по данни от изследване на Центърът по здравни науки към Тексаския университет в Сан Антонио
„Погледни ме!“– така казваме понякога, когато искаме да привлечем и задържим вниманието на децата си. Оказва се, че има невро-химично обяснение за това, че когато детето гледа към мама или татко, обръща по-голямо внимание на това, което му казват.
В статия, публикувана в журнала Science Advances, учени от Центърът по здравни науки към Тексаския университет в Сан Антонио съобщават, че хормонът норепинефрин (или норадреналин), който има ключово значение за работата на мозъка, се регулира локално в тази част от него, която наричаме зрителна кора.
„Преди нашето изследване имаше предположения, че отделянето на норепинефрин се регулира локално, но нямахме преки доказателства“, казва един от водещите учени в изследването – д-р Мартин Покърт, доцент по клетъчна и интегративна физиология в Университета. В екипа влизат още д-р Шон Р. Грей, д-р Ли-ан Йе от лабораторията „Покърт“ и д-р Дзин Юн Йе от Катедрата по биомедицинско инженерство към Тексаския университет в Сан Антонио, а работата им е подкрепена от Фондация „Робърт Клебърг Джуниър и Хелън Клебърг“, от Националния институт по психично здраве и Националния институт по алкохолизъм и злоупотреба с алкохола.
Норепинефринът е “известен” с това, че участва в концентрацията на вниманието. „За оптималната работа на мозъка по отношение на концентрацията и вниманието, трябва да се отдели определено количество от този хормон“, обяснява д-р Покърт. „Ако отделеното количество е по-голямо или по-малко от необходимото, това може да се отрази на начина, по който обработваме информацията.“
Някои от заболяванията, за които знаем, че се характеризират с променени нива на норепинефрин, са състоянията, предизвикани от злоупотреба с наркотични вещества, болестта на Алцхаймер, пост-травматичният стрес (PTSD) и синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD). При злоупотребата с някои наркотици, при Алцхаймер и ADHD се отделя по-малко количество норепинефрин, което води до невъзможност за задържане на вниманието. При злоупотреба с други вещества и при PTSD, нивата на норепинефрин са твърде високи.
Изследването дава и допълнителна информация за астроцитите – клетки, които изпълняват поддържащи функции в мозъка и централната нервна система.
„Когато изпълняваме определено движение, например завъртаме глава докато слушаме родител и това се случва в комбинация със зрителна стимулация, се отделя повече норепинефрин в тази част на мозъка, където се обработва визуалната информация“, обяснява д-р Покърт. „Второто ни откритие, което също е много важно, е, че астроцитите могат надеждно да отчитат в какви количества се отделя норепинефринът.“
С други думи – те са чувствителни към нивата на този хормон. Астроцитите могат да променят отговора си в съответствие с тези нива, което очаквано рефлектира и в промяна в работата на мозъка.
„Колкото по-добре разбираме начина на отделяне на норепинефрина, локалната му регулация и отговора на астроцитите, толкова по-ясно бихме могли да си представим механизъм, чрез който да се подобри сетивно-специфичната концентрация на вниманието при хората“ обобщава д-р Покърт. Планирани са допълнителни изследвания в тази посока.
Източник: medicalxpress.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мария Змийчарова
Photo credit: Freepik