забравяйте да отговорите на въпроса му честно и открито и внимавайте да не предоставите повече информация, отколкото детето може да обработи или разбере! Например, представете си, че детето е празна чаша, лишена от всякаква информация за естеството на своите проблеми. Вие сте стомната, пълна с данни, отчети, информация и знания за затруднението. Бавно „наливайте“ познанието в чашата, докато съдът се напълни! Винаги завършвайте разговора, уверявайки детето, че сте нетърпеливи да разговаряте с него!
Разяснителният процес е критична стъпка по пътя на детето към самозащита. Като юноша и възрастен, то трябва да може да обясни своите проблеми и потребности на учители, треньори и работодатели без родителска намеса.
Как да разговаряте с детето си за неговите проблеми с ученето
Ако вашето дете се сблъска с проблеми – да речем при подреждане на масата за вечеря, причинени от неговото нарушение, може да използвате тази възможност да му обясните последователно и насочено проблемите по следния начин:
„Карл, аз знам, че това е трудно и разочароващо за теб и наистина оценявам твоето желание да продължиш напред. Очевидно ти е трудно да запомниш реда, който трябва да следваш при подредба на масата, но ще бъде по-лесно, ако погледнеш листа с подредбата, който направихме миналата седмица. Спомняш ли си? Държим го на рафта до съдовете. Ако използваш листа за известно време, постепенно ще го премахнем и, обзалагам се, че ще можеш да подредиш сам масата след няколко седмици. Следвахме този ред, когато се учехме да си оправяш леглото и ти се справяш наистина добре с тази работа.“
„Помни, че ножът и лъжицата са от страната на ръката, с която пишеш, а вилицата е от другата страна. Проблемите, които имаш, са свързани с нещо, наречено последователност на действията. Тези умения винаги ще бъдат малко трудни за теб, но ти се справяш все по-добре и по-добре. Цялата ти упорита работа с ерготерапвета, г-жа Картър, наистина се отплаща. Допълнителните уроци, които треньор Саймънс ти дава във футбола, също ще помогнат за твоята съсредоточеност.“
Източник:https://www.additudemag.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Полина Толева
Редакция: Адриана Гоцова
Photo credit: Freepik