Когато си представяте децата си, си ги представяте силни, енергични, щастливи и здрави. Представяте си ги как тичат навън, падат и ожулват коляното си, след което стават и продължават да преследват приятелите си. Последното място, където си ги представяте, е в болнично легло.
Въпреки това, болничният престой на малко дете е нещо, с което родителите трябва да се справят понякога и всеки родител реагира по различен начин. „Когато научите, че детето ви се нуждае от престой в болница, това може да предизвика чувства като страх, стрес, безпокойство, тъга, шок, отричане, гняв, вина и може би мъка“, казва лицензираният психолог д-р Франк Силео, автор на книгата “Когато детето ви има хронично медицинско заболяване: Родителско ръководство” (When Your Child Has a Chronic Medical Illness: A Guide for the Parenting Journey).
„Не всеки има едни и същи чувства или ги изпитва по едно и също време. Първата стъпка е да признаете каквото и да чувствате и да се опитате да го приемете за нормално“.
Оттам нататък можете да започнете да се справяте със ситуацията по начин, който е от полза, както за вашето физическо и психическо здраве, така и за тези на вашето дете. В тази статия експертите споделят своите съвети и стратегии за справяне с болничния престой на вашето дете със спокойствие, сила и устойчивост.
Управление на стреса
Всеки родител ежедневно изпитва стрес. Но ако Вашето дете е прието в болницата, този стрес може да нарасне до непоносими нива. „Милион мисли минават през ума ви, от непосредствените задачи до евентуалните „какво-ако“ казва Дженифър Плес, семеен съветник и майка на две малки деца, едно от което има здравословни проблеми.
За да се поддържа стресът на по-управляемо ниво, Плес предупреждава да не позволявате на мислите си да се лутат твърде надалеч. „Определете кои са приоритетите и какво трябва да се направи незабавно. Чак, след като ги изпълните, преминете към следващия елемент“, предлага тя.
„Да се взирате твърде далеч в бъдещето, ще причини повече стрес в момента“.
Ако усещате, че сте на ръба да бъдете завладени от стрес или страх, д-р Силео насърчава да си позволите да усетите тези емоции за определен период всеки ден. „Задайте таймер за 10 или 15 минути и използвайте това време, за да изкажете притесненията си на глас, със или без слушател, или напишете нещата, за които сте ядосани“, казва той. „Когато времето изтече, спрете. Това може да ви помогне да запазите силните чувства отделени от обичайния поток от мисли и действия. Така през останалото време, ще сте свободни да правите това, което трябва”.
Изграждане на мрежа за подкрепа
„По време на хоспитализация вие сте подкрепата на вашето дете. Затова е важно и за вас като родител да имате своя собствена мрежа за подкрепа“, подчертава Тейлър-Грейс Фрайберг, сертифициран специалист в детската болница “Lucile Packard Stanford”.
„От моя опит в работата с родители на хоспитализирани деца изглежда, че най-голямата форма на подкрепа е да имаш някой, който е на разположение да слуша в болницата или извън нея“.
„Ако имате нужда от повече практическа подкрепа, като например помощ с други деца у дома, не чакайте хората да я предложат“, казва д-р Силео. „Кажете на хората от какво имате нужда. Те не могат да четат мислите ви. Научете ги да питат „Как мога да бъда от помощ?“, вместо да дават съвети или да се намесват с решения“. Търсенето на точната подкрепа, от която се нуждаете – независимо дали това е детегледачка, прегръдка или изслушване, може да помогне много за намаляване чувството на самота и безпокойство.
„От различни проучвания знаем, че мрежата за подкрепа помага за намаляване чувството на изолация, самота, тревожност, стрес и депресия“, добавя д-р Силео. Групите за подкрепа често могат да бъдат намерени в болници или в местни ортанизации. Ако не се чувствате комфортно в голяма група, д-р Силео казва, че най-важното нещо е да избягвате да бъдете сами. „Може да искате да се оттеглите в стаята си, да легнете под завивката и да се завиете през глава“, обяснява той.
„Това може да е знак, че се чувствате депресирани и трябва да потърсите помощ“.
Да направим болницата по-удобна
„Винаги, когато синът ми трябва да бъде приет в болница, ние носим снимка на покойната ми майка, която виси над леглото му у дома, и плюшен слон, на който пише „Оправяй се“, който й принадлежеше“, споделя Плес.
Експертите са съгласни, че трансформирането на болничната стая с малки части от дома е най-добрият начин децата да се чувстват по-комфортно.
Други идеи – възглавница или нощна лампа на детето и любимо одеяло, плюшено животно, играчка или книга. Д-р Силео също така насърчава родителите да попитат дали децата могат да спят с любима пижама, какви възможности за игра има и къде могат да играят, дали и кога братя и сестри, роднини и приятели могат да дойдат на посещение.
Общуването с лекари
Въпреки че те са тези, които предоставят животоспасяващи грижи на вашето дете, общуването с лекарския екип може да бъде стресиращо или дори смущаващо, ако не разбирате за какво говорят. Но има конкретни стъпки, които можете да предприемете, за да успокоите тези чувства.
Първо, д-р Силео препоръчва да научите имената, ролите и специалностите на всеки член от медицинския екип на вашето дете. „В болнични условия може да има много различни професионалисти. Важно е да научите кой кой е и какво прави“.
Оттам нататък, никога не предполагайте, че лекарите на детето ви не могат или не искат да говорят с вас по начин, който разбирате. Един от начините да сте сигурни, че няма да пропуснете нищо е да ангажирате друг възрастен (не втория родител) да води записки по време на срещите с лекари.
„Когато сте стресирани, е трудно да говорите, слушате и пишете едновременно“, казва д-р Силео. „Нека вашият помощник запише информацията за лекарствата, дозите и честотата, имената и телефонните номера на други специалисти и всякакви други важни указания“.
Задаване на въпроси
Много често се случва да си задавате въпроси и да изразявате притеснения през целия ден, но след това да забравите да ги повдигнете, докато лекарите на детето ви са в стаята. Ето защо Плес предлага да запишете всичко, дори ако изглежда повтарящо се.
„Когато говорите с лекарите на детето си, прочетете въпросите от списъка“, казва тя. „Често ще откриете, че на няколко от въпросите ви вече е било отговорено, защото сте ги задавали и преди, но записването и четенето им ви позволява да попитате всичко, което сте искали“.
Ако не искате да държите бележник под ръка, използвайте съответното приложение на телефона си. За да потвърдите, че разбирате правилно конкретните инструкции, д-р Силео препоръчва да ги повторите на лекаря със собствени думи, вместо просто да ги попитате втори път. По този начин ще сте 100% сигурни, че знаете какво да правите, плюс ще помогнете на лекаря да научи как най-добре да обяснява нещата в бъдеще.
Подготовка за промени
Когато едно малко дете се нуждае от удължен болничен престой, тази фаза често започва с голяма доза несигурност. И тази несигурност може да продължи и когато е време да се върнете у дома. Единственото нещо, на което можете да разчитате, поне в краткосрочен план е, че вашият живот и този на вашето дете вероятно ще се променят. При подготовката за подобни промени, експертите подчертават важността на честността.
„Откровените разговори за това как животът може или не може да се промени, ще помогнат да се запази доверието и ще даде възможност на детето да намери начини да се справи“, казва Фрайберг. Плес потвърждава:
„Децата трябва да знаят, че ще бъдат обичани и подкрепяни през всичко. Знаейки, че сте там с тях и че вие също сте уплашени, ще помогне за нормализирането на чувствата им и ще ги направи по-уверени и готови да се справят с бъдещето“.
Що се отнася до конкретни стъпки, които могат да ви подготвят за прехода от болницата вкъщи, д-р Силео подчертава важността да разбирате цялостно плана за последващи грижи на детето. „Не се страхувайте да поискате писмени инструкции с обяснения, които разбирате“, казва той.
„Вземете телефонни номера и имейли на персонала, с който можете да се свържете“.
Нормално е да се чувствате стресирани, претоварени и дори уплашени, когато детето ви трябва да бъде хоспитализирано. Има стъпки, които можете да предприемете, за да направите нещата по-управляеми, както за вас, така и за вашето малко дете.
Източник:www.verywellfamily.com
Превод за център за детско развитие “Малки чудеса”: Деница Ганчева
Photo credit: Freepik