Замисляли ли сте се дали спящото дете обработва цялото количество сложна информация, която светът му предлага всеки ден? Не? Аз също. Всяка новост намира точното си място в мозъка му, изчаквайки реда си, бива организирана и прилежно категоризирана. Е, става ясно, че сънят е ключът към всички тези сложни процеси.
Шест-осем месечните кърмачета са успели да създадат собствено значение за определена дума, само след като са получили необходимата дрямка. До сега подобно когнитивно умение е считано за възможно само при по-големите деца.
Какво представлява експериментът?
На кърмачета между 6-8 месечна възраст са подадени предмети, които те именуват със съчинени от тях, абсолютно произволни думи, като „бофел“ и „зусер“. Важна особеност е, че екипът предварително се е погрижил да подбере напълно непознати на децата предмети.
След преминаване на тази опознавателна фаза сутринта, е отчетен нисък разпознавателен отговор на мозъка при повторна среща с подобно изглеждащи фигури (нов „бофел“ не може да бъде разграничен като такъв ). Интересът към експеримента обаче нараства, след като децата са подложени на същата процедура веднага след дрямка. Мозъчната им активност показва коренно различни резултати, а именно: децата започват да различават правилното от несъответстващото наименование на нови предмети, както и да забелязват приликите между тях – процес известен като „генерализация“.
Можем да заключим, че бебетата „генерализират“ новите си знания по време на сън, защото тези деца, които са останали будни, не успяват да развият генерализационни умения. Количеството и качеството на този процес корелира с това колко време децата са спали. Тези, които прекарват 50 и повече минути в сън, демонстрират наличието на т.н. N4O0 компонент, който става индикатор за научаването на нова дума. Бебета, които спят 30 минути или по-малко , успяват единствено да разграничат сходни характеристики на предметите и да ги свържат със звука на думата. За разлика от останалите си връстници обаче, не създават собствен смисъл и не осъзнават значението на новата дума.
Анджела Фредеричи , главният автор на проучването споделя: „Резултатите красноречиво доказаха, че бебетата могат да формират дългосрочна памет за значението на дадени думи, много по-рано, отколкото учените предполагаха, въпреки недоразвитие мозъчни структури отговорни за тази дейност.“
Задълбочавайки се повече в темата, експериментът доказва и още нещо – точната фаза на съня отговорна за връзката между създаването и осъзнаването на дадено значение. Втората фаза на съня се явява моста между заучаването на нещо ново /както при децата спали под 30 минути/ и разгърнатият спектър от възможности за запаметяване /наблюдаван при децата прекарали в сън 50 минути/.
В сравнение с останалите аспекти на развитие на едно дете, които отнемат месеци, придобиването на дългосрочна памет за значението и осмислянето на околния свят, се случва в ‚,рамките на една дрямка”, което ни кара да направим извода, че езиковото развитие се променя с бърза скорост по време на сън.
„В направените от нас експерименти децата са подложени на много по-голям поток от информация за много по-малко време – все ситуации, с които нормално децата ще се сблъскват в доста по-късен етап от живота си.“- добавя отговорничката на проучването, Мануела Фредерик. ‚,Само по време на сън, когато мозъкът е изолиран от околния свят, може да извлече и запамети точния обем информация и новосъздадени връзки, да организира, подрежда и усъвършенства ранните си когнитивни способности.‘‘
Затова, следващият път, в който съзерцавате спокойния и невинен сън на вашето ангелче, замислете се за всички процеси, които препускат в мозъка му! Всички нови думи и действия, които сте споделили с него, ще бъдат старателно категоризирани и дарени със значение. Феноменално развиващ се капацитет, който може само да ни научи, че бебата са наистина невероятни – дори и когато спят.
Източник: https://www.mother.ly/
Превод за Център за детско развитие: Димана Янакиева
Редакция: Ивайла Стефанова
Photo credit: Freepik