Дъщеря ни Елизабет беше едва на 2 години и половина, когато получи диагнозата диспраксия. Трябва да призная, че тогава не знаех почти нищо за това състояние. Сега, 19 години по-късно с нашата прекрасна дъщеря, научихме толкова много. Ходихме на терапия, партнирахме си с учителите й, работихме вкъщи. Гледахме я как расте и постига успехи в живота си. След всички тези години и опита, който натрупахме, си мисля какво би било ако можех да се свържа с “по-младото” ми аз и да се науча на нещата, които сега вече знам.Разбира се, това не е възможно. Но мога да споделя с останалите родители опита и знанията, които натрупахме през годините.
Ето 6 неща, които ми се иска да бях научила по-рано относно това какво е да си родител на дете с диспраксия.
1. Някои симптоми на диспраксията са очевидни, но други са скрити.
Има много знаци, които може да насочат мислите към диспраксията, като например трудности с писането на ръка или рязане с ножица по контур. Може да видите дете с диспраксия, което не се справя добре с хвърляне и хващане на топка. Може да има проблеми с ясен и отчетлив говор. Терапия, практика и повторения помогнаха на дъщеря ми с всички тези умения. Необходими са време и търпение, но тези проблеми се виждат бързо и лесно, и веднага можем да потърсим помощ. За някои неща обаче е нужно много повече време. Мозъкът на дъщеря ми мисли по различен начин. Тя се “изгубва” в стъпките, необходими за изпълнение на дадена задача. Може да не си спомня какво да направи първо, което да доведе до неизпълнение на задачата и “блокиране”, а в някои случаи абсолютен отказ да направи каквото и да е, ако не може да си спомни кое след кое следва. Тя също така има проблеми с краткосрочната памет. Понякога не може да си спомни какъв е планът ни за деня, дори ако съм повторила няколко пъти.
2. Децата с диспраксия не правят нещата “грешно” нарочно.
Едно дете с диспраксия може много лесно да ви ядоса/изнерви. Едно от нещата, върху които трябваше да работя най-много беше да разбера, че Елизабет не прави нещата по този начин нарочно. Тя не е счупила играчката нарочно. Не е забравила раницата си нарочно. Не се е опитвала да запали къщата нарочно, опитвайки се да стопли нещо в микровълновата за 20 мин, вместо за 20 секунди – просто го е забравила. Нищо от това не е било умишлено. Всяко едно от изброените е в следствие на нейната диспраксия, а не на избори, които тя е направила. Ако бях разбрала всичко това по-рано, щях да бъда по-спокоен и уравновесен родител.
3. Лошите навици могат да се сформират бързо.
Когато Елизабет се учеше да пише, тя пишеше буквата K толкова зле, че тя приличаше на H. Тя го правеше и в училище, но никой не обърна внимание. Когато забелязах и се опитах да я накарам да коригира изписването, дори когато я поправях всеки път, тя пишеше това, което вече е заучила. С професионална подкрепа и дълги усилия, най-накрая се научи да го прави правилно, но отне много време и тревоги и за двете ни. Тогава разбрах колко е важно да се учи да прави нещата правилно още от самото начало. Може да е как се произнася дума, как да облича блуза, или как (в нашия случай) да изписва буква. При децата с диспраксия е изключително важно да се отделя колкото се може повече време, за да им се показва как се прави дадено нещо.
4. Един ден може да е чудесен, а следващият – кошмар.
Виждала съм с очите си върховете и спадовете на Елизабет. Днес тя може да е отлично организирана – да се облече бързо, да направи закуска докато си говорим, да вдигне масата и да е готова за излизане навреме. На следващия ден ще си облече блузата наобратно и ще се мъчи да се сети как се ползва печката. При децата с диспраксия много неща могат да се отразят на способността им да се организират и приготвят. Съвсем малко стрес, преумора или безпокойство могат да ги изкарат от равновесие и това да им донесе изключително разочарование от самите себе си. Ключът е да вършите нещата ден за ден и да уверите децата, че могат да разчитат на вас. Говорете с детето, пишете ежедневните задачи и план, бъдете търпеливи и се опитвайте да запазите чувство за хумор.
5. Приемете го като маратон, не като спринт.
Когато започнахме терапия нямах търпение да опитаме всичко ТОЧНО СЕГА и веднага. Исках всеки ден да е все по-добър от предишния. Исках сега и веднага да го оправим този проблем! Първият ни терапевт разговаря с нас за пътя, по който предстои да вървим. Тя ни каза без заобикалки, че диспраксията няма просто един ден да изчезне и да бъде излекувана. Когато децата растат, предизвикателствата с които се сблъскват се променят. Опитвайте всичко бавно и постепенно, няма за къде да бързате. Правете това, което трябва да направите точно днес. И се радвайте на всеки успех.
6. Диспраксията се отразява на децата по различни начини и няма нужда да бъде “излекувана”.
Начинът, по който диспраксията влияе на Елизабет е различен от този при всяко друго дете с този проблем. Каквото е вярно за моето дете, може да не е вярно за Вашето. Затова е важно да наблюдавате детето си и да се учите от него. Колкото повече разбирах трудностите на Елизабет, толкова повече можех да й помогна, а също така и да давам насоки и примери за специфичните й трудности на учителите и терапевтите й. Всичко това ме научи и на една много важна истина. Първият ни терапевт каза “Елизабет не е повредена и няма нужда да бъде “поправена”.” Тя просто е различна и има нужда от нашата подкрепа и любов всеки ден.
Тук можете да научите повече за това как да разпонаете диспраксията http://chudesa.bg/bg/blog/item/130-dyspraxia.html и да влезете в обувките на “несръчното дете” http://chudesa.bg/bg/blog/item/192-v-obuvkite-na-nesrachnoto-dete.html.
Photo by Brett Sayles from Pexels