Поведенческото разстройство (ПР) се характеризира с остро антисоциално и агресивно поведение. Обикновено се появява при деца и юноши, като често се съпровожда от Синдром на хиперактивност и слаба концентрация (СХСК). В настоящата статия ще бъдат разгледани признаците и причините за ПР, както и ефективните начини за диагностициране на заболяването и неговото лечение.
Какво представлява поведенческото разстройство (ПР)?
Поведенческото разстройство (ПР) е психично заболяване с тежки последици, характеризиращо се с остри и продължителни антисоциални прояви и агресивно поведение, като например: разрушаване на имущество, предизвикване на сбиване и малтретиране на животни. „Диагностично-статистическо ръководство по психични разстройства”(ДСРПР) определя „поведенческото разстройство” като „устойчив и често повтарящ се поведенчески модел, при който се нарушават правата на другите или основни обществени норми и правила, съответстващи на възрастта”. ПР е свързван с неврокогнитивни увреждания и функционални аномалии в области на мозъка свързани с възприемането на емоциите, тяхното регулиране, както и при волево вземане на решения.
ПР най-често се появява в детска и юношеска възраст и обикновено е съпроводено от Синдром на хиперактивност и слаба концентрация (СХСК). Както (СХСК) така и (ПР)често са свързани с увреждания, надвишаващи непосредствените щети за здравето, а именно: негативни резултати, включващи неудовлетворителни оценки в училище, психическо разстройство, злоупотреба с вещества, както и извършване на криминални действия.
ПР се среща два пъти по-често при мъжете, отколкото при жените. Диагностицира се, приблизително при 6% до 16% от момчетата в училищна възраст и от 2% до 9% от момичетата в същата възраст. Подвидове при ПР се определят в зависимост от възрастта, в която е започнало( детство срещу юношество), както и присъствието или отсъствието на безчувствени-неемоционални следи, като липса на емпатия и вина. ПР често може да доведе до антисоциално личностно разстройство в зряла възраст.
Какви са симптомите на поведенческото разстройство?
Хората с ПР най-често демонстрират следните симптоми:
– Агресия към хора и животни: провокиране на физически сблъсък; обиждане на околните; жестоко отношение към животни и хора; нападане или обиждане.
– Разрушаване на имущество: палежи и унищожаване на чужди вещи.
– Извършване на измами или кражби: взломни жилищни обири, кражби от магазини, измами и други.
– Съществени нарушения на обществените правила: късно прибиране по домовете, бягане от домовете и неспазване на училищните правила.
Съгласно „Диагностично-статистическо ръководство по психични разстройства” (ДСРПР)горепосочените отклонения в поведението трябва да доведат до съществени увреждания в социалния, учебния или професионалния живот на личността, които да дадат основания за поставяне на диагноза „психично разстройство”.
От какво се причинява поведенческото разстройство?
За поставяне на диагноза поведенческо разстройство допринасят както генетични фактори, така и биологични. Влияние също така оказва и околната среда.
Поведенческото разстройство при децата е свързано с проблем във фронталната част на мозъка, който пречи на детето да се пази и му позволява да трупа опит от негативни изживявания. Освен това, младежите които са показали поведенчески проблеми в по-ранна възраст с по-голяма вероятност могат да имат деца с поведенческо разстройство. Изброени са водещи фактори, които могат да окажат съществено влияние в предвиждането на поведенческото разстройство и повишената престъпност:
- Генетични и биологични фактори при поведенческото разстройство
– Увреждане в части от мозъка, отговарящи за контрола на импулсите, поведенческия и емоционалния контрол.
– Фамилна анамнеза за психични заболявания, депресивни състояния, злоупотреба с наркотици, тревожно и/или поведенческо разстройство.
- Фактори на околната среда при поведенческото разстройство
– Лош родителски надзор
– Родителска дисциплина, която е непостоянна или често използва наказания.
-Хладно отношение на родителите към децата
– Чести родителски конфликти
– Разстроени семейства
– Родители с антисоциално поведение
– Големи по размер семейства
– Бедност
- Други рискови фактори при поведенческото разстройство
– Пренебрегване или малтретиране на децата
– Друга преживяна травма
– Нисък IQ и слаби постижения
– Вероятността от развиване на ПР при момчетата е два пъти по-голяма отколкото при момичетата.
– Връстници с антисоциално поведение
– Училища с висока степен на престъпност
– Квартали с висока престъпност
Травмиращо преживяване, което може да бъде причинено от заобикалящите фактори посочени по-горе, биха могли да причинят депресивни състояния, поведенчески проблеми и включване в групи на връстници, които не зачитат установените правила.
Как се диагностицира поведенческото разстройство
Много деца и тийнейджъри проявяват по време на тяхното развитие проблеми, свързани с поведението, но диагнозата „поведенческото разстройство” се поставя само, когато поведението продължително нарушава правата на другите, противоречи на общоприетите правила на поведение и на ежедневния начин на живот.
Ако за симптомите не бъде открита физическа причина, повечето лекари ще насочат пациента към детско-юношески психиатър или психолог или друг специалист по ментално здраве, който е обучен да диагностицира и лекува психични заболявания при деца и тийнейджъри.
Контролният лист за детско поведение, оценъчната скала за разрушително поведенческо разстройство, както и оценъчните скали на Вандербилд при Националния институт за детско здраве са инструменти, които могат да бъдат приложени при диагностицирането на поведенческото разстройство. Макар всички изброени скали да са полезни, поставянето на диагнозата зависи от историята на пациента. Физически находки по време на теста не допринасят за поставяне на диагноза, въпреки че следи от рани, като например рани причинени при сбиване, биха могли да предоставят информация за пациента.
Диагнозата се изгражда на база на симптомите показани от детето, както и върху наблюденията на неговото поведение. В много случаи лекарите ще трябва да разчитат на информация, предоставяна от родителите на детето, неговите учители и други възрастни, тъй като детето би могло да задържа информация или да срещне трудности при обяснението и разбирането на симптомите си.
Лечение на поведенческото разстройство
Лечението на поведенческото разстройство на първо място включва психологическа намеса, при която се разчита на съдействие от страна на родител или цялото семейство, въпреки че понякога се използват и стимуланти и атипични антипсихотици. Към настоящия момент няма медикаменти, които са одобрени от FDA за лечение на поведенческо разстройство. При пациенти при които бъде открито наличие на синдром на хиперактивност и слаба концентрация, както и проблеми с поведението, най-често се препоръчват психостимуланти. Лечението на поведенческото разстройство и агресията с Risperidone дава сравнително добри резултати.
Допълнителните намеси могат да включват: лечение на съпътстващи заболявания, подсилване на положителната комуникация в семейството, както и използване на възможностите на общността.
Отминава ли поведенческото разстройство?
Ако деца и тийнейджъри с поведенческото разстройство бъдат оставени без лечение, те са изложени на риска да развият друго психично заболяване в късна възраст. При тези деца съществува по-голям риск от проблеми в училище, злоупотреба с наркотици, болести предавани по полов път и самоубийства. Ранната намеса би могла да намали риска от увреждане на поведението, задържане под стража, и развитието на други съпътстващи заболявания.
Източник и снимка:https://www.additudemag.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Диян Иванов