Какво ще откриете в статията: позитивни съвети за майките, които се чувстват виновни, след като са избухнали или реагирали неподходящо в труден момент, съвети за възстановяване и положителни стратегии, които да опитате.
В момента се чувствате виновни, защото сте изгубили контрол и сте повишили тон на детето си.
На всеки се случва от време на време. Ако някой каже, че не е така – най-вероятно лъже. Няма такова нещо като съвършен родител.
Може да искате да сте идеален родител, който винаги е спокоен, свързан и е в хармония с дете си. Но не това ви прави “добър” родител.
Добрите родители не са спокойни през цялото време. Добрите родители компенсират. Добрите родители признават и поправят грешките си.
Какво да правите, след като сте избухнали пред детето си
Най-вероятно учите детето си да изразява емоциите си по здравословен начин, така че когато сте направили нещо не толкова адекватно, което не бихте искали те да направят, какво трябва да направите?
Извинете се
Първо, кажете на детето си, че съжалявате. Извинението показва, че изпитвате уважение и съпричастност, помага да излекувате наранените чувства и демонстрира подходящо поведение на вашето дете.
Според Psychology Today извиненията са полезни, защото:
- Човек, който е бил наранен, чувства емоционално изцеление, когато получи признание от този, който го е наранил.
- Когато получим извинение, ние вече не възприемаме другия като заплаха.
- Извинението ни помага да преодолеем гнева си и ни предпазва от това да останем в миналото.
- Извинението отваря вратата към прошката, като ни позволява да имаме съпричастност към другия човек.
Ако не се извините за бурната си реакция, вие демонстрирате нездравословно поведение пред децата си. Децата се учат, като наблюдават всички около себе си, особено родителите си.
Обяснете (не обвинявайте)
Важно е да обясните какво се е случило и защо сте сгрешили – без да обвинявате детето си или неговото поведение.
Може кажете „Имах свои собствени силни чувства и ти изкрещях“ или „Чувствах се претоварена и реагирах твърде силно.“
Уверете се, че използвате „аз“, за да обясните
Вие носите отговорност за собствените си действия. Не използвайте фрази, започващи с думата „ти“ Например „Ти не слушаше“, „Ти ме разочарова“ и т.н.
Уверете, че грешката не е тяхна.
Отново потвърдете, че независимо от това, което са направили, вашата прекомерна реакция не е по тяхна вина.
Обяснете, че се стараете
Всеки прави грешки – това е нещо, което казваме на децата си през цялото време. Грешките ни помагат да растем.
Обяснете грешката си и че се стараете, за да се справяте по-добре в бъдеще. „Направих грешка. Старая се да се справя със собствените си силни чувства.”
Показвайте и казвайте, че ги обичате
Винаги, винаги, винаги напомняйте на детето си колко много го обичате. Децата, които се чувстват добре, правят добро.
Начини за реагиране на предизвикателно поведение
Чувствате се заседнали в постоянен цикъл на крещене и губене нa самообладание? Все едно детето ви не слуша, не променя поведението си, докато не можете да издържите повече?
Колкото и да не искате да прекрачите границата – как всеки път се стига до този момент?
Ако искате да промените начина, по който реагирате на предизвикателното поведение, трябва да усвоите по-ефективни, положителни начини за справяне с предизвикателствата в поведението.
Колкото повече пъти правите и практикувате нещо, толкова по-лесно и естествено става то. В началото може да се чувствате неудобно да изглежда, че методът не работи (защото детето ви е свикнало с различна реакция), но се придържайте към него и ще видите промяна.
Емоционален тренинг
Емоционалният тренинг е метод за комуникация, който можете да опитате с детето си, когато се бори с различни неудобни чувства. Помага на децата да научат, че чувствата им са нормални и трябва да бъдат преживени, а не избягвани. Той също така потвърждава техния опит и насърчава разработването на по-здравословни стратегии за справяне с емоциите.
Стъпките към емоционалния тренинг:
- Важно е да правите тези стъпки по ред. В началото може да се почувствате неловко, но с практиката започва да тече по-естествено.
- Насочване на вниманието към емоцията: това е просто признание, че нещо не е наред. Може да кажете „Уау! Нещо не е наред“ или „Усещам, че нещо се случва в момента“
- Назовете емоцията: опишете емоцията, която детето ви изпитва (или вашето най-добро предположение) с думи. Това помага на детето ви да развие речник около своите емоции. Например „В момента наистина си ядосан“ или „Изглеждаш разочарован“
- Пoкажете разбиране към емоцията: oпитайте се да видите гледната точка на детето си и да разберете чувствата му. Важно е да знаете, че всички емоции са нормални, дори ако поведението, което ги придружава, е неподходящо. Например, „Има логика да си ядосан, защото нещата не са се развили както ти се е искало и това може да е разочароващо“.
- Посрещнете нуждата: задоволяването на нуждата означава да помогнете на детето да премине през емоцията, в зависимост от това каква е тя – ако детето ви изпитва тъга, то се нуждае от утеха, ако изпитва страх, има нужда от безопасност и сигурност, ако е гняв – в зависимост от причината – може да се наложи да ги обучите чрез подходящ начин за поставяне на граница или може да се наложи да сте твърди (но мили) със собствените си граници и да им помогнете да се успокоят.
Обобщение
Децата са устойчиви. Те не се нуждаят от съвършени родители, които никога не се подхлъзват, никога не губят самообладание и никога не правят грешки.
Те се нуждаят от родители, които признават, когато грешат, извиняват се, поемат отговорност, вместо да обвиняват, и полагат усилия да научат по-добри стратегии.
Ако четете тази статия, защото сте повишили тон на детето си – вие сте страхотен родител, само защото сте се ангажирали да намерите решение и по-добър начин за справяне с трудностите.
Източник:https://hes-extraordinary.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Весела Пенчева
Photo credit: Freepik