Майка пише отворено писмо в социалните мрежи, след като синът й, който има Даун Синдром, е единственото дете от класа, което не получава покана за рождения ден на техен съученик.
Решението кого да поканите на рождения ден на детето си би трябвало да е лесна задача. Или каните целия клас, или чисто и просто най-близките приятели на детето. Замисляли ли сте се обаче какво би означавало да поканите всички деца от класа с изключение на едно единствено? Тази майка пише прочувствено отворено писмо до родителите, които вземат решението да поканят целия клас с изключение нейният 8-годишен син Сойер.Дженифър публикува писмото си във Фейсбук, за да сподели чувствата си около тази изключително неприятна случка. Писмото й в социалните мрежи започва да се разпространява с изключителен интерес, а реакциите надхвърлят 34 000. Тя започва писмото си с това, че е напълно нормално да не поканиш целия клас и че дори рождения ден на синът й е бил само с няколко най-близки приятели. Но когато всички 22 деца получават покана с изключение на едно – нещата придобиват различен смисъл. Ето и самото писмо:
Отворено писмо до родителите, които решиха, че е OK да поканят целия клас на рождения ден на детето си с изключение на сина ми… споделям това, защото мисля, че е ценен урок за всички. Това е опит да образовам хората по темата за Синдрома на Даун и да се застъпя за правата на живеещите със Синдрома. ❤️
Здравейте,
Знам, че не се познаваме много добре, но синът ми Сойер и Вашето дете са в един клас. Наскоро научих, че детето ви е раздало покани за рождения си ден на целия клас с изключение на Сойер, който не е бил поканен. Също така разбирам, че това не е било пропуск от Ваша страна, а съвсем съзнателно решение да пропуснете сина ми. Искам да знаете, че ние не очакваме да получим покана за всяко парти за рожден ден. Всъщност, Сойер отпразнува рождения си ден миналата година единствено с няколко близки приятели – искахме малко празненство тъй като беше през коледната ваканция. Във вашия случай обаче причините не са същите. Всъщност вие поканихте всички 22 деца от класа с изключение единствено на моя син. Знам, че не е защото той е лош – едва ли сте срещали по-щастливо дете. Знам, че не е защото не е забавен – той има чудесно чувство за хумор и заразителен смях. Знам, че не е защото той и детето Ви не се разбират – той е споменавал името на синът Ви по различни поводи. Единствената причина, поради която сте решили, че е ОК да не го поканите е, защото той има Даун Синдром.
Съжалявам, че не сте достатъчно информирани или може би сте уплашени и несигурни какво точно означава да имаш Даун Синдром. Знам, че ако знаехте повече за това състояние, едва ли бихте взели същото решение. Не съм Ви ядосана. Всъщност, смятам че е възможност за Вас да опознаете по-добре сина ми. Вижте, това че имаш генетично състояние не означава, че не искаш да имаш приятели. Не означава, че нямаш чувства. Не означава, че не искаш да ходиш на партита за рождени дни. Хората с Даун Синдром искат същите неща, които аз и вие искаме. Искат да усещат близост и любов, искат да се чувстват полезни, искат да имат смислен живот и да – искат да ходят на партита за рождени дни. Може би понякога е трудно да разберете детето ми. Но смехът и любовта нямат нужда от интерпретации.
Искам да знаете, че и аз бях като вас. Бях уплашена, несигурна, неинформирана какво всъщност е Даун Синдром, преди да се роди синът ми. Бях толкова притеснена, че останалите ми деца няма да могат да общуват с него по същия начин както обикновено го правят братята и сестрите. Да имат брат със Синдром на Даун ги направи по-състрадателни и приемащи личности, които знаят, че няма нищо лошо в това да си различен от останалите. Те не се страхуват да помогнат, когато виждат някой в беда. Те не се страхуват да общуват с някого, когото може би не разбират напълно. Всъщност те получават толкова много любов и радост в общуването си с техния брат и още – техен най-добър приятел.
Може би не сте знаели как да поговорите с детето си за това, че не иска сина ми на рождения си ден. Може би просто сте оставили детето си да реши, че е нормално просто да игнорира някого. Знам, че може да е трудно да учим детето си на нещо, което самите ние не разбираме.
И аз се измъчвам от подобни неща. Но това е чудесна възможност да дадете на детето си житейски урок. Те ще запомнят, че родителите им са им казали, че не е приемливо да отбягваме някого само защото има някакво увреждане, затруднение, различен цвят на кожата или пол. Знам, че искате същите неща за детето си, които аз искам за моето. Като родители, ние искаме децата ни да бъдат харесвани, да имат приятели, да не бъдат отбягвани. Примерите, които даваме са от значение. Нужно е да подкрепяме и насърчаваме децата си да правят избори, които все още не са достатъчно зрели да разберат напълно. Но един ден те ще погледнат назад и ще разберат какво точно сме се опитвали да ги научим. Сигурна съм, че с малко повече подкрепа и насърчаване, детето ви може да изгради истинско приятелство със сина ми, което ще ги остави с прекрасни емоции през целия им живот.
Докато това не се случи, не си бях давала сметка, че не сме били канени на нито един рожден ден през изминалата година. Децата са вече в тази възраст, в която канят близките си приятели. Познавам родители на деца със Синдром на Даун, които започват учебната година като образоват останалите какво представлява това състояние. Не съм го правила. За мен той винаги е бил моят син и не съм чувствала нуждата да говоря за състоянието му пред неговите съученици до този момент. Сега осъзнавам, че не съм направила нужното за него. Цяла година измина, през която можех да направя повече, за да образовам повече семейства какво е Синдромът на Даун. Може би тогава нямаше да сме в тази ситуация. Осъзнавам, че е мое задължение като родител да се застъпя за детето си и да се опитам да дам повече разбиране на останалите за това състояние, но също така, че тези хора са също като нас, а ние често виждаме предимно различието. Сега знам колко е важно да говорим за това и ще дам всичко от себе си, за да се справя по-добре с тази задача.
Искам да знаете, че съм тук, ако искате да поговорим. Може да съм като майка орлица, но не съм страхлива. Осъзнавам, че всички правим грешки и в крайна сметка всички можеше да се справим по-добре.
Благодаря,
Дженифър (Майката на Сойър) #downsyndrome
UPDATED: Благодаря на всички за милите коментари и споделени истории. Опитвам се да прочета всяка една от тях. Искам да знаете, че историята има щастлив край. Родителите прочетоха писмото ми, говориха с детето си за Сойер и той получи специална покана. Оттогава той сияе и не може да спре да говори за това. Горда съм, че писмото стигна до толкова много хора, защото това не се случва само с нас. Има толкова много деца със специални нужди (а дори и без), които живеят в изолация. Мисля, че като родители, е наше задължение да учим по-добре децата си относно взаимоотношенията с околните, с различните (включвам и себе си в това число). Надявам се, че родителите, които четат това ще поговорят по тази тема с децата си и може би на свой ред ще поканят някое различно дете. Благодаря ви.
Историята се развива преди три години, днес, майката разказва, че социалният живот на сина й сега е съвсем различен.
“Колко различни могат да са нещата само за три години. Сега нашият сладък Сойер непрекъснато получава покани за рождени дни (имам чувството, че е всеки уикенд), има срещи за игра и дори нощува в домовете на най-добрите си приятели. Той е важна част от отбора си и празнува със съотборниците си и треньорите си. Постоянно играе футбол в училище с “неговите момчета” Бен, Ноа, Марек и Маркъс, обича и е обожаван от “неговите най-добри момичета” – Паркър, Макайла, Мади и Сиена. Огромно благодаря на родителите, учителите и треньорите в живота на Сойер, без които тези невероятни приятелства и взаимоотношения не биха могли да разцъфтят. Надявам се, че тези приятелства означават също толкова много за децата ви, колкото означават за него.”
