Как да избегнем обсебващото родителство в шест стъпки

Как да избегнем обсебващото родителство в шест стъпки

Вероятно много от нас си спомнят как като малки сме играли навън по цял ден до вечерта, без мама и татко да се притесняват. Когато стане въпрос за собствените ни деца обаче, се превръщаме в съвсем други родители. Иска ни се да знаем къде са малчуганите и какво правят, следим телефоните им, често се обаждаме или пращаме съобщения, опитваме се да сме винаги на разположение и да им помогнем във всичко…

Времената действително са други и разбира се, искаме да защитим децата си и да сме сигурни, че са в безопасност, живи и здрави. Но това се превръща в проблем, когато родителите се опитват сами да отстранят препятствията по пътя на децата или правят всичко възможно да им спестят всяка болка, разочарование или неудобство. Превръщат се в обсебващи родители.

Каква е същината на обсебващото родителство?

Това е дълбоко безпокойство за сигурността на децата, тяхното щастие и способността им да намерят сами пътя в живота. Като родители мнозина от нас прекарват голяма част от времето си в опити предотвратят евентуални неприятни случки. Умът ни кара да проектираме най-големите си страхове върху нашите деца – обичаме ги толкова много и искаме да ги предпазим от всяка трудност. С течение на времето можем да станем свръхбдителни и да следим за най-малкия намек за проблем, за да го изкореним в зародиш. Такава прекалена предпазливост може да надмине рамките на нормалното и да започнем дори да си въобразяваме различни неща.

Ако децата ни са нещастни, можем да преувеличим в реакцията си и автоматично да се опитаме да ги убедим, че всичко е наред. Колебанието на децата може да бъде сбъркано с дълбока несигурност, на което да реагираме с преувеличени похвали. Когато въображението се активира, сме способни да си представим всякакви бъдещи отрицателни последици. Всъщност научно е доказано, че мозъкът ни запечатва всяка лоша мисъл, докато положителните мисли не се задържат дълго. Започваме да се тревожим. „Дали детето ми е добре? Не е ли прекалено агресивно, прекалено тихо, прекалено шумно, прекалено високо, прекалено дребно? Дали има признаци на несигурност? Не прилича ли на брат ми, на когото не му провървя в живота? Дали не трябва да обърна повече внимание на дъщеря си, понеже аз самата не получих достатъчно внимание като малка?“

Никой от нас не би искал да навреди на децата си, но най-сигурният начин да направим точно това, е да се тревожим да не сбъркаме някъде! Искаме да направим, каквото е редно, затова понякога собствената ни несигурност ни кара да следим всяка тяхна крачка и очакваме най-лошото да се сбъдне всеки момент. Но това ще накара децата ни да се чувстват стеснителни и несигурни. Децата често вярват, че ако родителите им се тревожат за тях, тази тревога е оправдана и действително нещо не им е наред.

Тревожен „кръговрат“

Тревожният „кръговрат“ е начинът, по който несигурността преминава през човешките отношения. Примерен сценарий за този „кръговрат“ между родител и дете може да изглежда така:

Да си представим майка на две момчета, която се опасява да не сбърка нещо и да не израснат с чувство за несигурност. Особено се тревожи за 15-годишния си син (и винаги го е правила), който се бунтува, прави сцени и отказва да спазва правила.

Тя концентрира цялото си внимание върху него и непрестанно търси признаци на несигурност и ниско самочувствие. Майката е свръхбдителна, следи за всеки знак, че той не е наред и когато почувства, че опасенията й са оправдани, тя или се опитва да му даде повече свободно пространство или да оправи нещата вместо него.

След години момчето става зависимо от нейното внимание. Дори и никога да не си го признае, той е едновременно несигурен заради нейната загриженост и зависим от нейното непрекъснато обгрижване.

В пубертета той вече е станал несигурен и зависи от вниманието и обгрижването на околните, за да се чувства значим. Това е схемата, наследена от взаимоотношенията с неговите родители. Нуждае се от одобрението на околните, за да е уверен в себе си и се чувства несигурен, когато не го получи. А точно от това се е опасявала неговата майка и се е опитвала да го предотврати през цялото време, като е правила прекалено много за него и е премахвала всяко препятствие по пътя му.

Какви са поуките от този сценарий?

Престанете да търсите доказателства, които да потвърдят опасенията ви. Разберете, че вашите тревоги пречат на децата ви.

Шест стъпки, за да избегнем преувеличените тревоги и обсебващото родителство

Това са шест неща, които не трябва да правите, когато става въпрос за прекалена тревожност и обсебващо внимание към детето:

1. Престанете да висите над главата на детето си

Не връзвайте обувките на петгодишната си дъщеря, ако тя вече може сама да го направи, не я обличайте, ако може да го стори сама. Избягвайте да й висите над главата в ситуации с нормален „риск“, който дете на нейната възраст спокойно може да поеме. Също така не е необходимо непрекъснато да разпитвате учителите за нея, или да отговаряте на всичките й въпроси, само и само да не й се налага сама да се замисли върху отговорите. Ако се колебае при вземането на решения, опитайте да не се месите веднага с готово решение – оставете я да обмисли ситуацията сама, ако е възможно. Позволете й да изпитва неудобство или болка – това е част от израстването. Не я спасявайте от житейските трудности. Децата няма как да се научат, ако родителите им непрекъснато вършат всичко вместо тях.

2. Не прехвърляйте своите страхове върху тях

Не ги обсебвайте сутрин, обед и вечер, представяйки си най-лошото, което може да им се случи. Отърсете се от негативни мисли за бъдещето от сорта „Ами ако от нея нищо не излезе като порасне? Дали нейната срамежливост не е признак на липса на самочувствие?“. Не я подлагайте на разпит, когато сте разтревожени и престанете да повтаряте въпроси като „Нали си добре? Сигурна ли си? Това изглежда трудно. Сигурна ли си, че можеш сама да се справиш? Имаш ли си другарче, с което си играеш в междучасието? Кое е то?“… Не търсете под вола теле.

3. Не превръщайте детето в центъра на вселената

Не се опитвайте да задоволите всичките си емоционални нужди чрез своето дете. Ако изпълнявате всяко неговото желание и сте на разположение на всяко негово повикване, с други думи, ако вършите неща, които то може да направи, детето ще изпитва трудности да се оправи само по-късно в живота. Много е важно да не позволявате неговите постижения да ви определят като личност и като родител.

4. Не слагайте етикети на детето си

Поставянето на отрицателни (или дори положителни) етикети е лоша идея, защото може детето да се озове в рамка, която не му е по мярка. Недейте да повтаряте на едното от децата си, че е „по-красивото“, „по-забавното“, „по-мързеливото“, или че ще стане „точно като баща си“. Избягвайте реплики като „Ти никога“, „Ти винаги“… Недейте да предричате отсега какво ще стане детето като порасне. Никой не знае това, дори самото ви дете. Представете си други възможности.

5. Не го приемайте лично, ако детето ви не се съгласи с вас, или прави нещата по различен начин

Ако вие казвате на детето си как да мисли, то няма да може да чуе собствения си мисли и убеждения. Дори да не разсъждава като вас, недейте да спорите с него заради това. Напротив, насърчете го да ви обясни защо мисли по този начин. Недейте да „отстрелвате“ идеи или мнения, които не съвпадат с тези, които вие искате да има. Не настоявайте да имате последната дума. И накрая, опитайте се да не приемате нещата толкова лично, ако детето ви избере друг житейски път, вместо този, който вие сте се надявали да поеме.

6. Не се съсредочавайте върху детето си в опит да избегнете своите собствени проблеми

Това е сериозна тема и може да бъде много трудна за някои родители. Опитайте се да не се вкопчвате в живота на детето си за сметка на собствените си потребности. Недейте да мислите и да се тревожите толкова много, че да забравите за своя живот, работа и отношения с останалите възрастни хора.

Кой подход би бил по-удачен?

Оставете детето да изпита последствията от собствените си действия. Престанете да се тревожите непрекъснато като родители и осъзнайте, че не може да контролирате всяко действие на детето – можете само да реагирате на неговото поведение. Опитайте се да открието неговите силни и слаби страни. За да избегнете да се превърнете в обсебващ родител, изградете силни взаимоотношения с детето и опознайте истинското му „аз“. Позволете му да направи своите грешки, да изпита последствията от тях и да измисли решения на проблемите си. Това ще ви помогне с обсебващото поведение и най-вече ще ви направи по-спокойни родители.

Източник: www.empoweringparents.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”:Зорница Цонева
Photo credit: Freepik