Не е тайна, че комуникацията с децата и дисциплинирането, са трудни задачи. Нерядко на родителите им е толкова тежко, че се чувстват буквално на ръба на силите си и са готови на всичко, за да накарат децата да се съобразят с изискванията им. И за съжаление, не всички методи, до които прибягват, са ефективни и правилни.
Един от най-неефективните родителски подходи е вменяването на чувство за вина у децата. Този метод понякога дава краткосрочен тактически резултат – детето да направи това, което искате от него. Но ако се използва често, вменяването на вина у децата има дълготрайни негативни последици, като например ниско самочувствие.
Ето какво трябва да знаете за вменяването на вина у децата, защо подходът не работи и какво може да се използва на негово място.
Какво представлява вменяването на вина
Внушаването или вменяването на вина е форма на манипулация. Чрез него обвиняваме детето, караме го да изпитва срам, за да го убедим да направи нещо или да се съобрази с наше искане.
Важно е да обърнем внимание, че проблемът не винаги е самото чувство за вина – проблемът е как се стига за това усещане за вина у детето. Например, напълно нормално е детето да се чувства виновно, когато направи нещо нередно – препише по време на тест или отнеме някоя лична вещ от брат си или сестра си. Този тип вина показва на децата разликата между редно и нередно и ако им помогнем да се научат как да поемат отговорност за действията си, да се извиняват, да се реваншират и коригират, те ще се превърнат в хармонични, емпатични личности.
Чувството за вина се превръща в проблем, когато някой го вменява у детето с цел да го засрами или да получи нещо от него. Ето един пример – родителят иска тийнейджърът вкъщи да гледа малкото си братче или сестриче, за да може самият той да излезе. За целта вменява на тийнейджъра чувство за вина, че винаги има време за неговите си занимания, обвинява го, че не помага в къщната работа или се оплаква, че той като родител също има нужди, но тях никой не ги отчита.
Далеч по-здравословно е родителят ясно да изрази очакванията си спрямо тийнейджъра и да му помогне да подреди приоритетите си по такъв начин, че да остане време и за семейните задължения. Когато родителите се стремят да постигат здравословен диалог с децата си, без да намесват вината и обвиненията, могат лесно да изразят желанията и очакванията си, без да нараняват, обвиняват и засрамват децата си.
Защо родителите прибягват до вменяване на вина
Възможните причини са много. Първата е, че дори не осъзнават, че го правят. Може би самите те като деца са били отглеждани по този начин и сега по инерция прибягват до познати родителски практики, смята Лори Кауфман Рийс, професионален клиничен терапевт и лайф коуч към „Кауфман Рийс Ризорсес“.
„Когато родителите вменяват вина у децата си, те се възползват от вродения стремеж на децата да ни се харесат“, казва Кауфман Рийс.
„Родителите, които смятат, че не могат да контролират поведението на детето си по друг начин, понякога вменяват у него чувство за вина в опит да получат, това което желаят или да прекратят нежеланото поведение.“
Други родители използват усещането за вина у детето, защото смятат, че то най-сетне ще даде резултат, особено ако вече са опитали всичко друго, казва Розена Хикман, лицензиран професионален терапевт с дългогодишна частна практика.
Последиците от вменяването на вина
Няколко са негативните последици от вменяването на вина у децата. Децата изпитват срам и усещането, че не отговарят на очакванията, а биха могли да развият и проблеми със самочувствието. Възможно е да станат по-податливи на натиск от страна на околните и са изложени на по-голям риск да завързват нездравословни приятелства и романтични отношения.
„Вменяването на вина учи децата ни да търсят външна валидация, вместо вътрешна. Учи ги да се оглеждат в реакцията на околните, за да преценят дали действията им, а и самите те, са добри или лоши“, казва Лори Кауфман Рийс.
За едно 5-годишно дете това може и да е от полза, но не и за 15-годишните, които постоянно усещат натиск във всякакви посоки от околните, като същевременно се опитват да решат кои са и кои искат да бъдат, добавя Кауфман Рийс.
Има още една причина вменяването на вина да не е успешен подход – не е сигурно, че детето ще разбере къде точно е сгрешило, особено ако това не е обяснено ясно, казва Кауфман Рийс. И вероятно ще продължи да допуска същата грешка отново.
„Децата и тийнейджърите реагират на вината по два начина – или изпитват постоянен срам, което провокира отчаяна нужда да угаждат на хората наоколо, или възприемат контра-маниера „Мислиш, че съм лош, така ли? Сега ще ти покажа точно колко съм лош!“, обяснява Кауфман Рийс.
„Нито едното, нито другото не е желан резултат. Целта ни е децата ни да се превърнат в хора със самочувствие и увереност, с принос в обществото. Вината не може и никога не би могла да доведе до нещо подобно.“
Когато, разочаровани от детето си, ние го накараме да се срамува, това не е мотивация, добавя тя. „Напротив, обезкуражаваме го и го приучаваме цял живот да търси одобрение и валидация у околните.“
Освен това, честото вменяване на вина може да направи децата склонни да поемат отговорност за неща, които всъщност не са тяхна отговорност.
„Децата са много склонни да приемат критиките лично и да ги интернализират“, казва Кауфман Рийс.
„В крайна сметка това се превръща в бреме – постоянен срам, под който се крие ниско самочувствие.“
Какво да направим вместо това
За да прекъснем навика си да вменяваме вина, на първо място трябва да работим за изграждането на добра комуникация с децата, изтъква Кауфман Рийс.
„Бъдете честни с децата, доколкото съответната им възраст го позволява, и им говорете с уважение“, допълва тя.
„Когато коментирате проблемното им поведение, опишете го конкретно, обяснете как се отразява на околните, опишете какво е желаното поведение, както и последиците, ако детето отново избере нежеланото.“
В допълнение Кауфман Рийс съветва да си отговорим и на въпроса откъде идва желанието ни да вменяваме вина. Според нея, много родители прибягват до този подход, когато усетят, че поведението на детето им хвърля лоша светлина върху самите тях като родители. Родителите трябва да умеят да погледнат нещата трезво и да преценят за кое е отговорно детето и за кое – не.
„Ако детето получи наказание в училище, вината си е негова“ обяснява Кауфман Рийс, „но неудобството, което изпитваме от това като родители, си е наш проблем. За него не можем да виним детето, трябва да си го решим сами.“
В същото време е добре да не съдим твърде строго и самите себе си като родители, добавя Розена Хикман. Да, важно е да се стараем да комуникираме здравословно с детето, но не трябва да забравяме, че и ние не сме съвършени.
„Важно е реакциите ни спрямо поведението на децата ни да са здравословни – така те разбират, че са обичани, научават кои са. И това им дава възможност да се учат от грешките си“, казва тя.
„Родителите също правят грешки и това е ОК. Важното е да се обърнем към децата, да понесем отговорността си за своите грешки и да поискаме извинение. Това е най-добрият пример, който можем да дадем, за да избегнем вменяването на вина и уронването на самочувствието в резултат от нея.“
Няколко думи в допълнение
Често родителите вменяват вина у децата си, без дори да осъзнават, че го правят. Ако се чувствате недоволни от подходите, които избирате като родители или ако се притеснявате, че използвате вменяването на вина у децата си, за да ги манипулирате и да моделирате поведението им, вероятно ще е добра идея да се включите в училище за родители или да обсъдите тревогите си със специалист. Така ще можете да прецените с кое се справяте добре и къде имате нужда от повече работа. С малко повече усилия от ваша страна, наистина ще успеете да станете родителя, който искате да сте.
Източник: www.verywellfamily.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мария Змийчарова
Редакция за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мария Нориега
Photo credit: Freepik