Трудно е да чуете, че детето ви има затруднения с ученето. Но да бъдеш пренебрегван е депресиращо, особено когато имаш истински притеснения и майчиния ти инстикт ти казва, че нещо не е наред.
Иска ми се да споделя болката си и решенията, които взехме, за да помогнем на нашия син. Да, това се случи преди няколко години, но тъй като от доста време преподавам на деца със специални образователни нужди, знам, че нещата се променят много бавно.
Първото нещо, което чухме беше: „Той е момче, те се развиват по-бавно“.
После ми казаха: „Защо не му дадеш повече време?“.
И най-обидният и шокиращ коментар: „Може би не му помагате достатъчно у дома. Четете му повече, вместо да го оставяте да гледа телевизия“…
А нещата не се развиваха добре.
Всеки път, когато чуех повърхностен коментар, от страна на зле информиран учител, просто ми идеше да крещя!
Факта че бях пренебрегвана, когато изразявах загрижеността си относно липсата на напредък в четенето на детето ми, ме кара да настръхвам и до днес и честно казано, да се ядосвам.
„Не се притеснявайте, това умение не е необходимо“, ми беше заявено.
Научаването на азбуката не е необходимо? Изказването само добави обида към болката – все пак беше краят на първи клас. Това е важно умение и огромен червен флаг, показващ възможен проблем с краткосрочната памет.
За съжаление учителите в училището на сина ми бяха наивни и недостатъчно подготвени да разпознават обучителни затруднения.
Споменах ли, че бях бясна?
И това е меко казано. Иска ми се да крещя, защото учителите трябва да са вдъхновяващи и да решават проблеми. И повечето са! Аз съм учител и познавам много невероятни, грижовни и енергични учители. За съжаление, синът ми не успя да срещне такъв по време на един от най-важните етапи от училищния си път.
Краят на държавното образование на сина ми дойде в началото на втори клас. Аз и съпругът ми поехме обучението му в наши ръце след родителската среща в началото на учебната година.
Никога няма да забравя думите на учителката:
„Не всеки е роден за да учи в колеж, много мъже са доволни да станат шофьор на камион или санитарен работник“.
Той беше втори клас!
Можете ли да си представите да седите срещу учителя на детето си и да чуете такъв странен коментар за 8-годишния си син? Тя тотално абдикира от обучението му още във втори клас!
Чувствахме се болни, изтормозени и предадени от системата. Излязохме от родителската среща и отидохме направо в кабинета на директора, само за да ни каже, че синът ни е твърде малък за тестване.
„Само изчакайте, чувството ви за неотложност е неуместно. Оставете г-жа Х. да направи своята магия!“.
Още същия ден отписахме детето ни от училище.
Синът ни беше тестван и диагностициран с дислексия и разстройство с дефицит на вниманието. Един ден срещнах неговия стар учител и директор, докато вземах брат му, който все още посещаваше училището. Споделих резултатите от теста и веднага чух:
„Не вярваме в дислексията в нашия район.Това е обща фраза. Пожелавам ти късмет да го научиш да чете“.
Случвало ли ви се е това?
Пътят, който изминахме от този момент нататък, беше труден и предизвикателен, както за сина ми, така и за неговите братя и сестри. Изведнъж се оказах с нова работа – изпълнявах ролята на защитник, осигурявах училищната обстановка, която да подпомогне нуждите му за учене, намерих учител, който е опитен с ясни и систематизирани инструкции, отклонявах коментарите на членове на семейството, които не искаха да приемат диагнозата и ме заклеймяваха като „майка орлица“.
Най-лошото беше да виждам как връстниците на сина ми от квартала го избягват, защото вече не беше член на тяхната група.
Разпознавах много от знаците, които съпътстваха състоянието му и бях с включен радар, за да следя и за други. Щастливка съм, защото имам диплома за преподаване на деца със специални нужди. Но как ли е за другите майки, които вярват, че развитието на детето им напредва?
Знаете ли за какво да следите в ранното развитие на отрамотяването? Едни казват „Слушайте инстинкта си“, а учителите и приятелите казват друго?
Може да звучи излишно, но вие познавате детето си най-добре!
По-надолу ще изредя няколко знака, които трябва да имате предвид, когато става въпрос за ранния етап в процеса на ограмотяване.
Навременната намеса е важна. Имайте предвид тези първи знаци.
Вашето дете среща следните затруднения:
- Да се научи да говори?
- Не успява да прави рими?
- Изглежда, че не може да следва указания?
- Трудно му е изучаване на буквите и техните звуци?
- Обърква реда на буквите?
- Затруднява се със словореда?
- Запаметява лошо числа или факти?
Целта ми е други малки момчета или момичета да не трябва да преминават през травмата, която може да последва ако детето попадне на недостатъчно подготвени в сферата на обучителните трудности учители. За съжаление, това може да има трайни дългосрочни последици и затова е толкова важно като майка да следвате интуицията и предчувствията си. Обещавам ви, няма да съжалявате, че сте го направили.
Допълнителна информация:
За децата със специални обучителни потребности в България, образователната система е предвидила следните възможности за подкрепа:
- След оценка на развитието на детето екип от специалисти преценява необходимостта от изготвяне на индивидуален план за подкрепа. Детето може да премине на ресурсно подпомагане, като има право да получава подкрепа от психолог, логопед и ресурсен учител в рамките на образователния процес.
- По предметите, с които среща сериозни затруднения се преценява необходимостта от изготвяне на индивидуална програма, съобразена с възможностите на детето и неговото темпо. В този случай детето се оценява с качествени оценки. По предметите, по които детето е в състояние да покрива образователните изисквания, оценяването е с количествени оценки.
В някои случаи е възможна самостоятелна или индивидуална форма на обучение при определени изисквания, описани в наредбата за приобщаващо образование.
Повече информация за актуалните начини за подкрепа на деца със СОП в България можете да намерите на следните страници:
- Министерство на образованието – наредба за приобщаващо образование
- Министерство на образованието – ресурси за приобщаващо образование
- Национална асоциация на ресурсните учители
- Платформата „Приобщи се“ – ресурси за специалисти, родители и учители
- Център за приобщаващо образование
Източник: https://themighty.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Иванита Иванова
Photo credit: Freepik