Нашите сетива ни помагат да „осмислим“ какво се случва в света извън телата ни. Когато се научават да интерпретират информацията, идваща от сетивата и след това да дадат подходящ отговор, малките деца развиват своята реч, социални умения и двигателна координация. Малкото дете вижда, чува и усеща нещата в света и в зависимост от обратната връзка, която получава чрез сетива си. То бързо научава кои движения му помагат, за да достигне там, където иска да бъде, и кои движения получават положителен отзвук от страна на възрастните.
Сетивата също играят решаваща роля при развитието на детския емоционален самоконтрол. Когато сме притеснени, стресирани или разстроени, нашата сензорна система става по-„бдителна“ или чувствителна към усещанията. Като възрастни, ние притежаваме умението да разсъждаваме със своя собствена помощ в стресова ситуация, за да си помогнем и да запазим самообладание, например като си мислим „Всичко ще бъде наред“ или „Ще намерим решение“ и т.н.
За разлика от нас обаче, бебетата и малките деца не притежават тази способност да разсъждават. Следователно тези, които се грижат за децата, трябва да осигурят обратна сетивна връзка, за да успокоят сензорната им система, която от своя страна регулира емоциите, т.е. да ги накарат да се чувстват спокойни. Това може да стане с помощта на успокояващи звуци (като песни или използване на успокояващи думи), движения (като нежно люлеене), докосвания (като гушкане или любимото одеяло) и вкусове и миризми, за да успокоите плачещо или емоционално разстроено дете.
Умението да се самоуспокояваш
С течение на времето детето (обикновено на възраст между 2 и 3 години) се научава да прави това за себе си и само (известно още като „самоуспокояване“). То може да се научи да смуче палеца си, да търси определена пухкава играчка или да се люлее, когато е разстроено. Докато детето расте (3 – 7-годишна възраст), то постепенно започва да разчита все по-малко на другите хора, за да се чувства спокойно и в крайна сметка започва да размишлява върху друга алтернативна успокояваща стратегия. Този самодостатъчен етап на емоционална регулация обаче зависи от два съществени фактора, осигурени в ранните години на детето – възрастен, който е способен да разбере, когато детето е разстроено и да реагира своевременно и подходящо, както и сблъскване с различни сетивни преживявания, така че тялото на детето да запомни точно кои усещания са успокояващи и да обедини много усещания наведнъж.
Следователно, подходът в детските заведения към преподаване и управление на емоционалната регулация, също е двустранен. Първо, работещите там трябва да осигурят стимулираща, безопасна среда и подход към овладяването на емоциите. Това означава, че са нужни последователна рутина, ясни правила и граници на поведението, както и много награди и положителна подкрепа (лепенки усмивки, стикери, „дай пет“), за случаите, в които децата управляват емоциите си по подходящ начин. Също така е важно да се уверите, че целият персонал откликва последователно и без притеснение. Опитайте се да приспособите различни зони в детското заведение – например тих и спокоен ъгъл, където децата могат да отидат, ако се чувстват разстроени, уморени или претоварени, за тих разговор (след като са спокойни) или за прекарване на време с книга или играчка.
Предоставяне на възможности за игра
Вторият аспект за поддържане на емоционалния контрол в детските заведения е чрез предоставяне на изобилие от възможности за базиращи се на сетивата регулиращи дейности. Това означава да разполагат с набор от възможности за сетивна игра, като движение (напр. люлки и оборудване за катерене), повърхности (пясък, вода, пластилин за игра), звуци (музика, тихи пространства), книги и снимки, които да разглеждат.
Играта в природата и на открито предоставя широка гама от сетивни преживявания и възможности за малките деца да използват осезанията си по различни начини.Например балансиране върху дънер, ходене през кал, скачане върху сухи листа, слушане на птичи песни, помирисване на различни миризми от растения и цветя.Когато им се предоставя пространство за изследване на околната среда, малките деца се научават както да предизвикват, така и да успокояват телата си чрез своите сетива.
Статията е написана от Инес Лоулор, професионален терапевт с над 20 години опит, тя е работила с деца с неврологични заболявания, интелектуални затруднения и напоследък проблеми с психичното здраве в различни клиники, домове и учебни заведения.
Източник:blog.hope-education.co.uk
Превод за център за детско развитие “Малки чудеса”: Маргарита Гюрова
Photo credit: Freepik