Тестовете за бързо четене са измислени с цел децата да подобряват своите знания и да са конкурентноспособни в международен аспект, за да могат да се състезават в различни форуми на високо ниво. Но всъщност дали тези тестове наистина помагат или ефектът е отрицателен върху учениците?
Тези тестове имат за задача да научат на следното:
- Фонологични принципи;
- Азбучен ред;
- Речник;
- Четене с разбиране;
- Широки познания по свързан текст
Какво представлява тестът?
Най-общо казано в рамките на 60 секунди детето трябва да прочете списък с думи или цял абзац колкото може по-бързо и да се види дали ще разбере правилно или грешно думите. В случай, че не знае някоя дума, трябва да я пропусне или да предположи какво е нейното значение. Изненадващо звучи, нали? Защо ни е да караме децата да четат колкото се може по-бързо, ако те дори не разбират това, което прочитат? Ето една от причините да им е трудно в училище, те не разбират думите, добавят си буквички или направо пропускат такива. Как да очакваме да разбират правилно целия текст като ги караме да четат толкова бързо…
Тези т.н. DIBELS тестове сега се използват в над 40 щата в САЩ, за да наблюдават прогреса и евентуални проблеми при четене в учениците. Те са задължителни, а в някои случаи учителите дори карат родителите да прилагат тестовете по-често на децата, които срещат трудности с това занимание.
Въпросните тестове се използват седмично, те помагат на учителите да преценят в каква посока върви умението за четене и накъде да насочат усилията си. Само че резултатите са противоречиви и това не са единствените стандартизирани тестове за ученици.
DIBELS тестовете лесно могат да преценят дали детето може да чете бързо, но не може да посочат точно дали то разбира всичко и какви са неговите мисловни умения и речник. Иронично, точно тези са петте задачи, които би трябвало да изпълнява тестът.
Заради такива тестове, някои деца и студенти често са диагностицирани с дислексия. По-тъжно е, че има шестокласници, които скоро ще бъдат в средно училище, а още не могат да четат. Това се оказва сериозен проблем и броят на тези деца не е малък, а представете си какво ще му е на детето в средното училище без да може да чете.
Влияние върху учителите
Да, истината е, че не само децата страдат от подобни грешки, а и учителите. Те трябва да правят всичко по силите си, децата да минат тези тестове, дори и да знаят, че те не могат да четат. Ако ученикът минава тестовете за време, той може да бъде пуснат да премине в по-горен клас. Що се отнася до стандартизираните тестове, учителите нямат думата. Учителите, които виждат проблем в това, нямат правомощия да променят нещо и се случва да говорят с родители, насърчавайки ги да потърсят помощ извън училищната система.
Тези тестове разделят децата, дават насоки на учителя как да съди и мери учениците според резултатите им и как да ги разделя на групи според показанията от теста. Това пречи на учителите да се съсредоточат върху наистина важните уроци, свързани с развитие на богат речник, четене с разбиране и т.н. Сега вече може да знаете защо и вашите учители са раздразнени колкото вас.
Тестовете за време може да не са решение
Според някои четенето е съвкупност от много умения и тези тестове са само фрагмент от тях. Според едно проучване подобни тестове дори използват безсмислени думи в текстовете. Има голяма разлика в това да учиш децата да четат реални думи от ежедневни ситуации и това да ги караш да четат безсмислици.
Друг проблем е, че много често децата се разсейват от часовника, който им засича време. Гледат го и мислят за него вместо за текста и думите, а това създава стрес и безпокойство у тях.
Прогрес при такива тестове е броят на думите, прочетени правилно за 60 секунди. Колкото повече думи, толкова по-висок резултат. Но ако детето иска да разбере текста, някой път спира или забавя темпото, препрочита думите, за да ги разбере, а това води до по-нисък резултат от теста. А всъщност, тези които правят това, в последствие в годините разбират по-добре всичко, което учат и четат. Тогава какъв е смисълът да караме децата да прескачат думички, които не разбират само за да четат по-бързо и да имат по-добра оценка? Те самите минават през текста без дори да вникнат в прочетеното и да знаят за какво става въпрос.
Изисква се също така детето да преразкаже текста и се преценява в зависимост от това дали оставя празно място на правилните места, какви и колко думи използва, за да се определи в коя категория попада.
Какъв е социалният риск?
Тези тестове имат влияние както върху социалното самочувствие, така и върху уменията за четене. Родителите често споделят, че техните деца изпитват тревожност заради теста за четене. А трябва ли децата в детската градина или тези, които са първи клас да страдат от тревожност на тази възраст?
Когато петгодишно дете, което току-що е било разделено от майка му, бъде отведено в друга стая от служител с часовник в ръка, за да му бъде направен теста, трябва ли да се зачудим защо това дете започва да заеква след първата прочетена реплика от текста?
„Когато започнах да преподавам, рядко получавах обаждания от родители, които се оплакваха, че четенето не вървяло на децата им. За съжаление сега често получавам такива обаждания, в които се говори за изостанали с ученето деца.“ – Ален Виленада, основател на Интегрирани стратегии за обучение.
Защо трябва да се бърза с ученето при деца на тази възраст? Защо не им дадем възможност да придобият истински нужните им умения за четене?
Голяма част от децата успяват да се справят с този вид тестове, но за някои оценката си остава лоша новина. Всяко дете е различно, някои се нуждаят от повече време за усвояване на уменията, а някои от самостоятелно обучение с частен учител. Нека не им слагаме етикети. Нека ние като родители, учители, администратори, членове на обществото, да погледнем под различен ъгъл какво е нивото на прогрес в училище. И най-вече да се фокусираме върху съществените умения за четене, които помагат не за бързината на и наизустяването на текст, а за четенето с разбиране, научаване и изследователската дейност.
Източник: ilslearningcorner.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елина Чаушева
Редакция: Миглена Христова