В кой момент използването на мобилни телефони и разчитането за всичко на интернет се превръща в зависимост? Какво можете да направите, за да помогнете на децата си да избегнат пристрастяването?
Не е голяма тайна, че тийнейджърите имат сложни отношения с технологиите. От тях се очаква да ги ползват както в класната стая, така и извън нея, за да поддържат успеха си във всички области. Те управляват социалния си живот чрез различни приложения и социални медийни платформи и използват технологиите, за да бъдат организирани и да поддържат на ниво много, много дейности. Днешните подрастващи са изправени пред интензивни нива на натиск. Понякога за тях използването на телефона е обвързано с развлекателна дейност и може да им помогне да облекчат стреса, но друг път те използват телефоните си, за да бъдат в крак с натоварения си живот. Да се гарантира, че използването на технологиите от децата няма да доведе до повече стрес за тях, не е лесна задача. Няма ясен начин за премахване на стресиращата функция на технологиите.
И така, как родителите, да не говорим за самите деца, могат да се ориентират в често стресиращия свят на технологиите?
Въпреки че няма призната диагноза „пристрастяване към смартфон“, естествено е родителите да се чудят дали привидната вманиаченост на тийнейджърите към телефона може да се определи като поведение на пристрастяване.
В крайна сметка, може да бъде невероятно разочароващо да се опитвате да проведете разговор с някого, който не може да откъсне очи от екрана.
Тийнейджърската пристрастеност към телефона – статистиката
Както се оказва, родителите имат причина да се тревожат. Резултатите от доклад на “Common Sense Media” от 2016 г., показват, че 50% от тийнейджърите се „чувстват пристрастени“ към мобилните устройства, а 59% от анкетираните родители вярват, че децата им са пристрастени към смартфона. Това проучване също така показва, че 72% от тийновете и 48% от родителите чувстват необходимостта незабавно да отговорят на текстови съобщения, съобщения в социалните мрежи и други известия и 69% от родителите и 78% от децата проверяват устройствата си поне на всеки час.
Доклад от изследване на “Pew” от 2018 г. показва, че 45% от тийнейджърите посочват, че използват интернет „почти постоянно“, а други 44% казват, че влизат онлайн няколко пъти на ден. Според този доклад, 50% от момичетата са „почти постоянни“ онлайн потребители, в сравнение с 39% от момчетата тийнейджъри. Посочва се също така, че 95% от подрастващите имат достъп до смартфон.
Предвид това, че тийновете използват своите смартфони по различни причини, както лични, така и академични (често и едновременно), полезно е да се обърне по-малко внимание на продължителността и повече на това как се използват устройствата. На родителите се говори много за намирането на балансa, но част от измерването на здравословния баланс се крие в разбирането как подрастващите всъщност използват своите телефони и с каква цел.YouTube, например, може да бъде както развлекателен, така и академичен.
Разпознаване на симптомите на пристрастяване към смартфона и интернет
Доклад от 2016 г., публикуван във Frontiers in Psychiatry, предлага да се използват критериите DSM-51 за натрапчиво хазартно поведение и злоупотреба с вещества за измерване на проблемната употреба на смартфони. Макар проблемната употреба на телефона да не се определя като пристрастяване, тя може да бъде оценена като поведенческо разстройство.
Използвайки този модел, потенциалните симптоми могат да включват:
- Съзнателно използване в забранен контекст или потенциално опасни ситуации (например изпращане на текстови съобщения по време на шофиране)
- Прекомерна употреба, която причинява конфликти със семейството – оттегляне от семейни или споделени събития в полза на използване на смартфон
- Отрицателни ефекти върху училището, семейството, социалното или емоционалното функциониране
- Продължителна и прекомерна употреба, въпреки отрицателните ефекти
- Импулсивна, честа, постоянна проверка на телефона, дори в кратки интервали (силна потребност да се проверява на всеки няколко минути)
- Безсъние или нарушения на съня, свързани с чести проверки
- Прекомерна спешност или необходимост от онлайн свързаност
- Увеличаване употребата за постигане на удовлетворение или противодействие на дисфоричното (тъжно) настроение
- Потребност незабавно да се отговаря на съобщения и сигнали
- Повишена тревожност и/или раздразнителност, ако телефонът не е достъпен
- Чувство на неудобство, когато не може да се използва телефон
Може да е трудно да се направи разлика между нормална (или леко повишена) ежедневна употреба и проблемна употреба.
За да ги разграничите, може да си зададете следните въпроси:
- Вашият тийнейджър става ли ядосан, раздразнителен, тревожен или дори склонен към насилие, когато телефонът е отнет или не може да го използва?
- Пропуска ли или избягва социални събития или извънкласни дейности, за да използва смартфона вместо това?
- Личната грижа на моя тийнейджър (хигиена), приятелствата, семейните отношения или работата в училище, повлияни ли са отрицателно от използването на смартфон?
- Използването на телефон, пречи ли на нормалния сън на моя тийнейджър?
- Има ли големи промени в хранителните навици на моя тийн, които не могат да бъдат обяснени по друг начин?
- Има ли големи промени в настроението, които не могат да бъдат обяснени по друг начин?
Как да помогнем на тийновете да преодолеят пристрастяването към смартфона
Вярвате или не, използването на смартфон може да бъде от полза за тийнейджърите. Те използват смартфоните си, за да се свързват с връстници, да търсят помощ за училищни задачи и дори могат да използват приложения, които да им помогнат да се организират. Макар да изглежда, че тийнейджърите са постоянно онлайн, мнозина използват своите устройства в здравословните граници.
Важно е да се даде възможност на тийнейджърите да поемат контрол върху собственото си ползване на смартфона и да създават и поддържат здравословен баланс. Това няма да бъде еднократен разговор. Няколко неща, които можете да направите, за да ви помогнат да предоставите насоки и подкрепа, включват следното:
Обучете
Говорете открито за ползите и потенциалните капани на времето пред екрана. Изнасянето на лекции рядко дава положителни резултати, но да попитате вашите тийнейджъри за информация относно плюсовете и минусите, може да предизвика оживени разговори. Как прекалено многото време пред екрана ни влияе физически, емоционално, академично и социално? Какво можем да спечелим от отговорното използване на нашите смартфони?
Направете план
Говорете за поставянето на здравословни граници и граници за семейството и какви мерки можете да използвате, за да се придържате към тях. Например, да не е разрешено използването на телефон по време на вечеря. Не забравяйте, че тийнейджърите не са единствените, склонни към прекомерна употреба. Какво се случва, ако родителите също прекаляват?
Следете употребата на цялото семейство
Тийнейджърите търсят заобиколни решения, когато имат чувството, че са контролирани. Направете наблюдението семейна цел, така че тийнейджърите да се съобразяват с интернет употребата и поведението си онлайн. Има няколко налични приложения за седене как и кога вашите тийнейджъри използват телефоните си. iPhone вече има настройка „време на екрана“. Можете да използвате това, за да проследявате употребата и да задавате здравословни ограничения за конкретни приложения (например Х часа на ден за социални медии) и да изключвате приложения в определено време. Говорете с вашите тийнейджъри за здравословните и реалистични граници.
Въведете правила за чек ин
Телефоните, таблетите и лаптопите трябва да са извън спалнята през нощта, за да се ограничат нарушенията на съня и безсънието. Създайте план за чек ин и чек аут на устройствата в определено време нощем или рано сутрин.
Създайте зони без екран
Хранене, семейни излети и социални събирания са примери за моменти, когато честите проверки се отразяват негативно на взаимоотношенията. Задайте граници за използване на екрана в тези ситуации и се придържайте към тях.
Определете здравословни граници
Когато родителите са залепени за телефоните си, тийнейджърите научават, че това е подходящо поведение. Придържайте се към ограниченията и границите, които сте поставили.
Какво да направя, ако моят тийнейджър не може да спре да използва телефона
Ако подозирате, че вашият тийнейджър е „пристрастен“ или използването на смартфон се отразява негативно на ежедневното му функциониране, потърсете помощ.
- Когнитивно-поведенческата терапия може да помогне на вашия тийнейджър да промени дезадаптивните мисли и поведение в здравословни и положителни
- Индивидуалната терапия може да помогне на тийнейджърите да разпознаят и да работят с чувства и преживявания, които допринасят за проблематичното ползване
- Изтеглете приложения, предназначени да помогнат за ограничаване на употребата (напр. Breakfree и Menthal)
- Практикувайте майндфулнес, за да ограничите поривите
- Опитайте адаптивни стратегии за справяне като упражнения, дълбоко дишане и прогресивна мускулна релаксация.
Полезно е родителите да следят честотата на използване на смартфони сред тийнейджърите, тъй като могат да загубят часове в безсмислено скролване и гледане и това да повлияе на ежедневното им функциониране. Със здравословни ограничения и чести разговори, семействата могат да установят “дигитални диети”, които работят за цялото семейство.
1Диагностичният и статистически наръчник за психични разстройства, пето издание, е актуализацията от 2013 г. на Наръчника за диагностика и статистика на психичните разстройства, таксономичният и диагностичен инструмент, публикуван от Американската психиатрична асоциация. В България се използва еквивалентно МКБ-10, който е 10-та ревизия на Международната статистическа класификация на болестите и свързаните с тях здравни проблеми, медицински класификационен списък на Световната здравна организация.
Източник: www.psycom.net
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Искра Петрова
Photo credit: Freepik