Тревожността от раздяла се проявява различно при децата. Някои бебета изпадат в истерия, когато майка им е извън тяхното полезрение за кратко време. Други деца демонстрират безпокойство в ранна детска и в предучилищна възраст.
До всички работещи родители
За да се справите с тревожността от раздяла, се изискват подготовка, плавни преходи и достатъчно време. Ние, родителите, страдаме също толкова, колкото и децата ни, когато се разделяме. Макар често да ни се припомня, че децата спират да плачат само минути след напускането ни, колко от нас са се чувствали сякаш „правят всичко грешно”, когато детето ви се вкопчи във вас, ридае и ви моли да останете?
Като работещ родител, тревожността от раздяла е пораждала много въпроси в мен. Дори да е съвсем нормално поведение и признак за привързаност, тревожността от раздяла може да бъде изключително обезпокоителна за всички.
Споделям ви няколко факта за тревожността от раздяла, както и съвети за подобряване на преходите, които научих по трудния начин (направих всяка грешка):
Фактите за тревожността от раздяла
Бебета
Тревожността от раздяла се развива, след като детето осъзнае постоянството на обекта. Щом вашето бебе започне да разбира, че наистина сте си тръгнали (когато сте), това може да го обезпокои. Въпреки че някои бебета проявяват тревожност още на 4-5-месечна възраст, повечето развиват тези признаци около деветия месец. Раздялата може да е по-трудна, ако бебето е гладно, уморено или не се чувства добре. Придържайте се към кратки и рутинни преходи, ако денят е тежък.
Малки деца
Много деца започват да проявяват тревожност едва на 15 или 18 месеца. Разделите са още по-тежки, когато детето е гладно, уморено или болно – обстоятелства, които съпътстват по-голямата част от детството. Тъй като децата развиват своята независимост по време на прохождането, те могат да станат по-съзнателни при раздяла. Поведението им ще бъде шумно, сълзливо и трудно за овладяване.
Деца в предучилищна възраст
Когато децата навършат 3-годишна възраст, започват все по-ясно да разбират ефекта, който има тяхната тревожност върху нас. Това не означава, че не са стресирани, но със сигурност се борят да променят нещата. Бъдете постоянни и не се връщайте в стаята, когато детето ви моли, и със сигурност не отменяйте плановете си заради тревожността му от раздяла. Вашето постоянство, обясненията и старанието да се върнете, когато кажете, че ще го направите, са от ключово значение.
Как да се справите с тревожността от раздяла
Създайте си бързи ритуали за раздяла
Дори да трябва да правите смешни движения с ръцете, да целувате по три пъти бузките на детето или да му давате специално одеяло или играчка, придържайте се към кратко и сладко сбогуване. Ако се бавите твърде много, времето за преход също ще се увеличи. Както и тревожността.
Бъдете постоянни
Опитайте се да правите един и същи ритуал по едно и също време всеки ден, за да избегнете неочаквани фактори, когато можете. Рутината може да намали страданието и ще позволи на детето да изгради доверие както в своята независимост, така и във вас.
Внимание
Когато се разделяте с детето, му посветете цялото си внимание, покажете му любов и близост. След това се сбогувайте бързо, въпреки всички лудории и молби да останете.
Спазвайте обещанията си
За да изградите доверие във вашето дете и да му помогнете да бъде уверено в способността си да бъде без вас, винаги се придържайте към обещанията си за връщане. Най-голямата грешка, която съм правила в това отношение, е да се върна в клас, за да нагледам сина си само час, след като се бяхме разделили. Липсваше ми и макар завръщането ми да беше добре обмислено, истината е, че то не само увеличих неговата тревожност, но и бях принудена да започна целия процес отначало. Когато се разделихме втория път (и следващите няколко дни), положението беше взривоопасно.
Бъдете конкретни, в детски стил
Когато обсъждате вашето завръщане, посочете детайли, които детето ви може да разбере. Ако знаете, че ще се върнете в 15:00 часа, му кажете например: „Ще се върна след следобедния сън и преди следобедната закуска”. Дефинирайте време, което децата могат да разберат. Говорете за прибирането си от командировка от гледната точка на спането. Вместо да кажете „Ще се върна след 3 дни”, кажете „Ще се върна след 3 заспивания”.
Практикувайте да бъдете разделени
Изпратете децата си в дома на баба, насрочете дни за игра, позволете на приятелите и семейството ви да се грижат за децата (дори и за 1 час) през уикендите. Преди да започнете предучилищните занимания, практикувайте ходенето до училище и ритуала за сбогом, дори и все още да не ви се налага да се разделяте. Дайте на детето си шанс да се подготви, да го изживее и да се чувства добре във ваше отсъствие.
Рядко се случва тревожността от раздяла да продължи и след предучилищна възраст. Ако се притеснявате, че детето ви не може да се адаптира да бъде без вас, може да говорите със специалист. Той със сигурност има опит с други семейства в същата ситуация и ще ви помогне да се справите с тревожността и да съставите план за подкрепа за вас и вашето дете!
Източник: healthychildren.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Деница Пеева
Photo credit: Freepik