Ако сте родител, то знаете, че понякога емоциите изкарват най-доброто от вас. Незнайно как децата наистина успяват да ви предизвикат по начин, за който дори не сте и предполагали, че е възможен. И преди да сте се усетили, крещите с цяло гърло.
Не сте сами в това и чувствата ви на родителско разочарование са нормални. Добрата новина е, че можете да промените начина, по който говорите на децата си, превключвайки от оглушителен монолог към почтителен диалог.
Защо родителите викат?
Краткият отговор е, защото сме претоварени или ядосани, което ни кара да повишаваме тон. Но това рядко разрешава ситуацията. Може да укроти децата и да ги направи послушни за известно време, но няма да подобри поведението или отношението им.
Накратко, учи ги да се страхуват от вас, вместо да осъзнават последиците от действията си.
Децата разчитат на родителите си за познание. Ако гневът и свързаната с него агресия като викането са част от това, което детето възприема като “нормално” в семейството си, поведението му ще го отразява.
Авторът и родител-възпитател Лаура Маркам, доктор, има ясно послание: Вашата задача номер едно като родител, след като сте осигурили безопасността на децата си, е да контролирате емоциите си.
Последиците от викането
Ако някога са ви крещели, знаете, че по-силният глас не прави посланието по-разбираемо. При децата ви не е по-различно. Викането ще ги накара да спрат да чуват и дисциплинирането им ще бъде по-трудно, тъй като всеки път, когато повишите тон, те ще намаляват възприемчивостта си.
Скорошно проучване показва, че крещенето прави децата по-агресивни физически и вербално. Викането като цяло, независимо какъв е поводът, е израз на гняв. То плаши децата и ги кара да се чувстват несигурни.
Спокойствието, от друга страна, вдъхва увереност, която кара децата да се чувстват обичани и приети, въпреки лошото си поведение.
Щом викането по децата не е нещо добро, то викането, придружено от остри забележки и обиди, може да се квалифицира като емоционален тормоз. Доказано е, че има дълготраен ефект, изразяващ се в тревожност, ниско самочувствие или повишена агресивност.
Крещенето също прави децата по-склонни към тормоз, тъй като разбирането им за здравословни граници и самоуважение е изкривено.
Алтернативи на това, да повишите тон
Децата, които имат силна емоционална връзка с родителите си, са по-лесни за дисциплиниране. Когато децата се чувстват защитени и безусловно обичани, те ще бъдат по-склонни да разговарят и слушат преди даден конфликт да ескалира до гневна крещяща сцена.
Ето как можете да упражните положителна дисциплина, която не включва викове.
1.Дайте си почивка
Усетете се, преди да се ядосате до такава степен, че да изгубите контрол и да повишите глас! Отстъпвайки от конфликтната зона за кратко време, вие си давате шанс да оцените ситуацията отново и да поемете дълбоко въздух, което ще ви помогне да се успокоите!
Този метод също учи децата на наличието на граници и как да овладяват силните емоции по здравословен начин.
2.Говорете за емоциите
Гневът е нормално чувство, което човек може да се научи да контролира правилно. Приемайки съществуването на всички емоции: от радост и вълнение до тъга, гняв, ревност и разочарование, вие учите децата си, че всяка една от тях е част от човешкия репертоар.
Говорете за това как се чувствате и окуражавайте децата си в същото! Това ще им помогне да развият уважително отношение към себе си и останалите и да създадат здравословни връзки в живота си.
3.Отнасяйте се към лошото поведение спокойно, но твърдо
Децата понякога не слушат. Това е част от порастването. Говорете с тях по строг начин, който да не накърни достойнството им, но да покаже ясно, че има определени видове поведение, които не се толерират!
Слезте на нивото на очите им, вместо да им говорите отвисоко или отдалеч! Същевременно не забравяйте да отбелязвате тяхното уважително поведение и способност да решават проблеми!
4.Използвайте последици, но оставете заплахите
Според Барбара Колоросо, автор на книгата “Децата си струват!”, използването на заплахи и наказания създава повече гневни чувства, негодувание и противоречия. Погледнато в перспектива, те възпрепятстват детето ви в изграждането на вътрешна дисциплина.
Заплахите и наказанията унизяват и засрамват децата, карайки ги да се чувстват несигурни. От друга страна, последиците, които произхождат от определено поведение и идват със справедливо предупреждение (като отнемането на играчка след обяснението, че играчките са за игра, а не за удряне), помагат на децата да правят по-добри избори.
Няколко думи за основните потребности
Задоволените основни потребности като сън и глад поддържат децата щастливи и допринасят за цялостното им поведение. Също така установяването на режими ще им помогне да бъдат по-малко неспокойни и ще намали риска от появата на капризи.
Какво да направите, ако извикате?
Без значение колко добра е стратегията ви против крещене, понякога ще повишавате тон. Това е нормално. Признайте си откровено, че сте сбъркали, и се извинете, като така децата ви ще научат важен урок: всички правим грешки и трябва да се извиняваме!
Ако децата ви викат, напомнете им за границите и за това, че викането не е приемлив начин на общуване! Те трябва да знаят, че вие сте готови да ги изслушвате, стига те да показват уважение.
Упражнявайте същото, давайки си време да потушите пламъците, преди да разговаряте с децата си, когато сте разстроени или претоварени!
Ще им помогнете да изградят навици за цял живот, които ще направи справянето с конфликти по-лесно. Това ще научи децата ви да проявяват разбиране към грешките, своите и чуждите, и ще им покаже, че прошката е важен инструмент, необходим за здравословното общуване в едно семейство.
Ако досега сте разчитали на викането, за да дисциплинирате децата си, може би виждате резултатите от него:
- Децата ви може да си викат, когато искат да кажат нещо едно на друго.
- Отговарят ви и дори ви викат, вместо да говорят уважително.
- Връзката ви с тях е нестабилна и изменчива до такава степен, в която не сте способни да общувате по здравословен начин.
- Те може да се отдръпнат от вас и да се поддадат повече на влиянието на връстниците си.
Можете да промените всичко това. Започнете, като проведете откровен разговор с децата си за това защо викането е грешно и защо да изразяваш гнева си по този начин не е здравословно! Превърнете дома си в спокойна среда, в която хората общуват с уважение и приемат чувствата един на друг, без да обвиняват, засрамват или съдят! Искрената отдаденост поддържа диалога открит и всички в семейството отговорни.
Дори да допускате грешки, не се отказвайте! Пътят не е лесен, но си струва всяко усилие.
Дълбоко вкоренен ли е гневът ви?
Ако често изливате гнева върху децата си и обикновено ви е трудно да го овладеете, осъзнаването, че имате проблем, е първата стъпка към това да се научите да го контролирате.
Това ще ви помогне да се почувствате по-добре и да общувате по спокоен и любящ начин с децата си.
Според Американската асоциация за брачна и семейна терапия някои от сигналите, които насочват към проблеми с гнева, включват:
- Ядосвате се по неуместен начин за привидно незначителни проблеми
- Проявявате симптоми, причинени от стрес, като високо кръвно налягане, стомашни болки или безпокойство
- Чувствате вина и тъга след гневен изблик, при все че забелязвате повтаряемостта на този модел
- Изпадате в противоречия с други хора, вместо да проведете почтителни разговори
Работата с терапевт може да ви помогне да развиете стратегии за запазване на спокойствие и предотвратяване на изблици, както и за възстановяването на разрушителните последици от гнева във връзките с любимите ви хора.
Източник: https://www.healthline.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Наталия Недкова
Редакция: Яна Младенова
Photo credit: Freepik