Да работи като парамедик било детската мечта на Ричард Хентън от Бестууд, Нотингамшир, Великобритания. Но той успява да я постигне едва на 43-годишна възраст, след като полага неимоверни усилия, за да превъзмогне трудностите, свързани с обучителното му затруднение – дислексия.
Ричард завършва училище на практика неграмотен – той не може да чете, а учителите му казват, че не е достатъчно умен, за да може да работи към службата за спешна помощ. Той бил изпратен да приключи обучението си с клас по „житейски умения“, в който се обучавали ученици със специални образователни потребности. В програмата за тях имало уроци за това как да оцелеят в затвора или как да се запишат за получаване на помощи…
За да се доближи поне малко до мечтата си, Ричард успява да си намери работа в болницата в Нотингам Сити той сгъва чаршафи в пералното отделение. „В първия ми ден влязох и осъзнах, че не мога да прочета нито една от болничните табелки и затова не знаех къде трябва да занеса прането. Опитвах се да свържа символите с думите, но ми отнемаше два пъти повече време да си свърша работата. Знаех, че трябва да се науча да чета.“, разказва той.
В болницата Ричард си обещава да се научи да чете.
„Понякога вечер гледах футболен мач и после купувах вестник на другата сутрин и четях спортните страници, опитвайки се да разчета това, което знаех за станалото в мача”, споделя той.
„С времето започнах да успявам да чета все повече и повече от вестника и десет години по-късно можех да го изчитам от край до край!”.
След дванадесет години в пералното отделение, кухнята и отдела по логистика в болницата, Ричард става портиер в болницата, но все още имало хора, които го гледали със снизхождение. Раждането на първото му дете разпалва отново в него мечтата да завърши обучение за парамедик.
„Изнасях кошовете за боклук отвън и родителите казваха на децата си: „Ако не учиш усилено в училище, това ще правиш ето това“, припомня си той. „Затова в деня, в който се роди сина ми Броуди, му обещах, че ще го накарам да се гордее с мен. И 13 години по-късно, точно на 10-ти юни, получих потвърждение за регистрацията ми като парамедик!“.
Ричард разказва, че макар да е бил диагностициран с дислексия още на 11-годишна възраст, чак когато се записва за курс в Службата за спешна помощ на Ийст Мидланд той получава нужната обучителна подкрепа. Вече е на 34 години, но най-накрая му е оказана помощ, за да достигне пълния си потенциал. Той преминал през оценяване, което показало, че е с тежка дислексия, затова получил подкрепа за четене и писане за изпитите и 25% допълнително време за всички технически изпити в линейката, както и допълнителни часове на пътя с пациенти, за да приключи писмената си работа.
Няколко години по-късно, Ричард е приет и в курса за студенти парамедици в Университета в Нортхемптън. От Службата за спешна помощ на Ийст Мидланд отново му помагат като му оказват финансова помощ и му осигуряват лаптоп с четец и софтуер за дикция, за да подкрепят ученето му.
„От първия ден, в който отидох при тях и им разказах за състоянието си, защото не исках да крия дислексията, съм получавал само подкрепа.“, споделя Ричард.
„Никой в Службата за спешна помощ на Ийст Мидланд не иска да се провалиш и образователния екип, колегите и мениджърите са ме подкрепяли през цялото време“, допълва той. „Винаги съм искал да се образовам, но образователната система е толкова тромава, а аз представлявам онези 20% от населението, които учат по различен начин. Не исках да се понижи стандарта, за да мога да вляза да уча, исках само да ми се даде възможност да го покрия и да бъда добър колкото и останалите“.
В момента Ричард е вече регистриран парамедик, дипломиран от Университета в Нортхемптън през ноември 2022 година. „Все още не мога да повярвам, че имам титлата „парамедик“ се дипломирах с шапка, тога и всичко останало“, споделя той. „Беше най-трудното, но и най-удовлетворяващото нещо, което съм правил и съм много благодарен на всички, които ме подкрепиха да стигна дотус. Спомням си първият ден в кампуса на университета, как не можех да повярвам, че съм там – никога не съм си мислил, че ще отида в университет“, споделя той.
Да стане парамедик е била най-съкровената детска мечта на Ричард, която се зародила след множество посещения в станцията на спешна помощ в град Бийчдейл, където работел доведения му баща. Днес самият Ричард е баща на две деца и се чувства безкрайно щастлив от постигнатото.
„Знам, че съм напълно приет в Службата за спешна помощ на Ийст Мидланд и не се срамуват от мен и това ми помага да се чувствам все едно мога да направя всичко“, споделя той.
„Преди мразех себе си, но днес съм регистриран парамедик и се чувствам много горд с това, което съм постигнал“.
От службата за спешна помощ на Ийст Мидланд изтъкват от своя страна, че усилията им са посветени на това да подкрепят активно равенството чрез осигуряване на приемаща и подкрепяща работна среда. Така служителите със затруднения или здравословни състояния имат възможност да се чувстват напълно приети и да са ценени като индивиди на база техните качества и приноса им за организацията.
Източник: westbridgfordwire.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Маргарита Петришка
Photo credit: Freepik