Образователните смущения, предизвикани от COVID-19, оказват ясно изразено, опустошително и дълготрайно въздействие върху най-малките деца в училищна възраст, особено тези, които така или иначе изостават в развитието на речевите си умения, грамотност и смятане. Пандемията се отразява негативно и върху социалното и емоционалното здраве на децата.
Данни от изследване, направено в Албърта, провинция на Канада, показват, че много деца са загубили година, дори и повече от очаквания за възрастта им напредък. Нуждата от спешни мерки в областта на образованието, които да смекчат образователните дефицити, причинени от COVID-19 е безспорна и наложителна.
Някои от направените предложения в помощ на децата са:
- удължаването на учебния ден,
- фокусирането върху фонетичните инструкции за ранно четене,
- интензивните уроци с учител и насърчаването на децата да повтарят наученото в класовете, за да се гарантира по-доброто развитие на грамотността и смятането.
Но налагането на тесни академични очаквания не винаги е в съответствие с готовността на децата да учат и понякога може да доведе до краткосрочни, незадоволителни резултати от обучението.
Структурираната игра — игра, която да се води от учителите в училище — може да бъде важна част от обучението на децата, особено при по-малките – от детска градина до трети клас. Родителите също могат да адаптират водената от учители игра в домашни условия.
Структурирана игра
Структурираната игра е игра, в която се стимулира чувството за учене. Една такава игра в класната стая може да бъде водена от учителите, които да насочват ясно погледа на децата към ключова идея и да им обясняват модели или последователности, докато си играят с форми или предмети като блокчета или кутия с копчета. Копчетата се превръщат в инструменти за учене чрез сортирането или категоризирането им по форма, цвят и размер. Копчетата са чудесни за създаване на последователности и модели — и за научаване как бързо да разпознават: „Колко са на брой?“ Формата и моделът представляват основата за разпознаване на букви, правопис и разбиране на числата.
Може да се насърчи детето да държи молива или четката си за рисуване, за да развие щипков захват. Децата трябва да развиват добър захват и да подобряват фината си моторика с дейности като отпечатване, рязане, сгъване и поставяне.
Пет области на детското развитие
Все по-голям брой изследвания установяват, че както свободната игра с въображение, така и ръководената, структурирана игра са свързани с по-високи ранни резултати в усвояването на езика, грамотността и смятането, както и че водят до социални и емоционални ползи за здравето. Децата извличат тези предимства, когато се учат на взаимни отстъпки в играта с другите.
Следните пет взаимосвързани ключови области на детското развитие трябва да бъдат целени чрез игра:
- числено и пространствено разпознаване;
- фина моторика;
- познания на думи и език;
- когнитивни умения и памет;
- социално и емоционално учене.
От тях може би връзката с фината моторика е най-критична.
Ученето чрез такава игра развива внедреното познание и полага основите на разбирането за грамотност и смятане.
Упражнение с отделни части
В класната стая, след като са преподадени основни концепции и умения, децата могат да ги разширяват и упражняват чрез игра. В подобна игра изборът на детето, въображението и креативността му насочват и стимулират дейности като бърникане, разглобяване на структури и игра с отделни части. Блокчета, пъзели и ежедневни предмети като щипки за пране, пинсети, измервателни уреди, ножици, моливи и пастели са част от инструментариума на учителя за игра в детската класна стая.
С известна гъвкавост тези стратегии могат да бъдат адаптирани за деца от детската градина до втори клас. Те могат да бъдат прехвърлени и разширени до занимания за развитие на въображението на места като пощенския офис (разпознаване на имена и номера), магазина за хранителни стоки (четене на етикети и списъци) или при костюмиране и театрална игра.
Готовността на децата за учене винаги ще варира. Особено при възстановяване от COVID-19, учителите постоянно ще трябва да се адаптират и приспособяват. Ще трябва да бъдат особено съобразителни при планирането на тези игри и занимателни дейности и при оценяването и съответно изготвянето на обучителния цикъл.
Значението на диалогичния разговор
Разговорът с децата също е от решаващо значение, когато участват във водена игра като начин да се подпомогне развитието на техните езикови умения и познания за света.
Възрастните могат стратегически да въвеждат повече думи, срещани в академичното обучение („академични думи“), когато децата участват в ръководена игра: например думи като „конструкция“ или „структура“ вместо „строене“ при игра с блокчета. Думите могат да бъдат придружени от определение, синоним и перифразиране, като се каже: „С други думи…“
Внедряването на въпроси, които включват правене на извод или прогноза, подканване към съвместни и задълбочени „пинг-понг“ разговори допълнително подпомагат езиковото развитие на децата, техните познания и разбиране за света и тяхното място в него.
Британският писател и създател на научнопопулярни филми за природата сър Дейвид Атънбъро обяснява тежкото положение на застрашените видове на своите млади слушатели, като представя своята реч на „точното“ ниво на всяко дете и въвежда думи, които ще бъдат полезни в академичното обучение – като опасност, защита, изчезнал (изчезване) и ценен.
Постепенното изграждане на обогатена речева култура оказва значение при преминаването към нивото на академична грамотност, което се очаква от децата около четвърти клас.
Гъвкави, игрови планове
Един всеобхватен и добре балансиран подход към ранното обучение и развитие чрез игра включва, както водена от децата, така и водена от възрастните игра, която позволява структурирани и неструктурирани занимания. Вниманието е насочено към всичките пет области на детското развитие, с които учителите трябва да оценяват и наблюдават напредъка на децата отново чрез прости, занимателни задачи и игри.
Учителите знаят, че са изправени пред различна готовност за учене у всяко дете в класната стая. Нека приветстваме малките обратно в училище с гъвкав, игрови план за учене и взаимодействие с училищната общност, която им е липсвала толкова дълго.
Що се отнася до това как да бъдат похарчени десетките милиони на данъкоплатците, които правителствата ще разпределят за преодоляване на пропастта в обучението, предизвикана от COVID-19, намаляването на числеността на класовете и осигуряването на добре обучени асистент-учители са може би едни от най-добрите решения.
Източник:https://theconversation.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ирена Маркова
Редактор: Нели Влахова-Шаламанова
Photo credit: Freepik