Свръхчувствителност към вкусовете – защо детето ми избягва определени храни

Свръхчувствителност към вкусовете – защо детето ми избягва определени храни

Храненето е прекрасно преживяване, в което се включват много от нашите сетива. Кой не обича да опитва ново ястие или да експериментира с различни вкусове, да изпробва нови рецепти?

Повечето хора се наслаждават на храненето, но има възрастни и деца, които изпитват трудности, дори болка при прием на храна, поради прекомерна чувствителност на сетивата. Ако детето ви е свръхчувствително към определени текстури, храненето не винаги е приятно преживяване, особено ако проблемът е силно изразен. А при малчуганите, които имат и нарушение на сетивните възприятия, съчетано със свръхчувствителност към вкусовете, сядането на масата може да се превърне в истинско изпитание за всички.

Как работят вкусовите рецептори

Първо трябва да разберем по какъв начин мозъкът на детето разбира какво е попаднало в устата. И да разграничим вкуса като част от сетивата на човека от вкуса на храната. Макар и да изглеждат почти еднакви, има съществена разлика между тези две неща. Човешкото възприятие за вкус се формира от рецепторни клетки, разположени на т.нар. вкусови брадавици на езика, които реагират на химични дразнения и създават усещането за вкус. Докато вкусът на самата храна е смес от много усещания. За да асимилира вкусовете, мозъкът интерпретира не само стимула за вкус, но и миризмата, текстурата и температурата на храната. Така той разпознава и разграничава вкуса на определена храна.

Какво се случва когато храната попадне в устата на детето? При дъвченето се освобождават химични вещества и малки образувания по езика (папили) чрез тънки власинки, изпращат съобщения до мозъка с информация за характеристиките на храната – дали тя е солена, сладка, кисела или горчива. Това са основните вкусове, които разпознаваме. В същото време тези химични вещества достигат и до носа на детето. Там, на свой ред, се задействат рецепторите за обоняние. Те работят заедно с вкусовите рецептори, за да се определи точно вкусът на храната или питието, което детето опитва.

Най-чести признаци на чувствителност към вкусовете

Ако детето има чувствителност към вкусове, то най-често:

  • избягва храни, които връстниците му обикновено харесват
  • списъкът на храни, които консумира, е ограничен (под 10)
  • предпочита само определени вкусове
  • дразни се от необикновен вкус
  • лесно се закашля или му се гади при хранене
  • може да предпочита силни подправки или лютива храна
  • упорито отказва определени текстури
  • не обича храната да е прекалено гореща или прекалено студена
  • често облизва или иска да опита предмети, които не са за ядене (играчки, моливи, хартия, пластилин)

Разбиране на проблемите с храненето

Съществуват различни предизвикателства по отношение на храната и вкуса, с които детето ще се сблъсква, докато расте. Възможно е неговите вкусови рецептори да бъдат недоразвити или прекалено развити. Такива състояния са известни като сензорно-интегративна дисфункция (SID). Тя може да засегне мириса и вкуса.Ниската чувствителност или свръхчувствителността към вкусове и миризми може да окаже сериозно влияние върху навиците на хранене и доброто хранене като цяло. SID може да е допринасящ фактор и при хранителни нарушения или трудности с наддаването.

Хипосензитивност към вкус

При много сетивни разстройства говорим за хипосензитивност или хиперсензитивност, което означава намалена реакция или свръхреакция към стимулите.

Когато рецепторите са под нормалното ниво на чувствителност, за децата е трудно да реагират на различните стимули на храната с по-силен вкус, както и да разграничават различните вкусове. Те могат да се хранят със силно лютива храна, да опитват странни текстури или да дъвчат най-различни и странни неща.

Хиперсензитивност

На другата крайност са децата, които упорито отказват определени текстури, вкусове или храни с определена температура – топли или студени. За тях всеки по-силен вкус не е приятен – чесън, лук, оцет, пипер… Такива деца се определят като хиперсензитивни. Те може да отхвърлят и голяма част от храните, които им наподобяват по вкус тези, които не понасят. Когато детето е прекалено чувствително съм вкусовете, миризмата или текстурата на храната, то може да започне да отказва повечето неща, които му се предлагат. Малките деца често не харесват определени храни, но дете, което има сензитивно разстройство може и никога да не излезе от фазата на придирчивост към храната. Тогава може да възникнат притеснения дали храната, която приема е достатъчно питателна и калорична. .

Други сензорни хранителни проблеми

Когато детето има подобни проблеми се случва често то да се затруднява да премине и от една консистенция на друга. Има случаи, при които детето се фокусира само върху мека храна и продължава да яде само бебешки каши или пюрета. Отказва да докосне, камо ли да яде, каквато и да е хрупкава или корава текстура.

Понякога малчуганите дори се закашлят или получават позиви за гадене при вида на нежелана храна. Случва се те да реагират с неприязън и на самата миризма.Вкусът и обонянието са свързани и често не можем да разграничим какво точно отблъсква детето в момента. То може да реагира дори на текстурата или температурата на храната и зад това поведение да се крият други нарушения на сетивата. Някои деца търсят хрупкава храна като бретцели, ядки, чипс, защото се нуждаят от повече сетивни възприятия, а други избягват трудна за дъвчене храна като месо и корав хляб , защото имат слаби челюстни мускули.

Как да помогнем в тези ситуации?

Ако вашето дете страда от хранителни проблеми, свързани с чувствителност към различни вкусове, ето какво можете да направите:

  • Водете си дневник

Записвайте в дневник реакциите на детето към храни и миризми. Ще започнете да виждате приликите и разликите. Когато опитва нови храни, ще изпъкват тези, които не харесва и тези, които са му любими. В случай, че детето посещава терапевт, вземете дневника със себе си.

  • Разделна чиния*

Опитайте се да я ползвате, когато предлагате храна на вашето дете. Много родители дават този съвет за справяне с храненето. Сложете в чинията два вида храна, която то би яло и два вида, които искате да опита. Чрез разделената чиния, ястията, които обича, няма да се докосват до новите, които евентуално ще бъдат опитани.

*б.р. Разделните чинии са специални чинии с отделения/прегради за различна храна.

  • Дайте на детето избор

Оставете му свобода да опита каквото поиска, когато предлагате нови храни. Това може да е трудно, ако детето има вкусова чувствителност, но го насърчавайте само да избере между две или три нови храни по време на ядене. Това ще му даде контрол над ситуацията.

  • Приготвяне на храната

Развихрете фантазията си! Изберете храна, която детето харесва (например ябълково пюре) и представете ябълката по различни нови начини. Един ден предложете пресни парченца ябълка, а на другия ден пробвайте сушени ябълки. Обяснете, че това е същата храна, но е приготвена по различен начин.

Тези материали не могат да предоставят диагноза или лечение за определено заболяване или затруднение. Свържете се с професионалист, който може да оцени състоянието на Вашето дете. Можете да запазите час с терапевтите на Център за детско развитие “Малки чудеса” на телефон 0887 54 54 46 или ТУК.

Източник:Ilslearningcorner.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елина Чаушева
Photo credit: Freepik