Когато детето ни не иска никой друг, освен нас, може да е много ласкателно, но… може да бъде и прекалено задушаващо! Ето как да се справим с този труден период на привързаност.
Много бебета и малки деца преминават през етапа на прекалена привързаност. Той се наблюдава най-често а между 10 и 18 месеца, но може да започне и по-рано – около 6-месечна възраст. В тази статия ще научите какво е тревожността при раздяла и как да се справим с нея.
Какво представлява всъщност тревожността при раздяла
Раздялата е нормална част от развитието на вашето дете. Случва се децата да изпитват трудност или да проявяват тревожност, когато са отделени от главното лице, което полага грижи за тях. Могат да изпитат тревожност и да се разстроят от нови лица или от липсата на старите.
Тревожността при раздяла обикновено започва преди първия рожден ден на детето и може да продължи до навършването на четири години. Интензивността и продължителността на чувството на тревожност е възможно да бъдат много различни при различните деца – всичко е индивидуално.
Какви са признаците на тревожност при раздяла
Детето може да покаже редица признаци на тревожност при раздяла. То може да плаче, когато бъде оставени на грижите на друг или може да не иска да играе само. Да започне да се събужда рано или да се появят проблеми със съня.
Но досега не се е случвало – защо се случва точно сега?
Независимо дали ще се случи, когато се върнете на работа или когато детето покаже предпочитание към единият от родителите, това може да бъде изключително разстройващо. Емоциите са в излишък както за родителите, така и за детето.
Ето няколко съвета за да управлявате този „етап на привързване“:
1. Нека разделянето бъде постепенно
В началото може да опитате да оставите детето за кратко при някого, когото познават добре. С течение на времето, постепенно може да увеличавате времето за престой на детето при хора, които не са му толкова близки и познати. Детето само ще позволи да се грижат за него за по-дълго време и не толкова познати му хора.
Може да опитате краткосрочно да се разделяте с детето в границите на своя дом. Тази раздяла може да стане ако го оставите в едната стая, а отидете за кратко време в другата. Докато сте в другата стая, говорете на детето, за да знае, че сте наблизо, а когато се върнете в същата стая, отидете при него и кажете, че сте там. По този начин детето ще разбере, че времето без вас вече е минало и само временно сте го оставили.
2. Ако са достатъчно големи, разкажете им за плановeте си за по-късно
Бихте могли да поговорите с по-големите децата за това, което смятате да правите по-късно. Може да им разкажете например за вечерята, на която ще сте заедно довечера. Може да говорите и за разходката за игра, на която ще ги заведете, след като ги вземете от детегледачката или грижещите се за тях ваши близки или да поговорите за книжката, която ще прочетете заедно този следобед.
Чрез тези действия и разговори с детето, подсилвате посланието, че със сигурност ще се върнете при него. Много е важно да спазвате обещанията, които сте дали, преди да го оставите на грижите на друг, за да изградите неговото доверие в това, което сте казали.
3. Оставете при детето нещо познато
Когато поверявате детето на грижите на друг, може да оставите малка играчка, която много обича или предмет, който мирише на вас (ваш парфюм). Такъв предмет може да бъде например ваш шал, който би могъл да успокои детето, което е прекалено привързано към вас.
4. Не плачете пред него
Да, много е трудно, когато за първи път оставяте бебето в детската ясла или го поверявате на грижите на друг. Тази ситуация може да ви накара да се чувствате като 18-годишна с разбито сърце, която иска да плаче. Изчакайте и не прибързвайте! Усмихнете се, помахайте и се разходете до близкото кафене или поканете приятелка и чак тогава може да отпуснете чувствата си. Не показвайте колко ви е трудно пред детето.
Последното нещо, което трябва да вижда привързаното към вас дете, е колко сте разстроена. Не винаги е лесно, но се опитайте да предпазите мъничето от вашите чувства, които бихте могли да му предадете. Така ще повишите и без това наличното напрежение в дадената ситуация.
5. Изчакайте
Детето няма да е толкова привързано към вас завинаги! Обещаваме ви го! Един ден ще отидете на работа и ще го оставите в детската градина, изпълнени с щастие и добро чувство. Ще имате възможност да поверите детето на приятели и познати, за да се грижат за него за 30 мин. без дори да се замисляте за това.
Повече от чувствата на тревожност при раздяла преминават, когато детето навърши 24 месеца, така че имайте търпение. Ако интензивната тревожност при раздяла продължи повече време – в предучилищна възраст, началното училище или дори след тези етапи – и ако това създава неудобство за извършване на ежедневните дейности, може да направите консултация със специалист. Това поведение при по-големи деца може да е признак на рядко разстройство, което се нарича тревожно разстройство при раздяла.
6. Бъдете наоколо
Да сте много привързани не значи да бъдете пристрастени. Действията, които извършвате спрямо детето, целят то да свикне с независимия живот, което е много полезно.
Ако детето ви отива при нова детегледачка, в нова детска ясла или остава само с някой, който не му е достатъчно познат, то може да останете наоколо поне няколко пъти, преди да го оставите напълно само. Тези ваши действия ще помогнат за изграждането на доверие към този, който ще полага грижи за него, когато ви няма, защото детето ще ви вижда в стаята в началото. Бихте могли да оставите детето първо за кратък период от време и постепенно да увеличавате този престой.
7. Спазвайте рутина
Точно както преди лягане, децата имат изградени рутини, които обичат да следват. Това се отнася и за поверяването на грижите на някой друг. Независимо дали ще целунете детето, ще помахате за „чао“ или ще кажете „Мама ще се върне скоро“, или нещо друго, което смятате за по-подходящо, стремете се да се придържате към този установен модел на разделяне. Създаването на ритуал, преди да поверите детето на чужди грижи, е много важно. Това ще му помогне да разбере че „когато мама излиза и ме оставя при друг, го прави, след като ме целуне за чао и идва отново при мен след известно време“.
8. Оставете ги да бъдат независими
Ако на детето не му харесва, когато излизате от стаята, но след известно време само отиде към друга стая, то тогава се радвайте! Изчакайте няколко минути (разбира се, ако знаете, че в стаята няма нещо опасно), преди да тръгнете след него. По този начин децата свикват да остават сами, без да сте около тях.
9. Не изчезвайте изведнъж
Много хора може да са ви казвали, че е добре да оставяте привързаното дете като се „изплъзнете“ от погледа му. Но при това „изплъзване от погледа“, детето може да си помисли, че понякога изчезвате, без дори да го предупредите и трябва да бъде „нащрек“ във всеки един момент, за да не изчезнете изведнъж, без да ви види. Вместо да се „изплъзвате“ внезапно, кажете “довиждане” подходящ начин – прегръдка, целувка и след това излезте.
10. Не се чувствайте виновни
Ако притесненията ви по отношение на етапа на привързаност са свързани с това, че може да травмирате детето за цял живот, то можем да кажем, че това изобщо не е така. Всичко, което малчуганите преживяват, е нормална стъпка по пътя към тяхната собствена независимост.
Вашето дете в крайна сметка ще разбере, че винаги се връщате, след като сте си тръгнали и това ще го накара да се чувства достатъчно утешено и спокойно. И между другото – това е знак, че то има достатъчно здравословна връзка с вас и неговата привързаност е нещо нормално.
Източник: www.nct.org.uk
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Биляна Камбурова
Photo credit: Freepik