Когато децата прекарват повече време в структурирани дейности, се влошава способността им да постигат цели, да вземат решения и да регулират поведението си, сочи ново проучване. Вместо това, децата може да научат повече, когато разполагат с отговорността сами да решат какво да правят с времето си.
Психолози от Университета в Колорадо и Университета в Денвър са изследвали дневните рутини на 70 шестгодишни деца и са открили, че децата, които прекарват повече време в по-малко структурирани дейности, имат по-силно развита самоинициативна изпълнителна функция.
Самоинициативната изпълнителна функция се развива най-вече в детска възраст, пишат изследователите. Тя включва всички умствени процеси, които ни помагат да работим за постигане на целите ни, като планиране, вземане на решения, работа с информация, превключване между задачи и инхибиране на нежелани мисли и чувства. Тя е ранен индикатор за училищна готовност и академични постижения, а според предишни изследвания, цитирани в проучването, дори предсказва успех в зряла възраст. Децата с по-развита изпълнителна функция ще бъдат по-здрави, по-богати и по-социално стабилни през целия си живот.
Учените са помолили родителите да записват дейностите на своите шестгодишни деца в продължение на една седмица, след което са отчели колко време е прекарало всяко дете в структурирани и по-слабо структурирани дейности. Изследователите определят структурираните дейности като всичко, организирано и контролирано от възрастни – като уроци по музика или общественополезен труд. За да бъде една дейност по-малко структурирана, детето трябва да решава какво да прави и да измисли как да го направи. Всички форми на свободна игра се считат за по-слабо структурирани дейности.
Изследователите предполагат, че когато децата сами контролират как прекарват времето си, те са в състояние да натрупат повече опит за постигане на целите си и във вземането на решения какви да бъдат следващите им стъпки. Например, посочват те, дете, което разполага със свободен следобед, може да реши да прочете някоя книга. След като приключи, то може да реши да нарисува картина по книгата и след това да реши да покаже рисунката на семейството си. Това дете ще научи повече от друго дете, което изпълнява същите дейности, но получава изрични инструкции през цялото време.
В края на седмицата изследователите са измерили изпълнителната функция на децата, като са ги тествали за умения като речника им и вербални умения. Колкото повече време са прекарали децата в по-слабо структурирани дейности, толкова по-високи са били резултатите им.
„Структурираното време може да забави развитието на самоинициативния контрол, тъй като в такива моменти възрастните могат да предоставят външни сигнали и напомняния за това какво трябва да се случи и кога“, пишат изследователите в проучването.
Проучването е първото по рода си и изследователите смятат, че ще е от помощ не само за родителите, които отдавна спорят по темата, но и за онези преподаватели, които изтъкват колко е важна свободната дейност в класните стаи.
„Способността за самоинициатива може да разграничи ясно независим ученик, на когото може да се разчита, за да свърши работата си, докато около него цари хаос от зависимия, безцелен ученик“, пише бившата учителка Джесика Лахи в “The Atlantic”. „Когато намалим времето за свободна игра в предучилищната и детските градини, децата ни губят много повече от възможността да играят на къщи, ченгета и крадци.“
Изследователите признават, че тяхното проучване доказва само корелация, но не и причинно-следствена връзка. Възможно е децата с по-добро изпълнително функциониране да предпочетат да участват в по-малко структурирани дейности, докато децата с по-слабо изпълнително функциониране да са по-склонни да търсят дейности, които са предварително структурирани.
„Това проучване не е идеално, но е първа стъпка“, каза в съобщение за пресата професорът по психология и невронаука Юко Мунаката, един от главните автори на изследването. „Нашите резултати са наистина впечатляващи и интригуващи. Бъдещето ще покаже дали са устойчиви, докато продължаваме с проучването и се опитваме да получим повече информация“.
Източник: www.edweek.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Искра Петрова
Photo credit: Freepik