Всеки се е сблъсквал с конфликтни ситуации от време на време. Нормална част от живота. Справянето с тях по един благоприятен начин, помага на децата да овладеят нужни социални умения. За разлика от конфликта, подигравателното поведение, което води до упражняване на тормоз, не е нормална част от живота. Не е нещо, което е в реда на нещата и не прави децата по-силни.
Тормозът е злоупотреба със сила и има значими последствия. В него няма нищо благоприятно. В действителност, има някои открояващи се разлики между конфликтна ситуация и такава, в която се упражнява вид насилие. За да знаем как да реагираме адекватно, е необходимо да познаваме тези разлики.
Характеристики на конфликта между връстници
Има няколко начини за разпознаване на подобен конфликт. В една конфликтна ситуация, всеки замесен участник е равнопоставен с останалите. И двамата може да са емоционални и разстроени, но никой от тях не търси контрол или внимание. Въпреки че не са на едно мнение, имат уважение един към друг.
По време на конфликт, обикновено хората изпитват съжаление и се опитват да поемат отговорност за своите действия. Децата се опитват по-бързо да решат конфликта, за да може отново да се забавляват. Търсят разбирателство, така че връзката да е възстановена.
Накрая, конфликтите стават случайно и никой от участващите не е сериозно или емоционално увреден.
И макар конфликтните ситуации да не са забавни за никого, те не карат човек да се чувства зле по отношение на самия себе си.
Характеристики на ситуации, в които се упражнява тормоз
Тормозът е умишлено извършен акт. Целта е да се нарани, обиди или застраши друг индивид. Съществува липса на баланс в силите. Насилникът упражнява контрол над другите чрез сплашване, тормоз, заплахи, унижения.
Насилието от този тип е повтарящо се и целенасочено. Агресорът се стреми към един и същи хора, които стават негови мишени, а той иска единствено да ги нарани.
Такъв тормоз води до емоционална, дори и физическа заплаха. Насилникът изпитва слабо съжаление или никакво, докато жертвата е видимо разстроена. Хората, проявяващи такова насилие, обикновено изпитват удоволствие от това да нараняват останалите.
Липсва опит да се реши каквото и да било. Насилникът не желае да изгради отношения с нарочената жертва.
И все пак, подигравателното отношение не се смята за много насилствен акт. Понякога това е просто лошо поведение. Бъдете наясно какво точно представлява насилието.
| Конфликт между връстници | Тормоз/агресия |
| Равнопоставеност | Липса на баланс в силите |
| И двете деца са разстроени | Жертвата е разстроена, но не и насилникът |
| Изпитват съжаление, вина | От страна на агресорът не се наблюдава чувство на вина |
| Желание за разрешаване на спора и възстановяване на отношенията | Насилникът не изпитва нужда да се разреши проблема или ситуацията |
| Случва се понякога | Продължително |
| Обикновено няма емоционална вреда за участниците | Може да има сериозна емоционална и физическа вреда |
Адресиране на конфликта срещу тормоза
Конфликтът е важна част от израстването на детето, но не и тормозът. Конфликтът учи как да даваш и вземаш, как да решаваш проблеми и да стигаш до споразумения. А тормозът само наранява.
Чрез конфликта, децата се научават и придобиват умения за справяне с него. Включени са изслушването и съвместната работа за разрешаване на ситуацията.
Идеята е двамата участници в конфликта да стигнат до общо решение и да го приложат. В тези случаи и двете страни се научават да правят компромиси, с което конфликтът бива решен. Хубаво е да ги оставяме сами да намират начини за изход от ситуациите.
Решението на конфликт не е приложимо при ситуации на тормоз, които се оказват опасни за жертвата. Няма какво да се изглажда в отношения, в които единият умишлено решава да нарани другия.
Всъщност, побойниците не желаят да преговарят с никого, те обвиняват другите за действията си.
Дори някой възрастен да успее да ги накара да се извинят, те няма да престанат, а ще си отмъстят, когато няма никой наоколо. Затова се оказва толкова важно да можем да разпознаваме конфликта и тормоза ,и да ги разграничаваме. Насилникът агресор винаги е виновен. За ситуацията, той носи пълна отговорност.
Да подтиквате жертвата да разговаря с насилника си, за да решат проблема помежду си и да преговарят за излизане от ситуацията, никога не е добра идея. Вместо това, е добре да се намесите поетапно, за да предпазите детето, над което се осъществява тормоза.
Агресорът трябва да бъде превъзпитан, да усети какви ще са последствията от неговите действия. Трябва да му се каже, че поведението му е неприемливо и няма да бъде толерирано.
Междувременно, на жертвата на агресия, трябва да се каже, че няма вина и не тя е причината да се случва проблемът. Помогнете им и работете с тях, за да могат да превъзмогнат негативните последици от това, което преживяват. Тяхна цел е да си възстановят самоувереността.
Източник: www.verywellfamily.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елина Емилова
Photo credit: Freepik