В статията ще откриете различни техники за родители и учители, чрез които всички деца да получат грижа и внимание.
Тези насоки ще помогнат на всички деца в семейството да се почувстват обичани, спокойни и уверени в себе си.
Животът и порастването с брат или сестра със специални потребности позволява на децата да имат и гледат от съвсем различна перспектива. Влиянието, което това им оказва, се проучва задълбочено от специалисти в началното образование и психолози. Понякога децата без специални образователни потребности (СОП) в семейството, могат да се чувстват отхвърлени или пренебрегнати. Поради голямото внимание, от което брат им или сестра им се нуждаят, тези деца стават податливи към изолация и депресия.
8 стратегии, които да подкрепят братята и сестрите на деца със специфични затруднения
1. Разберете сложността на емоциите, които изпитват децата в семейството
Всеки член на вашето семейството е вероятно да изпитва редица смесени емоции. Влиянието, което обучителното затруднение или увреждане оказва върху децата в семейството, често се откроява най-силно във вашето умение да бъдете отворени към това как се чувства всяко дете. Това означава да не изпитвате вина, че отдръпвате вниманието си от детето със специални потребности.
Децата, чийто брат или сестра имат специални потребности, несъмнено притежават необикновен набор от сложни емоции, свързани със:
- справяне с озадачаващите сривове на другото дете;
- чувствителност към изтощението на родителите;
- умението спокойно да признаят, че понякога се плашат от изблиците на своя брат или сестра.
Затова е важно да отделяте време и да разговаряте с детето си – то може да има чувството, че неговите емоции не са толкова значими, колкото на другото дете в семейството, тъй като е по-способно да се владее като цяло. Когато научите всяко от децата как да изразява емоциите си във всеки един момент, вие ще ги подготвите към индивидуален успех и справяне самостоятелно със ситуациите.
Буркан на емоциите
Идея е преди лягане всяко дете да записва или нарисува на листче как се чувства и след това да го поставя в определен за тази цел буркан. Родителите могат да отделят специално време, за да разговарят с децата за емоциите, които са изпитали в различни ситуации през седмицата.
2. Определяне на индивидуални очаквания
Често срещана трудност, с която се сблъскват родителите на деца със специални потребности, е това как да определят правилното ниво на очаквания към всяко от децата в семейството. Например, едно дете с диспраксия може да изпълнява леки домашни задължения – да сгъне хавлиите може да е подходяща за него. От брата или сестрите му може да се очаква самостоятелно да сгъне цялото пране.
Различните очаквания могат да предизвикат протести от типа на “Но, мамо, как така аз да го сгъвам ЦЯЛОТО, а той само хавлиите?”.
Може да е трудно да управлявате “справедливостта” на това да има установени два вида правила. Обсъдете заедно как да намерите баланс в очакванията, отнасящи се за дома и училището. Обмислете варианта да има еднакъв брой задължения за всяко дете, дори те да са с различна трудност. Можете да използвате и таймер, за да определите кои задачи отнемат еднакво време за всяко дете. Навярно всички биха могли да изпълняват една голяма задача заедно. По този начин могат да се упражняват в даване на напътствия един към друг. Накрая определете едно задължение, което всеки може сам да изпълни.
Обогатявайте децата с информация за състоянието, границите и силите на едно дете със специални потребности. Това ще им помогне да разберат разликите в очакванията и ще усвоят умения да подкрепят тези с по-малко възможности и съответно да настроят очакванията си.
3. Празнувайте личните постижения
Има някои чудесни начини да уравновесим високите очаквания, които имаме към децата си. Важно е родителите да успяват да разпознават и отбелязват редовно личните детски постижения. Това би подпомогнало факта, че е добре всяко дете да има свои собствени задължения и цели. Без значение колко малка изглежда една цел, сравнена с уменията на дете без специални потребности, тя трябва да получи същото признание – като тези на неговия брат или сестра.
Не забравяйте да изградите мрежа от взаимопомощ и подкрепа. Така ще можете да посещавате колкото е възможно повече важни детски събития. Да растат с брат или сестра със специални нужди, често означава да са свикнали (макар и обезсърчени) с това родителите им да не присъстват на техни събития, тъй като са прекалено натоварени с грижи. Приемете, че е допустимо да посещавате събития и празненства, без да присъства детето със специални потребности. Знаем, че е изключително тъжно да оставите едното дете настрана от семейно събитие, но понякога всички се напрягат със ситуацията около детето в затруднение. Разбира се, ако имате възможност да се грижите за детето, молим, не си създавайте навика винаги да го оставяте вкъщи!
Все пак приемете, че от време на време другите деца в семейството могат да имат нужда от празненство, без да им се налага да се справят със семейните изпитания. Да избегнат веднъж нечии сривове, преждевременна умора или стрес, може да е малка награда!
4. Опитайте се да не прекалявате със закрилата по време на конфликти между децата в семейството
Изкушаващо е за родителя бързо да прекрати всяко спречкване между децата си. Може би смятате, че е изключително важно да браните любящата връзка между брат и сестра. Вероятно вярвате, че това е необходимо, за да насърчите подкрепата и грижата на децата едно към друго. Може би също се тревожите, че вашето дете със специални потребности по-лесно ще бъде наранено.
Много семейства откриват, че другите деца в семейството провокират сестра си или брат си, които имат специална образователна потребност или аутизъм, за да получат реакция от тях или да привлекат вниманието на родителите си. Децата обикновено се карат или се предизвикват едно друго, поради следните причини:
- Да получат повече внимание от родителя;
- Да накарат брат си или сестра си да играят с тях;
- Да доминират над другото дете.
Разбирайки мотивите зад честите спречквания, родителите могат да използват стратегии за разрешаването им. Например, ако конфликтът е породен от желание за внимание, намерете време, което да прекарвате насаме с всяко дете, и го окуражавайте просто търси малко време само с вас, когато се чувства отхвърлено.
Ако детето ви търси повече време за игра, предложете такива, в които се справя добре заедно с брат или сестра си, или определете малко допълнително време за игра с приятели. Ако е възникнало сериозно спречкване между децата, определете строги правила. Предложете различни методи на всяко дете,чрез които то да усеща че има контрол върху деня, игрите и вниманието си – децата могат взаимно да се учат един от друг на нови неща, да играят игри, развиващи физическата сила, или да се редуват да избират дейности.
Малкото количество неразбирателство е естествено и полезно
За децата е важно да научат как да се справят с известна доза противоречие. Трябва да бъдат подготвени за живот, който от време на време включва разочарования. Братята и сестрите трябва да се научат заедно да се справят с конфликтите. Затова помислете дали не се намесвате твърде бързо или прекалено често. Позволете на всяко от децата си да изпита пълната гама емоции, включително гняв и ревност.
Наложи ли се да се намесите, обсъдете разрешаването на проблема с всяко от децата спрямо личните му възможности за разбиране и сътрудничество.
5. Обособете безопасно място, което всеки да чувства свое
Много от децата имат затруднения със сетивните и моторните умения.
Защо не определите място за всяко от децата си, независимо дали има специални потребности или не?
Всяко дете в семейството (и всеки родител!) трябва да има своето място, в което да се уедини. Това може да означава мама да си взима вана, без да бъде обезспокоявана, или някое от децата да се сгушва на специалната си табуретка барбарон в ъгъла на хола. Членовете на семейството трябва да уважават тези пространства и да оставят на спокойствие онези, които са се уединили в тях.
6. Определете специално време, което да прекарвате насаме с всяко от децата
Израстването с брат или сестра със специални потребности може да накара другото дете в семейството да се чувства отхвърлено или търсещи повече внимание. Независимо дали става въпрос за 5 минути дневно или един час седмично, установете режим, включващ време насаме с всяко от децата. Някои родители използват буркан или дневник, в който децата да поставят написани или нарисувани чувствата си преди лягане, като отделят време всяка седмица да ги прочетат и обсъдят заедно с тях. Други идеи са съботно гушкане в леглото на мама и тате или с вечерна “среща” през седмицата само за вас и едно от децата. Дори нещо малко като разходка след вечеря заедно, докато другият родител подготвя другото дете за лягане, може да е достатъчно, за да подсили личната ви връзка.
7. Нека всички са част от отбора
Семейните разговори, уговорки и домашни посещения често са фокусирани върху нуждите на детето, което е в неравностойно положение или има специални потребности. В резултат на това, другите деца в семейството може да се чувстват отхвърлени или пренебрегнати. Можете да им помогнете да се почувстват приети, като ги включите в срещите и планирането.
Често братята и сестрите на деца в неравностойно положение имат много въпроси, породени от объркване, свързано с режима на другото дете и очакванията към него. Децата в семейството нерядко имат и уникален личен поглед над взаимоотношенията с брата или сестра си извън дома. Използвайте това тяхно предимство и ги направете част от срещите, свързани със индивидуалната учебна програма и терапевтичните срещи на детето със специални потребности.
Това ще им даде възможност да са включени, ангажирани и да се чувстват значими.
8. Определете възможности за среща с връстници
Независимо дали онлайн или на живо, съществуват организации, които предоставят подкрепа на деца, които имат брат или сестра в неравностойно положение. Връстниците могат да окажат подкрепа по начин, по който родителите и учителите не могат.
Препоръчително е, когато е възможно, да прекарвате време с други семейства, независимо дали имат или нямат деца със специални нужди. Това осигурява възможност за вашите деца да приемат динамиката в своето семейство в безопасната среда, която осигуряват по-малките групи. Родителите се чувстват спокойни да обяснят поведението и нуждите, свързани със състоянието на децата си, в комфорта на подкрепяща среда, като по този начин дават възможност на други семейства да научат повече за специалните потребности. Това помага не само на вашето семейство, но и непряко оказва подкрепа за всички семейства в подобно положение.
Всеки е ценен
Въздействието, което оказва специалната потербност и затруднение върху брата или сестрата, понякога се случва да е пренебрегнато. Опитайте да приложите тези стратегии, с които да подкрепите всяко от своите деца и личните му нужди.
Източник: https://www.coordikids.com/
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Наталия Недкова