Децата в училищна възраст, които прекарват повече време пред екраните, са по-склонни да имат дефицит на вниманието, нарушение на съня или по-ниски оценки, но не е по-вероятно да страдат от депресия и тревожност, сочи едно от най-големите проучвания, правени досега на тема “Как времето пред екрана се отразява на младите.”
Изследването, публикувано на 8 септември в сп. PLOS ONE, също така разкрива и потенциална полза от използването на електронни устройства, които често биват набеждавани за вредни: Децата, на възраст 9-10 години, които прекарват повече време пред екрана, имат повече близки приятели.
“Тези констатации предполагат, че трябва да внимаваме с устройствата, но и че времето, прекарано пред екрана само по себе си не е вредно за младите“, казва водещият автор Кейти Паулич, докторант в катедра по психология и неврология.
За целта на това изследване Паулич и колегите ѝ от Института за поведенческа генетика оценяват данните от текущото проучване на мозъчната дейност и когнитивно развитие при младите. Това е най-голямото дългосрочно изследване на здравето и развитието на мозъка при децата, провеждано някога в САЩ.
Те са анализирали информация от разнообразна национална извадка сред 11 800 деца, на възраст 9 и 10 години, включващи въпросници за времето пред екрана, информация от родителите за поведенчески проблеми, училищни оценки и състояние на психичното здраве.
Момчетата прекарват средно с около 45 минути повече на ден пред екрана, отколкото момичетата, като достигат почти пет часа дневно през уикендите и четири часа през делничните дни. Момчетата и момичетата са използвали екраните по различен начин, като изследването показва, че момчетата прекарват два пъти повече време във видеоигри, докато момичетата прекарват повече време в социалните мрежи. (Данните са събрани преди пандемията от COVID-19, като не включват времето пред екрана, свързано с домашна работа или онлайн обучение).
Подобно на предишни, по-малки проучвания, това изследване установява, че децата, които прекарват повече време пред екраните, са склонни да имат нарушения на съня, да получават по-ниски оценки и да проявяват повече отклонения в поведението, изразени външно като ADHD, поведенческо разстройство и опозиционно предизвикателно разстройство. Но в сравнение с други фактори, формиращи живота им, влиянието на времето, прекарано пред екрана се оказва незначително. Например, социално-икономическият статус на детето има 2,5 пъти по-голямо влияние върху такива поведенчески проявления. От всички оценени въздействия, времето пред екрана представлява само около 2% от проявените отклонения сред децата, сочат резултатите.
„Много публикации през последните години предполагаха, че времето пред екрана може да бъде вредно за децата, но освен тях има и такива изследвания, които показват, че тези негативни ефекти са били надценявани“, казва Джон Хюит, директор на института за поведенческа генетика. „Използвайки този обширен набор от данни, открихме, че има връзка между времето пред екрана и някои негативни резултати, но те не са големи и не са толкова страшни.“
Въпреки че проучването открива връзки между времето пред екрана и някои психични и поведенчески проблеми, Паулич подчертава, че това не означава, че именно то ги е причинило. Всъщност тъкмо обратното може да се сметне за вярно. Например, родителите, чиито деца имат склонност да действат агресивно или проявяват липсва на внимание, може да са по-склонни да ги оставят да играят на видеоигри. Децата, които не могат да спят поради други причини, може да прибягват до смартфоните си, за да запълнят времето, докато заспят.
Въпреки че са необходими повече изследвания по темата, може да се каже, че начинът, по който децата прекарват времето пред екрана е по-важен фактор от самата продължителност, казва Паулич. Например, предишни изследвания са установили, че видеоигрите, които се играят заедно с други деца, могат да насърчат взаимоотношенията, особено при момчетата (които са склонни да играят повече), докато самостоятелното гледане на сериали може да има негативни последици.
Тъй като новото изследване се фокусира само върху периода между 9 и 10 години, резултатите не се отнасят до деца на по-голяма възраст, като изследователите възнамеряват да проследят групата във времето. Авторите на проучването обръщат внимание, че Американската академия по педиатрия е установила предписания за времето прекарвано пред екрана за деца под 5-годишна възраст, но все още няма емпирично установен праг за това какво е “приемливото ниво” за екранно време при по-големите деца.
„Картината е неясна и зависи от това какви са устройствата, за какво се използват, какво бива заместено чрез тях, както и зависи от особеностите на всяко дете“, казва Хюит, който като баща на четири деца споделя, че засега би посъветвал родителите да не се тревожат прекалено много за това, че децата им прекарват по няколко часа на ден на своите устройства.
Източник: https://www.sciencedaily.com
Превод: Ирена Маркова
Photo credit: Freepik