„Чувствах, че не мога да дишам. Сякаш някой ме държи за врата, опряна до стената, и подът може да пропадне всеки един момент.“
Описвам паник атака, но това всъщност реално ми се е случвало – да бъда хваната за врата, подпряна до стената. Докато растях, съм преживяла много моменти като този – моменти, в които се чувствах в опасност, физически и емоционално.
Имаше безброй преживявания, които затвърдиха през годините чувството ми на безпокойство, че във всеки един момент някой може да ме нарани.
Така се научих да бъда винаги тревожна, вечно нащрек и винаги готова за опасност. Научих се да задействам инстинктивно реакцията си „бий се или бягай“, всеки път, когато бъда наранена.
Започнах да виждам дребните опасности като огромен проблем, защото това е още нещо, което научих като дете – онякога дребни на пръв поглед неща, могат да накарат човека отсреща да превърти.
Не е изненада, че се превърнах в човек, който откача постоянно за дребни неща.
„Поизносило се е облеклото ми за интервю? Сега никой няма да ме наеме!“
„Тя не желае да ми бъде приятел? Защо никой не ме обича?“
„Напипвам съмнителна бучка? Ще умра!“
Добре, това последното не е „дреболия“, но идеята е, че бях постоянно уплашена. Животът беше като низ от лъвове за опитомяване, а аз живеех в опасни земи.
За себе си вярвам, че ранните ми преживявания, когато към мен не се отнасяха добре, доведоха до години на депресия и тревожност. За вас или вашите близки причините може да са други.
Някои хора са генетично предразположени към тревожност, някои се борят с много стресиращи обстоятелства, а за други физическото състояние играе важна роля като причина.
Но това не е статия за това каква е причината за тревожността. Това е статия, която цели да обобщи какво да не казваме на човек, които е силно разтревожен.
Тревожността може напълно да превземе мисълта и тялото и често задълбочаваме проблема, като сме жестоки към себе си в мислите си.
„Стегни се!“, крещим на себе си. „Какво ти става?”, “Защо си такава развалина?“.
Но нито една от тези мисли всъщност не би била от помощ. Хората около нас обикновено не са толкова жестоки, колкото ние самите, но понякога не успяват да кажат най-правилните неща, просто защото не знаят кое би помогнало и кое би навредило.
Като човек, който се е борил с тревожност, аз също съм казвала някои от репликите по-долу, защото съм се чувствала безсилна. А когато се чувстваме безсилни, е много трудно да мислим трезво.
Всичко което знаем е, че искаме да поправим нещата. Искаме да имаме готови отговори. Понякога, когато сме в режим на „поправи нещата“, въпреки добрите ни намерения, само наливаме масло в огъня.
Като човек, който е изпитал и двете страни на монетата, бих искала да споделя с вас няколко реплики, които да избягвате, когато някой се бори с тревожност и да ви предложа малки пояснения какво би помогнало в действителност.
Реплики, които да не казваме на човек, който се бори с тревожност
Това, за което се притесняваш дори няма да има значение след една година
В много случаи, това би било истина. Ако някой се тревожи за лека автомобилна катастрофа, напълно вероятно е, че това за което се притеснява сега, няма голямо значение в глобален аспект. Но това твърдение не е винаги вярно.
Дребната катастрофа може да доведе до голям проблем с автомобила, което може да доведе до закъснение за работа, което може да доведе до уволнение и намалявяне на доходите. Тези последици биха имали значение и след една година. Вероятна ли е такава последователност на събитията? Не, но все пак е възможна.
Не би било голямо успокоение да кажете, че най-лошият сценарий няма да се случи, защото може и да се случи. Важното е, че когато някой е в пика на безпокойството си и се чувства ужасно, вие не бихте могли да рационализирате тези чувства, или поне не веднага.
Когато човек изпадне в паника, той няма нужда от логика, а от валидиране. Нуждае се от потвърждение, че „да, животът е несигурен“ и лошите неща се случват и е нормално да се чувства уплашен.
В такива случаи напомнете, че в този момент сте в безопасност. Единственото, за което човек трябва да мисли в такива ситуации е да диша и да бъде в настоящия момент.
Животът е твърде кратък, за да се тревожиш
Всичко, което това би направило е да създаде повече тревога, защото в допълнение на това, за което човек се е тревожил досега, вече мисли и за нещата, които изпуска в живота си, заради емоциите, които са извън контрол.
Да, животът е кратък. И е нормално да искаме да извлечем максимума от него. Но не бихме казали на човек с диабет „Животът е твърде кратък, за да имаш такива високи нива на кръвна захар“. Разбира се, би било нормално да го окуражаваме да спазва здравословен хранителен режим, но предходната формулировка значително ще умаловажи усилията, които полага, за да поддържа състоянието си и здравословните си навици.
Същото важи и за тревожността. Всички, които са се сблъсквали с този проблем, знаят, че има много по-добри начини да живееш живота си и точно това ги натъжава. Това, което не знаят е как точно да се справят.
Успокой се
Успокояването е крайната цел, а не действието, което трябва да се предприеме. Това е всичко, което искаме да направим, когато сме в паника. Това е брегът в далечината, който може да се почувства на километри, докато се борим за въздух в потока от емоции и се мъчим да останем на повърхността.
Ако сте запознати с добри методи за успокояване, например техники за дълбоко дишане – споделете ги. Но може би е добре да не се влиза в много детайли, точно когато отсрещният човек е в паника.
Представете си някой, който виси на скала, на път да падне в яма, пълна с тигри. Ето какво може да представлява тревожността като усещане.
Ако в този момент застанете срещу него и започнете да викате „Ела с мен на йога утре! Знаеш ли, че йогата може да помогне…“, най-вероятно близкият ви човек би бил твърде погълнат от ужаса си, за да чуе убедителните ви аргументи.
Би помогнало, ако просто кажете „Хвани се за ръката ми!“. Същото е и с тревожността. Хванете ръцете си, помогнете с техниката за дишане, помогнете да се върнат в настоящия момент. Когато се почувстват в безопасност, тогава вече може да споделите какво би помогнало.
Още нещо, което може да запомните: Важно е какво е помогнало при други хора, а не какво сме чели, че би помогнало, без да сме го преживели. Споделете опита си, а не знанията си. Никой от нас не е гуру, по-скоро имаме нужда от приятели, които не се страхуват да бъдат уязвими.
Не е голяма работа
Това ни връща към първата точка – в този момент се усеща като „голяма работа“. Много голяма работа. Чувстваме го като най-голямото, страшно и лошо нещо, което може да се случи и не можем да спрем страха си или просто да го изключим.
Чувайки израза „Не е голяма работа.“, тревожният ум всъщност чува – „Преувеличаваш“, което е само още едно потвърждение, че сме в криза.
Вместо това, опитайте със „Знам, че е трудно и страшно, но ти не си сам. Тук съм, за да ти помогна да преминеш през това“.
Изумително е колко много помага, когато някой ни напомни, че е нормално да се чувстваме уплашени и не е необходимо да минаваме през всичко сами.
Всичко е в главата ти
Да, мислите и страховете винаги възникват в главата ни, но това не прави чувствата ни по-малко истински. Тревожният ум превежда репликата „Всичко е само в главата ти“ като „Главата ти не е наред“ и такава мисъл само би подхранила тревожността.
Това от което имаме нужда, когато имаме тревожни мисли, е да си припомним, че те често възникват съвсем естествено при всеки от нас. Просто трябва да се учим да ги приемаме, когато се появят, а да не потъваме в тях.
Опитайте с думи като: „Разбирам защо имаш такива тревожни мисли. Ако бях на твое място сигурно щях да си мисля същите неща. Ако искаш, можеш да ми споделиш всички свои мисли. Те се опитват да те защитят по свой начин, затова може би е добре да бъдат чути, и след това може да изчезнат“.
Забрави
През годините съм писала много статии за съвета „Забрави“. Вярвам, че е здравословно да се опитваме да забравим гнева, негативизма, страховете, миналото и всички неща, които ни пречат да бъдем щастливи.
Мисля, че забравянето на негативните неща, е нещо, което трябва да правим често. Не е еднократно решение, а изисква практика и със сигурност не е нещо, което лесно можем да постигнем в моменти на тревога и страх.
Джон Кабат-Зин е написал: „Въпросът не е да забравиш – ние щяхме, ако можехме. Може би трябва да кажем „Остави“ вместо „Забрави“.
От това имаме нужда в момент на паника – трябва да дадем разрешение на тези чувства да съществуват. Трябва да си дадем свободата да бъдем същество, което изпитва тези чувства. Имаме нужда да знаем, че хората около нас ни обичат достатъчно и ни приемат такива, каквито сме, дори и да не сме точно от типа, който лесно казва „Забрави“.
Нещата можеше да са много по-лоши.
Да, нещата можеше да са много по-лоши и това е ясно за всички. Както всички предходни реплики, и тази не прави нищо друго, освен да насажда вина. И за разтревожения ум, вината води само до повече тревожност.
Сега, в допълнение на първоначалните страхове, близкият ви се тревожи и за това, че не е добър човек, защото не успява да рационализира безпокойството си с благодарност.
Не казвам, че никога не помага да се гледа на нещата в перспектива, но казано от някой друг, това почти винаги звучи снизходително. Снизходителността кара повечето хора да се чувстват непълноценни и е още по-лошо, когато вече се срамуват от себе си и това, с което се борят, както се случва при много от нас.
Бъди позитивен
Безпокойството и тревожността не идват само от негативното мислене. За много от нас, това е заучена реакция от травматичното минало, в което постоянно сме се чувствали несигурни. Може да опитате да тренирате мозъка си да бъде по-позитивен и по този начин да сведете до минимум тревожните мисли. Това включва много повече усилия, време и подкрепа, отколкото просто да кажем „Бъди позитивен“.
„Бъди позитивен“ предполага, че човек може да стане положителен за постоянно, просто като игнорира реалността, в която негативните неща са неизбежни. Никой не е позитивен постоянно и често хората, които изглеждат така, всъщност са пасивно-агресивни.
Фрази като „Погледни го от светлата страна“ и „Виж чашата като наполовина пълна“ могат да изглеждат като невероятно банални, когато човек е раним. Те омаловажават факта, че е много трудно да си оптимист, особено когато си преживял травма.
Затова вместо тези думи, покажете на близкия ви човек какво означава да бъдеш позитивен. Бъдете любящи и отворени, спокойни и приемащи, подкрепящи и присъстващи в настоящия момент. Това вероятно няма да разреши проблемите или да прогони безпокойството веднага, но е невероятно как можете да повлияете на някого към по-добро, просто чрез добър пример.
След като прочетохте целия списък, може би си мислите, че ви казвам, че няма начин да се излекуваме от тревожността, а просто трябва да помогнем на хората да я приемат и да преминат през нея. Но не това е моята гледна точка.
Има различни методи, които да помагат на хората. Може да намерите някои от тях тук. Аз лично препоръчвам терапия, йога и медитация, защото комбинацията на тези три практики ми помогнаха да регулирам по-добре емоциите си.
Моето мнение е, че дори когато някой полага усилия да се справи сам, то това отнема много време и през този период просто се нуждае от любов, подкрепа и разбиране.
Всеки минава през такива моменти, дори и вие, обичащият човек, който се старае да помогне и има само добри намерения.
Ако сте казвали някои от тези неща в миналото, знайте, че ние приемаме това, че сте несъвършени, какъвто е всеки от нас, и все пак оценяваме всичко, което правите. Оценяваме и това, че четете статии като тази, за да ни разбирате по-добре и да ни подкрепяте.
Светът може да бъде страшно място, но мисълта, че има хора като вас, които полагат усилия, за да помагат, го прави много по-безопасен.
Източник:tinybuddha.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Виктория Лилянова
Photo credit: Freepik