Нашият двегодишен син се хранеше, само ако гледа детски филмчета на телефона, таблета или телевизора. Дълго време го толерирахме, но в един момент решихме просто да премахнем екраните по време на хранене от раз. Проработи! Но с някои уговорки. Ето какво направихме ние, защо проработи и какво бяхме опитали първоначално (без успех).
Тук разказвам за моя малък син, който имаше много проблеми с храненето. Той се задушаваше по време на хранене, мразеше да стои на високото си столче, хвърляше храна и като цяло проявяваше обичайната за малки деца придирчивост към храните, което доведе до това да не яде и да отслабне. Част от това сигурно ви звучи познато, синът ми не е единственото дете с такива проблеми.
Когато беше на около 10 месеца, разбрахме, че можем да пуснем Елмо в YouTube, което ще го накара да седи на стола си за хранене достатъчно дълго, за да се нахрани (изненадана съм, че ни отне толкова време, за да се сетим!). Така той щеше да се забавлява и нямаше да хвърля храна или да плаче в опит да стане от високото си столче. Плюс това екранът осигуряваше достатъчно разсейване, така че той всъщност желаеше да яде храна, без да се стресира от това.
Решихме, че ще използваме таблета или телевизора по време на хранене, само когато наистина е необходимо синът ни да се нахрани, и само за месец-два, докато се научи да се храни по-добре. Той наистина беше с тегло под нормата за възрастта си и просто искахме да се храни.
Освен това започнахме да му пускаме Улица Сезам, Светът на Елмо и други образователни предавания, които да го учат на цветове, цифри, букви. Това не е толкова лошо, нали? Поне така си казахме.
Скоро синът ни стана напълно зависим от таблета по време на хранене и започна да иска Елмо веднага щом седне на стола за хранене. Той отказваше да яде без него и наистина се разстройваше, ако не го пуснем. Създадохме нашето собствено чудовище от Улица Сезам. Разбрахме, че трябва да направим нещо по въпроса.
Защо малките деца не бива да гледат телевизия докато се хранят
Имаше много причини, поради които искахме да научим детето си да се храни без екран:
- Искахме да се научи да се храни самостоятелно. Да знае как да каже кога е сит и всъщност да обръща внимание на храната си. Това са все неща, които не можеше да прави, докато бе разсейван с телевизия.
- Искахме да имаме семейни вечери заедно, без Елмо (Съжалявам, пухкаво малко червено чудовище! Ти си сладък, но не си добре дошъл по време на вечеря.)
- Не искахме той да има нужда да гледа нещо, докато яде.
- Нещата излизаха извън контрол: ако ръката ни блокира екрана дори за секунда, синът ми изпадаше в истерия. Той беше пристрастен. Малко очарователно бебе, но все пак зависимо.
- Искахме да ограничим времето пред екрана у дома. Американската академия по педиатрия не препоръчва време пред екран за бебета под 18 месеца и само до 1 час на ден за малки деца на възраст над 2 години. Синът ни нямаше дори 1 година и гледаше анимационни филми поне по един час на ден, спрямо това колко време му отнемаха храненията. Знаехме, че искаме да се опитаме да променим това.
Моля, обърнете внимание, че ние не сме пълни привърженици на правилата. От време на време пускаме телевизия на сина ми, когато имаме нужда той да седи мирно по някаква причина. Не осъждам никого, ако прави това. Но ние решихме, че трябва поне да намалим времето пред екрана докато се храни, за да намалим времето за гледане на телевизия изобщо.
Как да накараме малкото дете да се храни без таблет
Има няколко подхода, които можете да предприемете, за да предотвратите гледането на телевизия или таблет по време на хранене:
- Не правете нищо
Не правете нищо и се надявайте да го израстнат след няколко години, когато се научат да се наслаждават на храната и да ядат по-бързо, когато времето за хранене няма да бъде скучна работа по задължение. Междувременно, разбира се, можете да моделирате добро поведение като не гледате телевизия по време на семейните вечери и самите вие не сте на телефона или таблета, докато се храните.
Недостатъкът на това е, че всъщност не намалявате времето на екрана. И какво ще стане, ако изминат 5 години и нищо не се е променило?
Между другото, аз напълно разбирам защо бихте предпочели да не правите нищо, никого не съдя. Храненето на децата е трудно и може да бъде много стресиращо, особено ако капризничат и имат някакви проблеми с храненето, или са с тегло под нормата. Ние не направихме нищо в продължение на почти година, защото просто трябваше синът ни да наддаде малко на тегло и да се измъкне от позицията <1% в графиката за растеж.
- Постепенно намалявайте времето на експозиция на екран по време на хранене
Можете да направите това като започнете храненията без таблета и удължите времето без екран, преди да премахнете изцяло детските филмчета.
Недостатъкът на това е, че вашето дете знае, че таблетът ще дойде, така че то просто ще продължи да го иска или дори може да получи пълен нервен срив.
Опитахме този подход няколко пъти. Имахме няколко хубави хранения, при които синът ми изяждаше по-голямата част от храната си, преди да осъзнае, че може да поиска таблет. Като цяло този подход не работи при нас.
- Прекратете времето на екрана изведнъж
Това е подходът, който най-накрая проработи при нас. Но не беше толкова просто. Трябваше да изчакаме докато синът ни навърши почти две години, когато започна да се храни по-добре и беше достатъчно голям, за да разбере някои неща.
Когато беше на 23 месеца, той започна да се храни малко по-добре (благодарение на хранителна терапия!) и наддаде малко тегло – достатъчно, за да попадне в 5-ия процентил. Правеше по 1-2 хранения на ден, дори ядеше зеленчуци и ние вече не бяхме толкова отчаяни в опити да яде нещо, каквото и да е или по какъвто и да е начин.
И така, сложихме го да седне, хванахме го за ръката, нежно го потупахме по гърба и му заговорихме на ниво като за двегодишно:
„Няма повече Елмо. Съжалявам, миличък! Ние не гледаме Елмо. Не е нужно да ядеш. Всичко е наред, може да си си изял всичко, но няма повече да пускаме Елмо.“
Правихме това последователно в продължение на около 3 дни, докато той все още питаше за Елмо. Някои дни той се разстройваше и ние го оставяхме да слезе от столчето за хранене. Някои дни той хленчеше и мърмореше, но след това сядаше и хапваше малко. Но след няколко дни той сякаш забрави.
Ключът към спирането на времето пред екрана изведнъж:
- Последователност. НЕ се поддавайте! След като веднъж се ангажирате с това, доведете го докрай!Ще проработи. Може да е неприятно и трудно за няколко дни, но ще проработи.
- Дайте на детето си любимата му храна!Не непременно бонбони или нездравословна храна, но нещо, което знаете, че харесва. Направете първото хранене без присъствието на екран приятно за него. Сега не е моментът да му предлагате нови зеленчуци или каквото и да е друго, което ще сметне за страшно или плашещо! Следвайте сигналите на вашето дете, за да видите дали иска да се храни самостоятелно или иска да му помогнете с храненето! Дори и да иска да го нахраните, просто го направете първоначално! Направете първите няколко хранения без екран възможно най-спокойни за него!
- Скрийте ВСИЧКИ екрани преди хранене! Приберете всички таблети и телефони преди да сложите детето си на столчето! Ако обикновено се храните в стая с телевизор, опитайте да поставите стола далече от телевизора или да ядете в друга стая! Не дразнете детето си като го карате да вижда екран! Забравихме да направим това няколко пъти и веднага щом синът ми видя телефон на плота, той просто започна да крещи „Елмо! Елмо! Елмо!“ Но ние се придържахме към точка №1: Последователност. Скриваме телефона, обясняваме му, че няма Елмо по време на хранене и му даваме възможност да спре да яде.
- Седнете с детето си и общувайте с него по време на хранене!Пуснете малко музика! Забавлявайте ги! Спомням си първите няколко дни, след като въведохме правилото „без таблет по време на хранене“, аз просто си бъбрех на масата за вечеря и се държах глупаво и игриво, за да се уверя, че синът ми се забавлява добре. Няколко дни по-късно можех вече да се отпусна и да се отдръпна от масата, но първите няколко дни е важно да седнете с детето си, за да сведете до минимум шансовете то да се отегчи и да поиска таблет.
- Помислете за малка играчка, с която детето да играе на масата за хранене! Нещо като малък фиджет спинър. Това не е идеален вариант и е възможно после детето да не иска да се храни без играчката, но помага на сина ми да седи и да се съсредоточи. Предпочитам той да играе с малък динозавър или кола и да общува с нас, отколкото да бъде напълно изолиран, докато гледа екран.
- Синът ни беше достатъчно голям, за да разбере, че не трябва да яде, ако не иска.Може да слезе от столчето и да отиде да играе. Това му създаде илюзията за избор. Това нямаше да е толкова лесно, ако беше по-малък, но се обзалагам, че все пак щеше да проработи, ако се придържаме към другите точки.
Трябва да добавя, че понякога в крайна сметка хранехме сина си, докато той си играеше в хола. Не, това също не е добър начин да се храни дете. Но това помогна при прехода от таблета и все пак детето се хранеше по няколко пъти на ден. Сега се отдалечаваме от това и просто оставяме малки играчки на масата. В този момент това ни устройва. Това е ОГРОМНО подобрение спрямо предишното състояние на сина ми – напълно зомбиран, гледащ в екрана и отказващ да яде без Елмо.
Кога да нарушите правилата
С гордост мога да кажа, че синът ни не е гледал телевизия вкъщи от 3 месеца. Отново, не защото сме супер строги, а просто защото успяхме напълно да спрем да гледаме телевизия по време на хранене, а той има много играчки, с които да се забавлява след времето за хранене.
НО, когато излизаме на вечеря или когато пътуваме и сина ми трябва да се нахрани, винаги пускаме анимационни филми на телефона. Буквално това е единственият начин той да стои на стола си, иначе трябва да тичаме из ресторанта след него. Просто това не е нещо, което искаме да правим докато сме на почивка или когато искаме да се насладим на храна навън. Хей, мама също има нужда от почивка!
Добрата новина е, че когато се върнем у дома, синът ни никога не иска таблет или телефон. Просто обстановката е различна от тази на почивка, така че той не се сеща да пита за тях, когато си е вкъщи. Това е още една причина да се опитате да накарате вашето малко дете да яде без таблет по-рано. Сигурна съм, че ако беше малко по-голям, щеше да разбере, че може да поиска таблет и у дома, ако го е използвал по време на някоя почивка.
Друг път, когато нарушаваме правилата, е когато синът ми е болен и буквално не яде нищо. Тогава му слагаме любимото ястие на масичка пред телевизора, за да може да седне и да яде. В този случай не носим таблет на масата, защото не искаме той да запомни, че така сме правили нещата. Опитваме се да пренесем храната в нова среда.
Но освен тези няколко изключения, с радост мога да кажа, че научихме нашето дете да се храни без телевизор или таблет, и това беше страхотно. Всъщност успяхме да се насладим на семейните хранения заедно и синът ни сега се храни много по-добре, отколкото когато беше разсеян от екрана.
Източник:https://highchairchronicles.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елена Цветкова
Редакция: Мирослава Бояджиева
Photo credit: Freepik