Един ден в училищния автобус, шестгодишният ученик Мартин Моран подарил играчка-кола, донесена от вкъщи, на момче със специални потребности. Бил забелязал, че никой никога не иска да седи до връстника му, който често пъти пречи по време на пътуването. Планът на Мартин проработил – момчето се разсеяло, което му помогнало да се съсредоточи и да остане спокойно.
„Това беше негова идея. Мартин усеща емоциите на другите деца и сам измисли това решение“, разказва майка му Джесика Моран.
Историята илюстрира високата емоционална интелигентност на сина ѝ или т.нар. коефициент на емоционална интелигентност. Това е набор от умения, за който се говори много в последно време, като някои експерти и педагози твърдят, че тези умения са по-важни от коефициента на интелигентност на вашето дете (IQ).
Психологът Даниел Голман изчислява, че в най-добрия случай коефициентът на интелигентност съставлява само 20 процента от факторите, които определят житейския успех, докато други, като емоционалната интелигентност, благосъстоянието, темперамента, нивото на образование в семейството и чистият късмет са част от този баланс. Това означава, че когнитивните умения – вербално разбиране, памет, разсъждаване и скорост на обработка, ще са полезни в академичен план, но ще помогнат само там. За да достигнете още по-напред, към тези характеристики на интелигентността, трябва да бъдат добавени социално-емоционални умения като мотивация, постоянство, контрол на импулсите, механизми за справяне и способност за забавяне на удоволствието.
Голман, един от първите, които повдига въпроса за емоционалната интелигентност, е автор на революционната книга „Емоционална интелигентност“, която излиза през 1995 г. От нейното публикуване, проучване след проучване доказват важността на емоционалната интелигентност и факта, че тя предвещава бъдещ успех във взаимоотношенията, здравословното състояние и качеството на живота. Доказано е, че децата с висока емоционална интелигентност имат по-високи оценки, остават по-дълго в училище и взимат по-здравословни решения (например, те са по-малко склонни да пушат). Учителите също съобщават, че учениците с висока емоционална интелигентност са по-кооперативни и са по-добри лидери в клас.
Съществува връзка и между емоционалната интелигентност и тормоза – като способ за предотвратяването му се считат инициативите за емоционално интелигентно образование. Нещо повече, наличието на висока емоционална интелигентност предвещава успех в кариерата повече, отколкото наличието на високо IQ. Тя се оценява и от работодателите – те търсят кандидати, които могат да свършат определена работа и да се разбират и сътрудничат с хора на работното място.
Как се измерва емоционалната интелигентност?
Традиционният тест за интелигентност оценява когнитивните способности чрез лексика, разбиране при четене, аргументиране и математически умения. В същото време оценяването на емоционалната интелигентност тества различни аспекти като: емоционална грамотност, емпатия, вътрешна мотивация и как управляваме емоциите. Училищата с по-прогресивни подходи към социално-емоционалното обучение, започват да оценяват емоционалната интелигентност на учениците, за да разберат базовото ниво, подобно на тестовете по математика или четене през септември. Някои училищни съветници могат да предложат тест за емоционална интелигентност за дете, което има трудности в социалната сфера, за да определят върху кои умения трябва да работят.
Точно както при IQ резултатите, при тестовете за емоционална интелигентност резултат 100 се счита за среден, 115 за изключителен, а 85 показва, че се наблюдават известни предизвикателства.
Коефициентът на емоционална интелигентност намалява в световен план, според доклада State of the Heart за 2016 г. Това е годишно проучване на Six Seconds – Мрежата за емоционална интелигентност, която е организация с нестопанска цел с мисия да насърчава и повишава осведомеността, свързана с емоционалната интелигентност чрез изследвания и образование. Докладът проследява нивата на емоционална интелигентност сред 100 000 души в 126 страни, като използва онлайн тестове. Някои експерти смятат, че този спад се дължи на повишаване в нивата на стрес и тревожност, които правят по-трудно справянето с проблемите.Друга причина се крие е нарастващата ни зависимост за комуникация от технологиите и социалните медии. Ние не използваме основните социални и емоционални умения лице в лице, които са така важни за междуличностните отношения и бъдещия академичен и кариерен успех.
В моето семейство дъщеря ни Ейвъри, на 12 години, защити момче, което има затруднения в ученето, като се изправи пред група деца, които му се подиграваха в двора на училището. Тя ги попита:
„Как ще се почувствате, ако някой ви нарече по този начин?“
Подобно на Мартин Моран, Ейвъри е в състояние да разбере чуждата гледна точка и след това да направи така, че да помогне на човека да се почувства по-добре.Малкият ѝ брат, деветгодишният ми син Бенет, има аутизъм, така че се чудя дали до някаква степен неговият дефицит на емоционална интелигентност не е повишил тази на Ейвъри. В много случаи се е налагало тя да дешифрира чувствата му въз основа на поведенчески, а не на вербални сигнали.
Емоционалната интелигентност е повече от емпатия. Емоционално интелигентното дете може точно да определи собствените си емоции, да ги регулира и да контролира реакциите към тях. Например, то може да изрази словесно своя гняв или разочарование и да търси начини да успокои чувствата си, вместо да хвърля книга към стената. Дете с висока емоционална интелигентност може също да се справи с по-сложни социални ситуации и да изгради смислени приятелства, отчасти поради способността си да се свързва със своите връстници или да ги разбира.
С превръщането на детето в тийнейджър, а след това и във възрастен, емоционалната интелигентност се обвързва с вътрешната мотивация и саморегулация. Тя управлява начина, по който детето взима решения или мобилизира мислите и чувствата си, за да се справи със стреса, да решава проблеми и да преследва цели. Например, добре развитата емоционална интелигентност се олицетворява от ученик, който може да управлява времето си, за да пише домашните си, да учи за тестове, да работи почасово и да кандидатства в университет, като същевременно успешно жонглира с множество взаимоотношения – семейни и приятелски.
С наближаването на юношеството, започвам да виждам как емоционалната интелигентност на дъщеря ми ще ѝ помогне да преминава през всички социални и емоционални препятствия в училище и ще я подготви за живота ѝ като възрастен. В същото време се тревожа за сина си, чиято емоционална интелигентност е все още е ранен етап на развитие.
Добрата новина? За разлика от коефициента на интелигентност, който е статичен, емоционалната интелигентност може да се повиши. Но за да развие и овладее наистина тези умения, е възможно детето да има нужда от преподаване и практика.
Може ли да се преподава емоционалната интелигентност?
„С компонент от нея децата се раждат, но друга голяма съставна част се придобива. Природата и възпитанието имат пресечна точка“, казва Джошуа Фридман, изпълнителен директор на Six Seconds. В голяма степен, този социално-емоционален елемент се преподава в канадските училища, където фокусът на образованието в ранната детска възраст и началното училище е върху социалните умения и емоционалната грамотност, назоваването и управлението на емоциите и научаването да се реагира по подходящ начин на емоциите на другите.
„Това, което се опитваме да правим с малките деца, е наистина да се фокусира върху тези сфери, а не толкова върху традиционните цели на учебната програма“, казва Мерилин Чапман, почетен професор във факултета по образование на Университета „Британска Колумбия“. През годините Чапман актуализира началната образователна програма на провинцията, която учи на емпатия чрез игра, особено в ранните класове.
Времето за истории също е ключово в почти всякаква форма, включително книги с картинки, устно разказване на истории, драматична игра, ролеви игри с кукли и оставянето на децата да четат сами.
„Децата се научават да разбират социалния свят чрез разказване на истории – това им помага да се свържат със ситуацията и да се научат как да се справят с различни събития и емоции“, казва Чапман.
„Това е сигурен начин да се научат да контекстуализират ситуациите. В детската градина се научаваме да осъзнаваме собствените си чувства, да ги изразяваме, да се разбираме с други деца, да споделяме, да бъдем отговорни – ние правим много от това”.
Всичко тези неща изглеждат базови, но за да могат децата да се съсредоточат, да се държат добре в клас и да създават приятели е задължително да овладеят тези умения. Никой не иска да играе с дете, което не споделя или не се редува.
С преминаването в по-горни класове, обучението се насочва от социални умения и емоционална грамотност към социална отговорност или това, което много начални училища наричат „гражданско образование“, което учи да бъдеш добър член на общността в класната стая. Децата се насърчават да прибират книгите и вещите си, да уважават работата и идеите на другите и да работят по проекти, които правят училището или общността, по-добри за всички. Благотворителните инициативи, организирани в училище, са също пример за това.
Социални инициативи като тези са важни, защото учат децата, че са част от нещо по-голямо от тях самите, казва Чапман. „Ние сме взаимозависими и трябва да бъдем социално отговорни – независимо дали в класната стая или в обществото“, допълва тя.
Участието в Roots of Empathy (Корени на емпатията) е друг начин, по който училищата преподават емоционална интелигентност в класната стая. Това е широко разпространена програма, в която през 2016-а г. взимат участие почти 2 400 канадски училища в 10 провинции. Тя учи на съпричастност чрез редовни посещения от родител и бебе. По време на всяка сесия обучен фасилитатор ръководи наблюденията на учениците за чувствата на бебето, като им помага да разпознаят и назоват какво биха могли да означават различните изражения на лицето или звуци. След това децата се научават да мислят за различни моменти, в които са се чувствали уплашени, разочаровани или тъжни, например.
Когато децата осъзнаят, че всички хора, дори бебетата, имат такива емоции, това е началото на емпатията, казва Каролин Паркс, директор за Северна Америка на Roots of Empathy. И не само това, когато учениците се научат да съчувстват, става по-трудно да се държат зле с връстниците си.
„Изследванията на Roots of Empathy показват, че агресията намалява и се увеличава просоциалното поведение“, казва Паркс. „Когато разбирате чувствата на друг човек и какви са те, наистина е трудно да го нараните. В резултат на това тормозът намалява“.
Джошуа Фридман иска училищата да подходят към социално-емоционалното обучение по по-систематичен, развиващ начин. „Бих искал да видя училищата да го приемат като математиката или всяка друга дисциплина, където има обхват и последователност. И ние го оценяваме, фокусираме се върху него, като му отделяме време и не го правим само за няколко дни тук и там“, казва Фридман, макар да признава, че всяко време, прекарано в развитие на емоционалната интелигентност се отплаща.
Проучване на организацията Six Seconds установява, че когато учител по математика в гимназията отделя време за социално-емоционално обучение, останалите по-традиционни часове по математика стават по-лесни (в сравнение с часове, в които няма компонент, свързан с емоционалната интелигентност). Учителят посвещава един час седмично на емоционалната интелигентност. Той започва като проверява как се чувстват учениците и след това преминава към упражнение за емоционална интелигентност, например гледане на клип, свързан с взимането на трудно решение. В последствие се говори за това, защо е било трудно. Накрая учителят иска от учениците да напишат за подобно предизвикателство или проблем, пред които са били изправени, а след това да помислят за решения. Учителят отдава резултатите, свързани с подобрено обучение по математика след упражнения за емоционална интелигентност в рамките на тримесечен период, на по-добри взаимоотношения, по-добра комуникация и по-добър контекст за решаване на проблеми в клас.
„Това е наистина прекрасна ситуация“, казва Фрийдман. „Като съсредоточим малко време върху социално-емоционалното учене, всъщност можем да стигнем по-далеч в обучението“.
Моделирането на емоционалната интелигентност започва у дома
Родителите започват да “преподават” емоционална грамотност на децата си от ранна детска възраст. „Едно от нещата, които са наистина важни в първите години, е децата да могат да разберат как се чувстват и да могат да изразят тези чувства с думи, вместо с действия“, казва Чапман.
Според нея, пикът на физическа агресия при децата е между две и пет години – преди да започнат училище. Това е времето, в което децата дърпат, удрят или хапят, защото не боравят добре с езика, за да се изразят адекватно. Но тяхната агресивна комуникация предоставя възможност на родителите да им помогнат да назоват тези чувства и да ги научат как да се разбират с другите – чрез игра или като помагат в играта им с други деца.
Родителите също трябва да разгледат внимателно собствената си емоционална интелигентност, казва Мей Дуонг, директор на обучението за родители в Six Seconds.„Нещата започват с нашето собствено самосъзнание“, казва Дуонг. Нейната организация е установила, че родителите, които са участвали в семинари за емоционална интелигентност, са имали и по-добри семейни взаимоотношения.
Казвали ли сте някога на децата си да приемат нещата когато са тъжни или разочаровани? Отговаряли ли сте на плачещо дете с „Нищо ти няма“ или „Не бъди тъжен“? Това не показва много съпричастност. Целта е да забавим темпото и да се опитаме да бъдем по-малко пренебрежителни към това как се чувстват децата ни.
Фрийдман, баща на двама тийнейджъри, смята, че родителите имаме склонността да отхвърляме чувствата на децата, защото не знаем какво да правим с тях – емоциите им са толкова големи и необработени, че искаме възможно най-бързо да превключим на щастлив режим.
„Когато децата ми изразяват силни чувства, аз се чувствам претоварен“, казва Фридман. „Но едно от нещата, които научих е, че през повечето време не трябва да правя нищо. Децата плачат и вие искате да поправите това. Но вместо да поправяте ситуацията, просто седнете. Замълчете“. Можете да потвърдите или да отразявате чувствата им, но в крайна сметка той казва: „Тяхна работа е да се научат как да оправят нещата. Можете да им помогнете, като ги учите на момента”.
Високата емоционална интелигентност като изискване за работа
Компаниите знаят, че служителите, които имат висока емоционална интелигентност, не само ще могат да вършат работа, но и ще бъдат по-добре подготвени да тълкуват ситуации на работното място, да се разбират с колегите, да си сътрудничат и да решават проблеми.
„Днешните работодатели търсят хора с висока емоционална интелигентност. Работим с компании като Google, American Express и FedEx и това е на първо място в техния списък, когато избират хора“, казва Стивън Стайн, главен изпълнителен директор на Multi-Health Systems, компания за тестове, която излезе с EQi, един от първите тестове за емоционална интелигентност. „Тестването на потенциални служители, обикновено като част от процеса на финалното интервю, е законно, стига да е свързано с работата, за която се кандидатства“, казва той.
„Стъпваме върху доста солидни данни, когато избираме хора“, казва Стайн, който също е автор на книгата за емоционална интелигентност “EQ ъгъл – емоционалната интелигентност и вашия успех – за начинаещи”.
Тестването на емоционалната интелигентност на кандидатите за работа от работодателите показва голяма промяна в мисленето и това е още по-сериозна причина да продължим да подхранваме емоционалната интелигентност на децата си. Тяхната емоционална интелигентност, заедно с тяхното IQ, ще им помогнат да си проправят път към бъдещи успехи във всички сфери на живота.
Източник:todaysparent.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ивелина Георгиева
Photo credit: Freepik