Селективният мутизъм е състояние, при което човек може да говори в определени ситуации, докато в други не може. Например дете с това състояние може да говори вкъщи, но не и в училище или около непознати.

Селективният мутизъм се различава от състоянията, които предизвикват физическа или когнитивна невъзможност за говор. Хората с това състояние могат да говорят, но им е трудно, поради тревожност. Затова и много доктори и застъпнически групи го определят като тревожно разстройство.

Какво е селективният мутизъм?

Селективният мутизъм е рядко срещано състояние, което причинява трудности при разговор в определени ситуации. Някои го наричат фобия от разговори.

Хората с това състояние могат да комуникират умело в множество ситуации, но да се затрудняват в непозната обстановка или на публично място.

При децата, например, това състояние често се проявява за първи път, когато започнат да посещават училище или друг тип публични изяви за първи път. Такива ситуации са посещенията на детска градина, църква, игри с други или музикални уроци.

Средната възраст за проявление на селективен мутизъм е 5 години, макар и това да съвпада с възрастта, на която много деца започват да посещават училище. Повечето изследвания показват, че селективният мутизъм засяга под 1% от децата. Понякога се случва той да продължи и при зрелост.

Състоянието изглежда се проявява по-често при момичетата спрямо момчетата, въпреки че причините за това не са ясни. Също така е по-често срещано у деца, които са имигранти или учат втори език като основен.

Признаци и симптоми

Петото издание на упътването за диагностика и статистика на менталните проблеми посочва, че човек трябва да отговаря на следните признаци, за да отговори на критериите за селективен мутизъм:

Постоянна трудност за говорене в ситуации, в които това се очаква, като училище, въпреки че в други ситуации няма проблем.
Трудност за говорене, което не се дължи на липса на знания по отношение на езика, на който се говори.
Трудност за говорене, което най-вероятно се дължи на друго състояние като комуникационни затруднения.
Симптоми, които се проявяват за поне един месец и пречат на училище, работа или социализирането.

Например, човек може да говори само, когато е вкъщи или с определена група хора.

Когато хората със селективен мутизъм са в ситуация, при която им е трудно да говорят, те прибягват до други форми на комуникация. Това са:

шепнене;
писане;
правене на жестове, като сочене.

Селективният мутизъм често се проявява със симптоми на социална тревожност. При възрастните това състояние може да предизвика:

екстремна срамежливост;
избягване на разговори;
избягване на погледите право в очите;
замръзване, когато фокусът е върху тях;
тревожност за ядене на публични места, използването на обществени тоалетни или това да бъдат снимани.

При децата социалната тревожност може да предизвика поведение като криене или бягане, криене зад родителите или гледачите им, плач или истерия, ако някой поиска от тях да говорят.

Причини

Селективният мутизъм не е резултат от непокорство или неподчинение. Вместо това хората с това състояние се чувстват неспособни да говорят поради сериозна тревожност и срамежливост. Те може да се страхуват от това другите да ги съдят, да им се подиграват или да ги игнорират.

Това състояние няма един причинител. Вместо това множество фактори може да доведат до това някой да го развие. Тези фактори включват:

Значителни преходи – Отиването на училище може да предизвика тревожност у децата. Това е особено вярно, ако те са имали малко възможности за социализиране преди това или ако те трябва да учат втори език като основен. Децата с два основни езика често присъстват в проучванията за селективен мутизъм, което предполага, че тревожност по отношение на комуникацията може да подбуди това състояние.
Домашната среда – Децата, които наблюдават поведение на тревожност и отбягване вкъщи може да се научат да се държат по този начин. Това може да доведе до това те да избягват ситуации, които ги изнервят, като например социалните такива. Това отбягване от своя страна може да подсили страха от говорене.
Генетични – Селективният мутизъм обичайно се наблюдава в семейството и изследователи са изолирали поне един ген, който изглежда увеличава шансовете за развитието на това състояние.
Други състояния на тревожност – Наличието на други състояния на тревожност може да играят роля при развитието на селективен мутизъм. Някои примери включват тревожност от разделяне, социална тревожност и обсесивно-компулсивното разстройство.

Сигнал ли е селективният мутизъм за наличието на аутизъм

Петото издание на упътването за диагностика и статистика на менталните проблеми определя селективният мутизъм като тревожно разстройство. В него ясно се посочва, че лекарите не трябва да диагностицират селективен мутизъм, когато друга диагноза, като разстройство от аутистичния спектър, обяснява по-добре симптомите.

Следователно според текущите диагностични критерии, селективният мутизъм и разстройство от аутистичния спектър не може да съществуват заедно.

Тази дефиниция е противоречива. Някои изследователи твърдят, че селективният мутизъм може да е симптом на разстройство от аутистичния спектър или диагноза, която често съществува паралелно с него. Например изследване от 2018-та година на 97 деца със селективен мутизъм открива, че 63% от тях са също и аутисти.

Дали селективният мутизъм и разстройствата от аутистичния спектър са свързани, продължава да се дискутира. Въпреки това родителите и полагащите грижи могат да потърсят професионална помощ и съвет от обучени педиатри или специалисти по менталното здраве.

Диагноза

Диагностицирането на селективният мутизъм изисква цялостна оценка, включваща:

оценка на говора и езиковите способности;
интервю на родителите, полагащите грижи или учителите;
домашната среда;
медицинската история на семейството.

В крайна сметка може логопед да се срещне с детето в неформална обстановка, за да наблюдава поведението му. Минимизирането на стреса е изключително важно на този етап, затова логопедът няма да пресира детето да говори.

Лечение

Веднъж щом медицинските специалисти са поставили диагнозата селективен мутизъм, тогава лечението може да започне. Въпреки че подходите за лечение може да са различни, целите се фокусират върху:

намаляването на стреса при социални ситуации;
подпомагане на лицето да упражнява говора;
подпомагане на поведение, което не е насочено към отбягване.

Фокусът е върху това да се накара лицето със селективен мутизъм да се чувства сигурно, но и постепенно по-самоуверено. Някои примери за лечението на селективен мутизъм са:

Увеличаваща и алтернативна комуникация – Включва временно предоставяне на лицата на алтернативен начин за комуникация, който те да намират за по-малко стресиращ. Например детето може да се научи да използва жестове или да сочи символи. В краткосрочен план това може да помогне на детето да комуникира, но това не е дългосрочно решение.
Терапия, базирана на излагане – Този подход включва постепенно излагане на ситуация, която може да предизвика стрес у лицето, така че да се предизвика говор. С течение на времето това показва на лицето, че то може да говори пред хора.
Подход, базиран на ритуала – При този подход логопед помага на детето да се научи да издава звучи от механична перспектива. Те може да започнат със звуци, несвързани с говор като надуване и кашляне и да се продължи със срички и след това думи.

Логопедът ще избере най-подходящата терапия в зависимост от симптомите, възрастта и другите нужди на човека.

Хората със селективен мутизъм също така имат нужда от подкрепа за тяхното емоционално състояние. Селективният мутизъм може да ги затрудни да говорят за чувствата си, да заявят от какво имат нужда или какво искат или да се социализират с другите.

Психотерапията може да помогне на децата и възрастните да се научат да се справят със страха, който чувстват при говорене. Тя също така може да помогне и с други съществуващи състояния на психичното здраве като социалната тревожност.

Според Националната здравна служба на Великобритания, лекарствата могат да помогнат да се намалят симптомите на тревожност или депресия у тийнейджъри и възрастни, но никога не трябва да заместват поведенческата терапия.

Помощ за някой със селективен мутизъм

Селективният мутизъм е състояние на тревожност и затова притискането да говори, може да предизвика допълнителен стрес и страх у човека. Всъщност настоятелното притискане на детето да „говори“ или „разговаря“ може да доведе до развиване, с времето, на негативни асоциации, свързани с тези думи.

Вместо това може да се помогне на хората със селективен мутизъм чрез създаването на безопасно пространство. Също така е важно както да не се притискат хората с това състояние да взаимодействат, ако не искат, така и да не се опитва да се лекува състоянието вкъщи. Селективният мутизъм изисква професионално лечение.

Може да се създаде насърчителна среда за децата със селективен мутизъм чрез следването на следните стъпки:

Позитивна подкрепа – Важно е да хвалите детето, когато се опитва да комуникира с глас дори и да не е перфектно, но това трябва да се случва насаме, за да се избегне засрамване.
Търпение – Може да отнеме повече време за дете със селективен мутизъм да отговаря на въпроси. Опитайте се да сте търпеливи и им дайте време да си подберат думите и насърчете и други да правят това.
Промяна на околната среда – Важно е да не се избягват всички източници на стрес когато детето има селективен мутизъм, тъй като това може да затвърди отбягването. Въпреки това промяната на околната среда може да улесни нещата. Например вместо да се избягват изцяло семейните събирания, децата може да се запознаят с членове на семейството поотделно и да им се даде време да се почувстват комфортно около всеки човек.
Споделени дейности – Ако на детето му е трудно да говори, опитайте да правите нещо приятно заедно. Това може да измести фокуса от комуникацията докато предостави възможността за сближаване.
Алтернативна комуникация – Децата може да имат нужда от алтернативен начин за говорене докато са под стрес. Това може да включва използването на жестове, писане или писане на електронни съобщения. Уверете се, че детето знае, че това, че не може да говори не е провал и че е нормално да използва други методи, когато имат нужда.
Обучаването на другите – Уверете се, че членовете на семейството и учителите разбират селективният мутизъм и обстановката, която тя изисква. Учителите може да се наложи да разберат алтернативните методи на комуникация на детето, за да може да поиска да отиде до тоалетната, например.

Според Фондацията за селективен мутизъм, често няма полза от това деца с това състояние да се местят в класове за деца със специални образователни потребности. Тъй като селективният мутизъм сам по себе си не причинява говорни, езикови или интелектуални увреждания, типа подкрепа, която подобна обстановка може да окаже, може да не е подходяща.

Чрез адаптиране много от горните стратегии също така могат да помогнат при взаимодействие с тийнейджъри и възрастни. Допълнителните начини, по които може да се подпомогнат възрастни със селективен мутизъм са:

запознаване със селективния мутизъм;
заучаване на алтернативния начин на комуникация, за да може винаги да се комуникира с тях;
създаване на удобства в училище или на работното място, ако човека ги желае.

Селективният мутизъм е тревожно разстройство, което засяга комуникацията. Хората с това състояние могат да говорят в едни ситуации, докато в други- не.Това поведение е неволен отговор на стреса вместо избор.

Лечението за селективен мутизъм може да включва поведенчески терапии, психотерапия или и двете заедно. Поради въздействието, което това състояние има върху живота на хората, е важно членовете на семейството, учителите и техните връстници да се отнасят към тези със селективен мутизъм със състрадание и разбиране.

Източник: Selective mutism in adults and children: What to know (medicalnewstoday.com)
Превод: Павлин Миланов

Photo credit: Freepik

Селективен мутизъм при деца и възрастни