Реалности около преждевременното раждане

Реалности около преждевременното раждане

Когато бебетата се раждат преждевременно, както семействата, така и болничният персонал с право се притесняват. Въпреки това, според водещи специалисти в областта на неонатологията „резултатите са добри за повечето от тези бебета“.

Недоносените бебета се раждат преди 37-ма седмица от бременността. Всяка година това се случва на 15 милиона бебета по света (по данни на Световната здравна организация) и за България това са около 10% от общия брой раждания в страната.

За семействата на тези деца, преждевременното раждане и времето, прекарано в болницата след това, могат да бъдат изключително тревожни и стресиращи. Но грижата за недоносени бебета се е подобрила изключително много през последните 50 години.

На вашето внимание представяме превод на интервю, публикувано в Medical News Today с д-р Марк Меркурио, професор по педиатрия и неонатология и ръководител на Неонаталната и Перинатална медицина в Медицинският факултет в Йейл.Д-р Меркурио е и директор на Програмата за Биомедицинска етика и директор на Програмата за Педиатрична етика.В това интервю ще научите защо грижата за недоносени бебета е предизвикателство, как тази грижа се е променила през годините и какви проучвания предстоят в тази област.Интервюто е публикувано с редакции за по-голяма яснота.

Кои са най-големите предизвикателства, пред които са изправени здравните специалисти при грижите за недоносени бебета?

Наистина има много предизвикателства, но можем да ги разделим на технически и медицински предизвикателства, а след това идва ред и на психологическите и етичните аспекти.Има и технически предизвикателства само защото пациентите са толкова малки.

Това може да затрудни нещата. Например, всички знаем, че да третираш възрастен или по-голямо дете интравенозно може да е сложно. Така че можете да си представите техническите трудности при бебе, което тежи само килограм или по-малко.

По отношение на медицинските аспекти, всяка система от органи е незряла.Основен пример са белите дробове. Предизвикателството е да се гарантира, че достатъчно кислород достига в кръвта през белите дробове, а това често е много по-трудно при преждевременни, недоразвити бели дробове. За да се постигне това, може да са необходими различни режими на асистирана вентилация.

При мозъка има опасност от увреждане, тъй като бебето се ражда много рано. Това е свързано със структурната незрялост на мозъка по време на раждането и евентуално по-нататъшно увреждане по време на курса за интензивно лечение.

Знаем, че недоносените бебета, особено родените изключително недоносени, са изложени на повишен риск от дългосрочни проблеми с мозъчната функция.

Трети пример би била стомашно-чревната система, която също е незряла. Така че получаването на адекватно хранене на тези деца понякога може да бъде предизвикателство.

Какви промени са настъпили в грижите за недоносени бебета през годините и какво е оказало най-голямо влияние за тях?

Грижата за недоносени бебета се промени по много начини през последните години.Постоянно оценяваме данните. Постоянно оценяваме резултатите. Има контролирани проучвания, случващи се през цялото време, за да се установи кой е по-добрият начин за предоставяне на грижи за недоносените деца.

Така че грижите се развиват въз основа на новите данни, въз основа на резултатите от проучванията, които правим и това винаги е работа в процес. Неонатологията, както и цялата медицина, с право винаги се променя, когато достигаме до ново познание.

Мисля, че вече правим асистираната вентилация на бебета по много по-различен начин. Например, използването на дихателна подкрепа за бебета с незрели бели дробове се е развило значително през последните години и е станало много по-добро.

Освен че имаме по-добро оборудване, имаме също така и по-добро разбиране как да работим.

„Това е един дълъг и труден път“

Какви нови проучвания бихте искали да видите в сферата на грижата за недоносените деца?

Очевидно превенцията винаги е по-добро средство от лечението, така че бих се интересувал от изследване на причините и превенцията на недоносеността, което е повече в сферата на работа на моите колеги в майчино-феталната медицина и акушерство, отколкото в неонатологията.

В рамките на неонатологията, мисля, че изследванията, които ще бъдат много полезни през следващите години, ще бъдат тези, които дават по-добро разбиране за това какви интервенции и какви лечения можем да използваме, за да намалим неврологичните проблеми и проблемите в развитието, с които тези деца понякога остават дългосрочно.

Вашият изследователски интерес е около етиката. Кои са ключовите етични въпроси, пред които са изправени здравните специалисти и семействата с недоносени бебета?

В общи линии, най-големите етични въпроси, пред които са изправени неонатологът, медицинските сестри и целият клиничен персонал и с които се сблъскват семействата, е да се опитат да разберат колко голям натиск да оказват с мерките за интензивна грижа, когато перспективите са лоши — кога да продължим да опитваме и кога да кажем, че не трябва да оказваме повече натиск.

Това понякога е много, много труден въпрос, на който да се даде отговор.

Някои от тези деца няма да оцелеят. И някои от тези, които оцелеят, ще останат със значителни проблеми в развитието, като трайно когнитивно увреждане.

Така че, трябва да разберем, кога трябва да продължаваме с усилията, как трябва да се вземат тези решения и как взаимодействието между медицинския персонал и родителите трябва да повлияе на вземането на тези решения.

Това са трудните въпроси, пред които всички сме изправени.

Какво бихте искали родителите на недоносени бебета да знаят?

„Най-важното нещо, което родителите трябва да знаят е, че повечето от тези деца ще оцелеят и повечето ще се справят много добре. Ще има някои, които няма да оцелеят, както и ще има такива, които ще имат дългосрочни проблеми. Но като цяло те са малък процент.“

Да имате недоносено бебе в болницата е дълъг и труден път. Някои от тези бебета ще трябва да останат дълго време в болницата.Но за повечето от тях резултатите ще бъдат добри.

Източник: https://www.medicalnewstoday.com/
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елия Атанасова
Редактор: Диана Стойкова
Photo credit: Freepik