Тази статия предоставя полезна информация за родителите на деца, при които са запазени Рефлексът на страхова парализа и други вродени (безусловни) рефлекси. Материалът не предоставя диагностициране или насоки за лечение на конкретно състояние или учебно затруднение, което може да се наблюдава при вашето дете или ученик. Ако търсите диагноза или лечение за вашето дете, свържете се със специалист, който да направи оценка на детето.
В проучване от 2009-та година е установено, че едно на шест деца имат някакъв вид проблем с обработването на сензорната информация. Много от тези деца продължават да бъдат погрешно диагностицирани със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) или други разстройства и може да не получават специфичната помощ, от която се нуждаят. Има много видове хиперестезия (повишена чувствителност), които могат да се проявят при децата със сензорни проблеми и с които те трябва да се справят на ежедневна база. Например те може да имат свръхчувствителност към звуци, допир, светлина, температура, вкус, мирис и баланс.
Друг момент, на който трябва да обърнем внимание, когато говорим за сензорни проблеми, е тревожността. Когато дете има проблеми при обработката на сензорната информация, или изпитва висока доза тревожност, или пък се наблюдава тревожност без видима причина, това може да е причинено от запазен или активен Рефлекс на страхова парализа или активен Рефлекс на Моро.
Рефлексът на страхова парализа е един от първите рефлекси, които се развиват у детето.
Той се появява на пет до седем седмици в утробата. Този рефлекс е следван от Рефлекса на Моро, като и двата се развиват в плода преди раждането. Рефлексът на страхова парализа и Рефлексът на Моро имат уникална връзка – Рефлексът на страхова парализа се появява първи, но след това започва да се интегрира или остава в латентно състояние, докато се развива Рефлексът на Моро.
В някои случаи детето може да запази тези рефлекси и след периода, в който те е трябвало да бъдат интегрирани в по-висшите процеси на мозъка. Ако вашето дете страда от проблеми със сензорната обработка, то може да е запазило Рефлекса на Моро, който играе водеща роля при физическата защита на бебето и може да причини реакция на „битка или бягство“ (наричана още “реакция на остър стрес”), което не е психологически отговор, а физиологичен.
Липса на интеграция на Рефлекса на страхова парализа
Рефлексът на страхова парализа всъщност е ключът към всички останали рефлекси, които се развиват у вашето дете и поставя основите за тях. Предназначението му е да се развие в плода, да се интегрира в Рефлекса на Моро и след това да изчезне след раждането. Интегрирането на Рефлекса на страхова парализа преди раждането е от голямо значение, защото подкрепя благополучното емоционално развитие на детето.
Ако Рефлексът на страхова парализа се задържи активен, системата на детето може да остане блокирана в състояние на страх. Възможно е да има хронични фобии, тежка тревожност, реакция на “замръзване” (т. нар. “като на елен пред фарове”), неспособност за нагаждане към социални и емоционални промени и дори панически атаки в по-късен етап от живота. Активният Рефлекс се проявява не само в будните часове, но и по време на сън. Това може да е една от причините за нощните кошмари, които често имат децата със сензорни проблеми. Ако Рефлексът на страхова парализа не изчезне преди раждането, детето обичайно живее живот през филтъра на страха.
Какво е Рефлексът на страхова парализа
Важният аспект на Рефлекса на страхова парализа е неговата невероятна способност да бъде защитен щит както за майката, така и за нероденото бебе. Той изпълнява жизнено важната задача на страхова парализа (откъдето идва и името), когато има заплаха. Когато нещо заплашва майката, Рефлексът автоматично намалява исканията, които плода изпраща към майчината система, докато тя реагира на конкретната заплаха. Рефлексът на страхова парализа постига това, като мигновено преминава през следното:
- Причинява моментална двигателна парализа у плода (без никакво движение)
- Ограничава периферната циркулация на кръв
- Забавя пулса на плода
- Защитава плода, като намалява излагането му на адреналин
- Намалява абсорбирането на стресовия хормон кортизол
Бони Брандс, доктор по психология и модификация на поведението, в книгата си “Симфония на рефлексите” (Bonnie L. Brandes, The symphony of Reflexes: Interventions for Autism, ADHD, Cerebral Palsy, and Human Development, 2016) обяснява, че Рефлексът на страхова парализа причинява парализиращ страх, който се комбинира с намаление на изпотяването, пулса и движението на мускулите. Този рефлекс е свързан с парасимпатиковата нервна система.
На какво да обърнете внимание у вашето дете
Ако Рефлексът на страхова парализа е запазен след раждането, обикновено се характеризира с привидно отдалечаване на детето от заобикалящата го среда. Това не винаги значи тихо отдалечаване. Много често дете, което се страхува от всичко, ще крещи и вика силно, щом се окаже в нова или некомфортна ситуация. Ето списък с поведения, които може да се проявят при дете със запазен Рефлекс на страхова парализа:
- Ниска толерантност към стрес
- Постоянно състояние на тревожност
- Склонно е да „замръзва“ при наличието на заплаха, вместо да се бие или бяга
- Проблем с обработката на сензорна информация
- Свръхчувствителност към светлина и звук
- Не се адаптира лесно към промяната
- Прекалено се е вкопчил във възрастен
- Прекомерна умора
- Селективен мутизъм (неспособност да говори, когато се очаква от него, особено ако може вече да говори)
- Задържане на дъха, когато е разстроено или ядосано
- Проявление на обсесивно-компулсивно разстройство
- Поведение на противопоставяне или контролиране
В класната стая
Ученик със запазен Рефлекс на страхова парализа реагира, като „замръзне“ при сблъсъка с ново предизвикателство или ситуация в класната стая. Обратно – дете, което няма запазен този рефлекс, реагира на същата ситуация с възможно опасение, объркване или с предизвикателство към развитие на ситуацията. Различните реакции са в нормални граници, но детето, живеещо с активен Рефлекс на страхова парализа, може да се предаде лесно и да се отдръпне ментално, което затруднява ученето. Тяло, което е под постоянен стрес и страх, може да започне да се чувства объркано от всичко около него. Паническите атаки и епизодите на тревожност може да тормозят детето, особено в училищна среда.
Какво причинява Рефлексът на страхова парализа
Експертите твърдят, че съществуват рискови фактори, свързани със запазването на Рефлекса на страхова парализа, вместо той естествено да се интегрира в Рефлекс на Моро преди раждане. Както останалите вродени рефлекси, Рефлексът на страхова парализа може да остане активен, ако развиващият се мозък и централната нервна система не се интегрират до следващото ниво или стъпка. Списъкът с известните рискови фактори по време на бременност, които понякога причиняват запазването на Рефлекса у бебетата, според д-р Бони Брандс, включва:
- Консумирането на химически или други вредни субстанции по време на бременност (пушене, консумация на алкохол, вредни лекарства, наркозависимост)
- Травма или нараняване по време на бременност
- Силно стресираща бременност, преждевременно раждане, раждане чрез секцио
- Синдром на внезапна детска смърт (SIDS) при братя и сестри
- Емоционални разстройства у родителите
Рефлексът на страхова парализа, ако е активен у детето, е основен ограничаващ фактор за емоционалното развитие и напредъка в израстването. Нашите тела са невероятни и складират история. Ако детето е в постоянно състояние на страх и тревожност, то винаги ще е в отбранително състояние. Детето ще държи на тези защитни механизми за оцеляване, дори когато няма логична заплаха.
Как да се интегрират вродените рефлекси
Ако, докато наблюдавате развитието на вашето дете, забележите следи от запазени вродени рефлекси, които възпрепятстват пълноценното му развитие, то може да има нужда от упражнения, които да помогнат на вродените рефлекси да „заспят“, така че другите рефлекси да подпомогнат развитието му. Ако рефлексите не са интегрирани, може да забележите забавяне при ученето на вашето дете или странични ефекти, които може да предизвикат ходене на пръсти, жабешки (W) седеж, подмокряне на леглото, страх, лош баланс и координация, недоразвита вестибуларна и проприоцептивна система и проблеми с моторното планиране. Това е индикация, че нервната система е недоразвита.
Източник: ilslearningcorner.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Павлин Миланов
Photo credit: Freepik