Децата в предучилищна възраст, също както по-големите деца и възрастните, могат да бъдат сериозно засегнати и травмирани от различни неочаквани събития като: автомобилни катастрофи, пожари, внезапни заболявания, смърт в семейството, престъпления, злоупотреба или насилие в общността.
Езикът на децата в предучилищна възраст все още се развива, така че е важно да се потърсят други знаци в поведението и начина им на игра, за да се разбере дали преживяването е причинило травма. Те ще се нуждаят от помощ, за да се чувстват в безопасност и да разберат и осъзнаят преживяното. Ще се опитат да покажат своите страховете или мисли чрез промени в поведението и начина, по който реагират.
Децата в предучилищна възраст усещат, когато нещата не са наред
Децата в предучилищна възраст не разбират какво точно се е объркало, но са много чувствителни и усещат, че нещата не са наред. Реакцията на детето към стресиращо или плашещо преживяване ще зависи от голям брой фактори като възрастта му, етапа на развитие и личността му, а също така и въздействието на кризата върху родителите, основните настойници или значимите за него други лица. Детето е възможно да не реагира по начина, по който очаквате.
Често срещани реакции на децата в предучилищна възраст при травма
Реакциите на децата към травмата могат да бъдат различни, но често срещаните реакции включват:
- ново или засилено поведение на привързаност, като например следване на родителя вкъщи;
- проблеми с основните умения като спане, хранене, ходене до тоалетна или внимание – може да изглежда, че са се върнали назад в развитието си (регресирали) и се държат като деца в по-малка възраст;
- промени в настроението – детето може да не се радва на ежедневните си занимания или дейности, които преди е харесвало или да изглежда по-затворено и апатично;
- промяна в поведението – някои деца може да са по-агресивни към родителите или съучениците си;
- повишен страх – например детето може:
– да бъде по-нервно или лесно да се стряска;
– да развие нови страхове;
– да сънува повече кошмари;
– да разказва по-често и повече да говори за плашещото събитие или то да присъства в игрите или рисунките му;
– да изглежда, че не се успокоява, когато говори за страшното събитие и да пита за него отново и отново;
– страхува се, че травмата ще се повтори;
- повече физически оплаквания, за които не може да се открие причина, като например: болки в корема или главоболие, умора и други проблеми;
- обвиняване на самите себе си – малките деца вероятно може да изтълкуват погрешно събитията от травмата и по някакъв начин да си помислят, че това е по тяхна вина.
Какво могат да направят родителите и настойниците, за да помогнат на детето в предучилищна възраст след травматично събитие?
Има някои неща, които можете да направите, за да помогнете на детето в предучилищна възраст по време на травма:
- Потърсете, приемете и увеличете подкрепата за вас самите, за да се справите със собствения си шок и емоционални реакции;
- Запазете спокойствие. Изслушвайте и толерирайте разказа на детето за събитието;
- Уверете детето, че събитието е приключило и то е в безопасност. Може да се наложи да го уверявате отново и отново;
- Уважавайте страховете на детето и му дайте време да се научи да се справя с тях. Важно е да признавате и валидирате опасенията на детето;
- Предпазвайте детето от повторно излагане на плашещи ситуации и напомняне за травмата. Такива може да са: телевизионни програми, приказки, филми или други напомняния като посещение или гледане на снимки на мястото или сходни ситуации;
- Приемете и помогнете на детето да назове силните си чувства по време на кратки разговори, но не забравяйте, че на тази възраст не може да говори дълго за тези чувства или за преживяното;
- Очаквайте и проявете разбиране, че съществува вероятност детето да се държи по-бебешки – може да се наложи да се съобразите с това като същевременно се придържате към някои от най-основните правила в домакинството;
- Очаквайте трудно или нехарактерно поведение.
Кога да потърсим помощ за деца в предучилищна възраст след травматично събитие?
Децата в предучилищна възраст развиват уменията си с различни темпове и някои умения се усвояват по-рано от други. Травмата може да забави процеса или да попречи на усвояването на нови неща. Тя може също така да доведе до значителни промени в поведението.
Родителите или настойниците трябва да потърсят помощ, ако:
- Са загрижени или не са сигурни как се справя детето;
- Вие самите не се справяте – това ви затруднява да помогнете на детето в предучилищна възраст да се справи и може да се наложи заедно да потърсите помощ;
- Детето има много симптоми и нещата не се успокояват;
- Семейството е преживяло значителна загуба и общността около детето е нарушена;
- Няколко членове на семейството са засегнати и изглежда, че не се обръща достатъчно внимание на всички;
- Семейството се бори да възстанови някакъв вид рутина.
Източник: www.betterhealth.vic.gov.au
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Филка Караланова
Редакция Център за детско развитие „Малки чудеса“: Дарина Димитрова
Photo credit: Freepik