Онлайн обучението и бариерите пред децата със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието (ADHD)

Онлайн обучението и бариерите пред децата със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието (ADHD)

Липсата на обучение поради пандемията е широко разпространено и обезпокоително. Научете как родителите могат да помогнат на учениците с ADHD, да възстановят академичните им умения и мотивация, без да компрометират самочувствието им.

Въпрос: „След повече от една година, преминала в онлайн обучение, нашият син с ADHD загуби много от академичните си умения, както и самоувереността си. Той е хронично стресиран и разтревожен от училището, а домашните упражнения са истинско предизвикателство за него. Опитваме се да му помогнем да компенсира липсата на обучение, но той отказва да сътрудничи и често е нападателен. Как можем да му помогнем да излезе от този коловоз и отново да има мотивация за училище?“

Много от нас, включително и децата, са направили крачка назад заради непредвидените обстоятелства, възникнали в следствие на пандемията. Това важи с особена сила за ученици с ADHD и други проблеми, свързани с ученето. Тази група деца са най-застрашени от изоставане с учебния материал по време виртуалното обучение. Гневът е често срещан и разбираем отговор на тази загуба, особено с връщането в клас. Този път мотивирането на вашето дете да се занимава с учене ще бъде по-важно от всякога!

Разберете гнева му

За да помогнете на вашето дете, първо приемете неговите чувства и наистина разберете източника на гнева му!То работи усърдно, за да получи основни академични познания, и може би се е справяло добре преди пандемията. Сега, вероятно, чувства, че е загубило себе си и статуса си. След като сте приели гнева, припомнете му, че всички ние трябва да вървим напред и да се опитаме да се върнем към живота, който сме водили преди пандемията!

Говорете за подходящите реакции и последствия от изблиците на гняв! Може да му кажете: „Може да си ядосан, но не е добре да хвърляш книга или да ми крешиш! Ако го направиш, ще изгубиш привилегиите си!“

Изграждайте неговата увереност

След това ще трябва да работите и върху неговата увереност. Един от начините да направите това е като започнете да градите умения от последно академично ниво, където детето се е справяло най-добре. Имайте предвид, че това може да означава да преразгледате училищната работа от преди повече от една година. Ако детето ви не разбира защо трябва да върши „бебешка работа“, обяснете му, че е нормално и правилно бавно и с лекота да се върне към уменията, които от известно време не се е налагало да използва (това важи също и за неакадемични умения като: плуване, голф или свирене на пиано).

Друг начин да увеличите ангажираността е да направите ученето забавно. Избягвайте да го залепяте пред монитора или да го карате да следва програми за електронно обучение! Вместо това седнете да четете книга с него, да гледате видео заедно или го накарайте да избере друг начин да усвои учебния материал.

Пречи ли перфекционизмът?

Перфекционизмът може да бъде бариера пред мотивацията, тъй като той ни заковава на място и изкарва навън опозиционно поведение у някои деца. Ако усещате, че вашето дете няма да се заеме с дадена задача, защото има страх от неуспех, опитайте се да смекчите неговите очаквания. Попитайте го: „Как би изглеждала завършената задача според теб? Какви характеристики би имала?“. След това го накарайте да се стреми само към една или две от характеристиките на задачата, които е посочило.

Говорете с учителите

Учителите на детето ви може би не са наясно с неговите трудности, но е наложително да бъдат запознати със ситуацията. Започнете като директно ги попитате: „Знаете ли, че моето дете прекарва два часа и половина над задача, която преди му отнемаше половин час?“

Добрите учители ще отговорят с нещо от рода: „Искам детето ви да дава 75% от времето си. Не искам той да изпитва стрес и неудовлетвореност – училището не е за това!“
Като бивш учител, често предлагам на преподавателите да общуват открито с ученици си за техните очаквания от домашната им работа. Те могат да кажат, че задачата трябва да отнеме около половин час и да насочат учениците да отбележат какво са постигнали за това време. Ако значителна част от учениците не са приключили в този часови диапазон, учителят трябва да измести задачите напред в учебния материал. Но ако повечете от учениците са успели да се справят със задачата в рамките на времето, което им е било определено, учителят трябва да работи индивидуално със затруднилите се.

Не се колебайте да повдигате тези опасения пред учителите и училището! Възможно е и други родители да имат същите притеснения за децата си.

Източник: доц. д-р Джером Шултц за ADDitud (www.additudemag.com):https://www.additudemag.com

Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Полина Толева

Редактор: Дарина Димитрова

Photo credit: Freepik