Научете 9 мита и истините, които седят зад тях.
1. Дислексията не съществува.Дислексията съществува! Това е едно от най-изследваните и документирани състояния, което засяга децата. Доказано е, че дислексията е тясно свързана с неврофизиологичните различия в мозъчната функция.
2. Обучителните умения са свързани с коефициента на интелигентност. Това може би е най-вредният мит, в който мнозина вярват. Дислексията не е свързана с интелигентността. Всъщност един от отличителните признаци, че детето може да има дислексия, е, че има несъответствие между интелигентността му (средно до над средна) и скоростта на обработка на информацията, както и академичната му ефективност.
За съжаление много деца с недиагностицирана дислексия израстват, мислейки, че са глупави – лъжа, която им вреди до края на живота.
3. Детето ще израсте дислексията. Чували ли сте някой да казва “Преди бях дислексик?” Няма и как да го чуете, тъй като това е поредният мит, свързан с дислексията. Засегнатите могат да се справят по-добре с четенето и писането, отколкото преди, но дислексията никога няма да премине. Изследвания показват, че ако детето има затруднения с четене и писане в средата на първи клас, има 90% вероятност детето да се бори със същите затруднения в 8 клас и в зряла възраст.
С ранна интервенция децата с дислексия могат да избегнат неудобството, от изоставането сред връстниците си. Децата учат и напредват много по-бързо докато са още малки. Не се притеснявайте обаче – никога не е късно да се научите да четете!
4. Дислексията е причинена от лоша диета, лоши родители или гледане на твърде много телевизия. Всички знаем, че изброените не са никак полезни и със сигурност няма да помогнат на дете с дислексия. Това обаче не означава, че те са причината за нея. Много често тя се предава от родител или роднина.
5. Дислексията се лекува с лекарства. За съжаление все още няма лекарства, които да помагат при дислексия. Около 40% от децата с дислексия страдат и от разстройство на дефицита на вниманието. Има някои лекарства, които помагат за това разстройство, но те няма да помогнат на детето при четене или писане.
6. Дислексията е зрителен проблем.Дислексията е много повече от преобръщане на букви и цифри. Повечето деца обръщат букви или цифри, докато все още ги учат. Продължаващите проблеми след 2 години обучение се считат за признак на дислексия. Това състояние е свързано с нарушение на езиковата обработка. Объркването се крие в мозъка и в това как той обработва писмения материал.
7. Дислексията засяда повече момчета, отколкото момичета. Повече момчета са изпратени за тестване на дислексия, отколкото момичета, но изследванията показват, че еднакво количество момчета и момичета са засегнати.
8. Дислексиците са мързеливи и трябва да работят по-усилено.Това е другият изключително вреден мит. Изследванията показват чрез използването на ЯМР и картографиране на мозъка, че по-бавните читатели използват различни части от мозъка си, когато четат и говорят. Констатациите дават доказателства, че хората с дислексия не са лошо научени, мързеливи или глупави, а имат вродена разлика в мозъчната функция, която няма нищо общо с интелигентността.
Тъжната истина е, че повечето деца с дислексия полагат по-големи усилия от другите деца. Като се добави към тази злощастна истина, обвинението, че са мързеливи – представете си сами вредата върху тях.
9. Децата с дислексия нямат нужда от допълнителна подкрепа. На пръв поглед, предоставянето на определени ученици повече време за справяне с теста, изглежда несправедливо. Научихме, че учениците с дислексия са също толкова интелигентни, колкото и техните връстници, но поради по-ниската скорост на обработка на информацията може да им е необходимо повече време за решаване на тестовете, за да могат да покажат това, което наистина знаят.