Не е тайна, че сънят на бебетата е истинско изпитание за мама и татко, независимо дали са “новоизлюпени” родители или не. И това е съвсем логично – да не спиш е истинско мъчение. Някои бебета спят добре и по няколко часа накуп и дават на родителите си достатъчно време, за да отпочинат. Други обаче спят толкова лошо, че това се превръща в безкраен източник на проблеми. Има дори двойки, чиито отношения са сериозно компрометирани от това тежко предизвикателство. А това не бива да се случва. Част от тези разочарования се дължат на факта, че очакванията по отношение на съня на бебетата често са нереалистични, далеч от тяхната природа и тяхната биологична същност.
Важно е да се отбележи, че на биологично ниво има много ясно обяснение защо бебето не спи добре.
Мозъкът на новороденото през 2022 г. е идентичен с този на роденото в пещерната епоха дете. Бебето не знае, че спи удобно в люлка, защитено от диви зверове.
Мозъкът му е програмиран за оцеляване, а оцеляването му зависи от това да бъде буквално залепено за майка си. Ако това не е така, то плаче, защото му е заложено така. Не го прави, за да дразни някого, а за да гарантира живота си.
Мария Бероспе доктор на науките по биология и един от директорите на Центъра за изследване на детския сън (CESI) в Испания, както и автор на книгата „Науката за детския сън. Да разберем съня на нашите деца”. В нея всичко, свързано със съня на най-малките, се обяснява от научна, но много дидактична гледна точка, за да се помогне на родителите да се справят малко по-добре или поне да разберат, че това, което се случва с техните бебета, е нормално и очаквано.
Нормално ли е родителите да са обсебени от съня на децата си?
Родителите са склонни да следят съня на децата си и понякога това се превръща почти в мания. За Бероспе причината е ясна и убедителна.
„Невъзможността да спим е едно от най-ужасните мъчения, които изпитваме в живота. Живеем в общество, в което безсънието има епидемични размери. Сегашният ни ритъм на живот не благоприятства здравословните навици за сън и огромното мнозинство от младите хора и възрастните просто оцеляват с явно недостатъчен сън“, обяснява тя.
“Когато бебето се появи в семейството, неговият незрял и нерегулиран ритъм пада като бомба върху вече миниран терен“, добавя изследователката. „Към не съвсем добрите навици, които родителите най-вероятно вече имат, се прибавят и тези на дете, което все още не прави разлика между деня и нощта и чиято единствена цел е да бъде в постоянен контакт с тялото на майка си и да може да се храни винаги, когато е гладно. А очакванията на родителите, повлияни от културния контекст, не биха могли да бъдат по-нереалистични”, изтъква тя.
Те мечтаят за бебе, което спи щастливо в креватчето си (далеч от тялото на майката) през по-голямата част от деня и нощта и освен това изискваме от него да се храни според ритъм, съвместим с нашите нужди и желания.
Добре известно е, че през последните 20 години широко се разпространяват изцяло поведенчески теории за „научаване“ на децата да спят, посочва Бероспе. Теории, които отхвърлят идеята, че те трябва да спят с родителите си. Но какво казва биологията по този въпрос? Според изследователката, в действителност това са само предразсъдъци. Науката никога не е успяла да докаже, че начинът, по който богатото и индустриализирано западно общество на 21 век иска децата да спят, е наистина начинът, по който те трябва да спят и е най-добрият начин.
Човешките същества са спали винаги заедно през голяма част от нашата история (98% от времето в историята), а и в повечето от различните култури.
Спането е твърде уязвима дейност, за да рискуваме да се отдаваме на нея сами в огромното мнозинство от случаите, в които сме били и все още сме принудени да я правим. Бероспе посочва, че условията на живот, гарантирани от нашата култура на безопасност и хигиена, са абсолютно необичайни. „Нашата еволюция в повечето случаи не е протичала при тези условия, които са сравнително нови. Ето защо много от навиците на нашата култура, дори и да изглеждат добри, ни разболяват и ни причиняват стрес, към който не можем да се адаптираме по здравословен начин. От преяждане до заседнал начин на живот – и защо не, спане съвсем сами, особено що се отнася до бебетата и децата ни.“
Как да накараме бебето да заспи
„Намирам този въпрос за много забавен”, признава авторката. “Новородените не се научават да спят в буквалния смисъл на думата. Подобно на дишането, преглъщането, бодърстването или движението – всичките тези физиологични действия се появяват спонтанно, защото са част от нашата природа. Още в утробата бебетата спят и през цялото ни съществуване сънят се развива и адаптира към нуждите на момента”.
Сънят еволюира през целия ни живот и неговата структура и продължителност се променят от времето, когато още не сме родени, до старостта. Твърди се, че мозъкът претърпява най-бързите и важни промени през първите две години от живота, а еволюцията на съня отразява и се адаптира към тези промени.
„Следователно можем да считаме, че от този момент нататък е преминат съответен зрелостен етап и детето вече има всички фази на архитектурата на съня с 25% REM сън като при възрастен, докато при раждането е имало 50%. Сънят с бавни вълни ще продължи да се засилва до пубертета, а дневните часове сън ще продължат да намаляват (от средно 14 часа на 9 часа на 12-годишна възраст. Циркадният ритъм също вече е добре установен, въпреки че няма точно същите характеристики като при възрастните“.
Но ако говорим за нощните събуждания, които най-много притесняват родителите, тъй като обикновено пречат на собствения им сън, може да се каже, че има наблюдения, че до 3,5-годишна възраст поне половината от всички деца се събуждат нощем, въпреки че броят им постепенно намалява с времето. Но това намаление не следва постоянен ритъм, като през цялото детство се наблюдават непрекъснати възходи и спадове (периоди на няколкочасов сън, последвани от периоди на по-продължително събуждане).
Ами ако оставим бебето да плаче, докато се умори
Съществуват няколко т.нар. поведенчески теории, които твърдят, че децата се научават да заспиват, като се оставят да плачат, докато се уморят и заспят от изтощение. Но каква е цената за мозъка на бебето? Бероспе е категорична: „Оставянето на бебето да плаче, когато то все още зависи изцяло от майката (или друга фигура, към която е привързано), за да контролира емоциите си, може да провокира така наречената “токсична реакция на стрес”. Което означава, че бебето не може да се адаптира здравословно към този стрес, тъй като капацитетът му за това е надхвърлен“. Изследователката посочва, че това води до неадаптивна реакция, която може да доведе до патология.
“Последствията невинаги се проявяват в краткосрочен план, тъй като много проблеми в живота на възрастните могат да се обяснят именно с токсични реакции на стреса в ранното детство, когато човек не е имал способността да се адаптира здравословно към неблагоприятните обстоятелства“.
Професорът по антропология Джеймс Маккена изтъква, че най-доброто място за човешкото бебе е до тялото на майка му.
Неонатологът Нилс Бергман, основоположник на кенгуру-грижата, също посочва, че всичко, което прави бебето, може да бъде разбрано само от перспективата на майчиното тяло. “Това означава, че цялото инстинктивно поведение на бебето е насочено към осигуряване на оцеляването му до тялото на майката. Без него, то е почти безполезно“, обяснява Бероспе. Когато малките бозайници са отделени от майките си, те страдат от значителни физиологични смущения – от контрола на температурата до дишането и сърдечния ритъм.
„Накратко казано, майката е физиологичният и емоционален регулатор на детето“, обобщава авторката.
„Нейната липса води до дисрегулация и тази дисрегулация сама по себе си е стресов фактор, който може да предизвика токсична реакция на неадаптиране в зависимост от обстоятелствата. Вече знаем, че тази токсична реакция може да има значими последици в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план и да застраши бъдещото физическо и емоционално здраве, както и цялостното развитие на бебето“.
Източник:https://elpais.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мария Нориега
Photo credit: Freepik