Когато се намираме в шумна среда, често можем да видим деца, които запушват ушите си с ръце. При по-голямата част от тях, това обичайно продължава, докато шумът спре. При някои деца, реакцията към силни звуци може да варира от тревожност до панически атаки, които могат да продължат значителен период от време, след като неприятният звук вече е спрял. Установеният процент на разпространение на хиперакузис (чувствителен слух) при децата варира между 3,2% и 17,1%.
Тази разлика в процентите може да се дължи на колебания по отношение на диагнозата. Възможно е също така да се касае за различни категории деца, като по-големият процент на разпространение се установява при децата в предучилищна възраст и при такива с трудности в развитието, включително с разстройства от аутистичния спектър.
Ежедневните звуци могат да имат стресиращо въздействие
Особено проблематичен е силният шум, непредвидим като начало или продължителност, над който детето няма контрол. Звуците от ежедневието, които могат да имат стресиращ ефект върху децата, са прахосмукачки, детски писъци или шумна игра, сешоари за ръце, аварийни сирени и аларми. Предвид факта, че някои дефиниции за хиперакузиса се базират на проблеми с ежедневните звуци, трябва да се отбележи, че някои от тях са наистина силни (вижте таблицата). Нищо чудно, че децата не ги харесват!
„Тревожността при децата може да доведе до свръхреакция на слуховата система, което от своя страна усилва напрежението в тях и изостря симптомите на хиперакузис“.
Съществуват различни механизми, които лежат в основата на хиперакузиса при децата. Съзряването на слуховата система при подрастващите води до подобряване на способността им, да засичат промените в интензитета на звуците. Успоредно с това, се развива процесът на сензорно стробиране, който ни позволява да игнорираме разсейващата или нежеланата слухова информация. Развива се и фронталният кортекс на мозъка, което води до намаляване на чувствителността към дразнители от околната среда. Децата също така използват алтернативни слухови пътища за възприемане на силата на звука. Тези пътища се проектират върху неслуховите зони в мозъка, например лимбичната система и амигдалата, и се стимулират от соматосетивни, както и от слухови дразнители. Това може да обясни нивото на стрес, което изпитват някои деца и възникването на реакция от типа „бий се или бягай“ или паника.
Временните нарушения на слуха са често срещано явление при деца с хронично „лепкаво ухо“ (хроничен отит, при който се събира мукоидна течност в кухината на средното ухо). Влошаването на слуха може да доведе до свръхреакция на слуховата система след отстраняване на проблема, което от своя страна увеличава силата, с която се възприема звука.
При някои деца може да се получи трайно увреждане на слуха.
Децата със синдром на Уилямс проявяват в известна степен свръхчувствителност към звуци. Възможните причини за това са хиперактивна слухова еферентна система и/или липса на акустични рефлекси.
При някои нормално развиващи се деца и особено при такива с нарушения в развитието и проблеми с ученето, може да се наблюдава сензорна свръхреактивност, тоест когато детето има преувеличена поведенческа реакция към сензорна стимулация, включително слухова такава.
Децата с разстройства от аутистичния спектър често имат анормална сензорна реактивност със значителни затруднения в слуховата филтрация. Когато средата е оживена – например супермаркет или детско парти с многобройни сензорни стимули (гледки, звуци и миризми) – това може да доведе до „сетивно претоварване“, в резултат на което детето може да се стресира и да изпадне в нервен срив. Тревожността при децата може да доведе до свръхреакция на слуховата система, което от своя страна усилва напрежението в тях и изостря симптомите на хиперакузис.
Тревожността може да се прояви със същите поведенчески модели, както гневът, в резултат на което стресираното от шум дете, което избухва в буйна реакция, е възможно да бъде по-скоро усмирено, отколкото утешено.
Какво трябва да направим в качеството си на лекари, когато лекуваме дете, свръхчувствително към звуци? В тази ситуация е важно е да се снеме подробна анамнеза. Дори малките деца могат да допринесат в тази посока, като помогнат за изясняване на звуците или ситуациите, причиняващи им най-много проблеми.
Анамнезата трябва да обхваща:
- Подробности за неприятните шумове
- Ситуации, които детето намира за обезпокоителни
- Реакции на детето и семейството
- Въздействие върху детето и семейството
- Откриване на ефективни стратегии за справяне
- Прилагане на превантивни поведенчески модели, тоест избягване на ситуации, използване на протектори за уши
Аудиологичната оценка, съобразена с индивидуалните особености на детето, трябва да бъде извършена в подходяща педиатрична среда. Децата с хиперакузис може да се притесняват от теста, така че осигуряването на достатъчно време за провеждането му, даването на ясни инструкции и подкрепата могат да им вдъхнат увереност, като по този начин резултатите ще бъдат по-достоверни.
Не препоръчваме да се използват нива на шум, причиняващи дискомфорт. Неуместно е, и дори може да се определи като жестоко, да помолиш дете, което е дошло в клиниката, вследствие на стрес от силни звуци, да седне и да бъде изложено на шум със същия интензитет, като се има предвид, че ролята на аудиолога е да изгради отношение на доверие с това дете.
Обичайни нива на шум, които могат да предизвикат стрес:
- Звук:
Прахосмукачка
Обичайни нива
60-85 dB
- Звук:
Сешоар
Обичайни нива
70-85 dB
- Звук:
Сирена на линейка
Обичайни нива
120 dB
- Звук:
Детски викове
Обичайни нива
70-90 dB
- Звук:
Детски плач
Обичайни нива
До 130 dB
- Звук:
Фойерверки
Обичайни нива
140 dB
Както при всички ефективни планове за лечение, така и при този, най-важно е да се подходи индивидуално към конкретното дете и семейство. Този подход на лечение се основава, както на възрастовия етап на развитие на детето и/или когнитивните му способности, така и на начина на живот на семейството. Стратегиите трябва да бъдат смислени и постижими за тях. Включването на детето в разработката на стратегиите ще му даде усещане за лична ангажираност и постижение, когато всичко приключи успешно. Първата стъпка е да се даде ясно обяснение за хиперакузиса, за да се помогне на детето да разбере, защо някои неща трябва да са шумни.
Ангажирането на малките деца в дейности, свързани със звуците, може да има положителен ефект върху тях, както и осигуряването на някакъв контрол върху определени звуци, като натискане на училищния звънец или стартиране на часа по музика. Арсеналът от техники за отвличане на вниманието също може да помогне, като стратегия за справяне. Например, игри от типа „аз шпионирам“, докато се разхождате по оживени пътища или пазарувате в големи супермаркети. Ако могат да се включат предмети, които са забавни за детето, още по-добре, а добавянето на награда за добра наблюдателност ще го мотивира допълнително.
Основен фактор за успеха на която и да е стратегия за лечение, е откриването на начин, детето да се чувства отпуснато и спокойно. Адаптирането на подходящия за деца модел за лечение на Тинитус е добро начало за изследване на начина, по който тревожността и слуховата чувствителност взаимно усилват въздействието си. За някои семейства, това може да се окаже единственият необходим метод. Щом се уверите, че детето и семейството му са разбрали, как да се справят с тревожността, можете да ги насърчите да експериментират с неприятните за детето звуци. Това трябва да се направи деликатно и постепенно, започвайки с минимално стресиращ шум, за да може то да изгради увереност. Важно е родителите да могат да идентифицират, кога тревожните състояния на детето изискват намесата на специалист.
“Включването на детето в разработката на стратегиите ще му даде усещане за лична ангажираност и постижение, когато всичко приключи успешно.”
Звуковата терапия може да бъде от полза.
Страдащите от чувствителност към звуци имат склонността да контролират средата, в която се намират и да я поддържат възможно най-тиха. От друга страна, звуците в тиха среда се възприемат като по-силни, отколкото в обичайно шумна среда. По-ефективно е да включите тих звук във фонов режим, за да се намали контраста в силата на звуците, тоест да се направи така, че неприятният звук да изглежда по-слаб. Това помага на мозъка да привикне към звуците и намалява склонността му да сканира и предвижда онзи шум, който би могъл да предизвика стрес. Съществуват различни видове оборудване, включително приложения, които предлагат релаксиращи звуци или такива от околната среда. Някои деца може да открият, че слушането на тиха музика със слушалки им помага. Малко са децата, при които носенето на звукови генератори може да подобри способността им да понасят обезпокояващи звуци, особено когато справянето с тревожността е предизвикателство за тях. От друга страна, употребата на протектори или тапи за уши може да направи слуховата система по-чувствителна, причинявайки в последствие влошаване на слуха. Ако детето се справя с помощта на протектори за уши, важно е да се намали употребата им постепенно, докато намалее тревожността.
Каквито и стратегии да бъдат избрани, за да се помогне на детето да се справя с хиперакузиса, важно е то да бъде ангажирано в този избор, ако е възможно, и всички които го подкрепят, да проявяват постоянство в следването на стратегиите. Това ще помогне да се минимизира стреса, свързан с хиперакузиса, и да се намали неговото въздействие.
По време на диагностиката и лечението, няма да сбъркате, ако следвате съвета на Мери Попинз: „Във всяка работа, която трябва да се свърши, има и забавен елемент. Открий го – и хоп – работата ще се превърне в игра.“
Направете така, че в центъра на процеса да е детето и то да се забавлява.
Източник: www.entandaudiologynews.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ваня Иванова
Photo credit: Freepik