Проблеми като дислексия, ADHD, дискалкулия, аутизъм и други, могат да доведат до нервни сривове у децата след училище.
Докато детето ви се прибере от училище до вкъщи, има голяма вероятност то вече да е готово за подобен срив. Те биват наричани следучилищни сривове от ограничение, като името описва факта, че детето може би е полагало огромни усилия през целия ден, за да се държи нормално по време на учебния процес. Но в момента, в който стигне у дома (където се чувства сигурно и защитено), то просто се срива. За съжаление, това са често наблюдавани ситуации при деца с вече изброените по-горе състояния.
Според психолози, децата, които страдат от невроразвитийни разстройства, отделят огромни количества енергия, за да могат да се справят със своето ежедневие. Те могат да срещат трудности, ако за тях средата е прекалено сетивна, ако им коства усилие да се фокусират върху учителя, да стоят мирно на едно място или се справят лошо с четенето и математиката. Да се изправят пред подобни предизвикателства за тях би могло да бъде като да караш цял ден колело със спукана гума, например. Това в действителност може да бъде изтощително за малчуганите.
Покажете своето съчувствие
Ако често се случва детето ви да преживява подобни сривове, то за него би било от огромно значение да получава съчувствие ви относно това, през което преминава, както и помощта ви, за да намери начини за саморегулиране на своите емоции. Често реакциите му могат да бъдат напълно нелогични, тъй като те се ръководят изцяло от емоцията. В такъв момент не бихте могли да преговаряте с вашето дете, тъй като то не следва никаква логика и последствията не биха имали значение за него.
За да помогнат на своите деца, родителите трябва да създадат сигурно, защитено пространство за тях и успокояващи ритуали, които да изпълняват, като винаги демонстрират и съчувствие. Когато проявим разбиране към проблема и към факта, че на детето наистина му е трудно, ние лесно ще успеем да се почувстваме съпричастни към неговата ситуация.
Намерете начин да запазите спокойствие
Това означава да опитате да се справите със ситуацията без да изпускате нервите си. Ако родителите избухнат и оставят емоциите им да надделеят, както е при децата, то тогава проблемът би могъл да стане кошмарен. Затова е добре да предвидите подобни сривове и да изберете най-добрата стратегия за преодоляването им.
Ако вашето дете все още не е преживяло подобен срив, но от време на време емоциите му ескалират след труден ден в училище, най-добрият съвет е да му дадете пространство и време да се успокои, вместо да започнете да го съдите за реакциите му. Дайте на децата пространство, покажете им, че сте с тях точно там където са и те, в смисъл на разбиране. Покажете своята загриженост към борбата, през която преминават.
Работа върху времето на преход
За много деца, изпитващи затруднения в училище, преходът (настройката) от училищната към домашната среда може да бъде изключително сложен. Възрастните трябва да са наясно, че подобна пренастройка от една среда в друга, в някои случаи, е особено тежка за деца с невроразвитийни разстройства. За да се избегнат конфликти е необходимо да се разговаря с детето, особено когато всички са спокойни. По този начин проблемът може да се реши в зародиш.
Най-добрият вариант е да предвидите сривовете.
Планирайте дните, в които детето ви може да бъде разстроено, че нищо не е минало както то очаква или му е било трудно да разбере какво точно иска учителят. Създайте стратегии, с които вашето дете да реагира, за да остане спокойно.
Установете домашна рутина, но бъдете гъвкави
Ако детето има трудности с писането на домашното, заради вид невроразвитийно разстройство или обучително затруднение, то тогава му създайте рутина. Например за точно определено време на деня да учи основните концепции. А ако има нужда да се опрости материала, за да е на разбираем за него език, може да направите и това. Не се опитвайте да “преподавате” нещата повторно, защото това може да задълбочи трудностите и да ескалира ситуацията.
Може да използвате това време и за да давате упражнения, които детето е способно да направи или за затвърждаване на вече научени знания и умения. Това никога не вреди.
Създайте рутина и очаквания у детето, че след училище то ще трябва да учи определено време по математика или четене на разбираемо за него ниво. Ако то е наясно, че очакванията са едни и същи, а просто задачите може малко да се различават, има вероятност да остане по-спокойно и евентуално да не стигне до сривове.
Източник: lifehacker.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елина Чаушева
Photo credit: Freepik