За децата с дислексия, четенето, писането и буквуването на думи могат да бъдат сред най-предизвикателните занимания, а в същото време те са принудени да ги правят почти всеки ден в училище.
Макар за дислексията да се говори все повече, погрешните схващания все още витаят около нея. Родителите, чиито деца се сблъскват с тази диагноза, често срещат затруднения да убедят и информират околните за техните нужди.
Уебсайтът The Mighty и Learning Ally, неправителствена организация, която предоставя подкрепа и технологии за ученици с визуални и обучителни затруднения, се обединиха в инициатива да попитат родителите на деца с дислексия какво биха искали да знаят околните за това състояние.
Ето какво споделят те:
- “Дислексията не се отразява само на училището, тя пречи и на социалния живот”.
- “Адаптациите и улесненията на учебния процес осигуряват еднакъв достъп до училището и помагат за равен старт за всички”.
- “Бихте ли отказали инвалидна количка на дете, което не може да ходи? Или очила на дете, което не може да вижда добре? Тогава защо отказваме да дадем на децата с дислексия най-нужното за тях в класната стая? Сложете им „очилата” и те ще литнат! Не всички учат по същия начин”.
- „Срамът, който придружава дислексията, може да бъде парализиращ. Онази тревожност, която възниква в резултат на това, че никога не се знае кога дислексията ще надигне грозната си глава”.
- „Писането и ръкописът не трябва да ограничават човек да участва в нещо, което желае. Адаптирането на обстановката е от огромно значение“.
- „Ако едно дете е с дислексия, това не означава, че родителите не му четат достатъчно или не се стараят достатъчно“.
- „Нужно е толкова много време, търпение и упорита работа на децата с дислексия, за да завършат училище“.
- „Въпреки че има толкова много предизвикателства да си с дислексия, има и толкова много силни страни“.
- „Няма „лек“ за дислексията“.
- „Няма нищо лошо в хората с дислексия. Това, което е “счупено”, е закостенялата система, в която ги вкарваме и която не желае да ги учи по начините, по които учат най-добре!“.
- „Искам светът да знае, че децата ми са силни. Те се борят смело и се борят упорито. Те никога не се отказват, дори когато средата им ги наранява на всяка крачка. Без тази борба, щастието не би било толкова еуфорично. Когато децата ми се смеят, когато празнуват, всичко е наистина от сърце“.
- „Само защото не можете да видите нещо, това не означава, че то не съществува или не е истинско увреждане“.
- „Искам хората да ги е грижа за децата с дислексия и да спрат да се преструват, че много добре знаят какво е това. Дислексията е разстройство от спектъра и се проявява по различен начин при всеки човек. Опитайте се да разберете детето и неговите особености”.
- „Унизително е за дете или възрастен да не може да чете. Начинът, по който един учител се справя с тази ситуация, ще остави белези за цял живот. Нежеланието да се помогне и лепването на етикети („мързелив“, „не работи усилено“) е просто жестоко и разрушително. Хората, които са с дислексия и са насърчавани да дадат най-доброто от себе си, са склонни да бъдат невероятно изобретателни, тъй като трябва да открият как да напредват”.
- „Нищо не е еднакво за всички, дори за различните деца в един дом. Но това не прави ситуацията по-малко реална. Ние, като родители, трябва да се борим с училищната система, за да получим дори само най-основните неща”.
- „Иска ми се хората да разберат, че дислексията не засяга само училището. Дислексията причинява социална тревожност поради погрешната ни представа за интелигентността. Синът ми сподели, че мрази да влиза в класната стая и „да знае, че е най-глупавият човек там“. Той основава това на убеждението, че четенето и правописът определят интелигентността. Синът ми е много повече от грешно написана дума, факт, който не може да запомни, или история, която е трудна за разбиране. Той е фантастичен бегач, фотограф, борец, футболист и може да пише кодове и да програмира без никакво обучение. Той обича да помага на хората и е страхотен с по-малките деца. Трябва да предефинираме думата интелигентност за нашите деца с дислексия”.
- „Не е „еднаква за всички“. Не е като да сложиш всички в еднаква рамка. Дислексията е уникална като човешкия пръстов отпечатък”.
- „Много малко хора изглежда разбират, че може да бъде наистина трудно просто да си на училище всеки ден. Да присъстваш, за да седиш мирно, да напишеш името си на листа, да се нахраниш само за 30 минути и да се държиш добре през цялото време, може да бъде изтощително само по себе си! Добавете към това трудностите при четене, следването на указания и огромните проблеми с обработката на писмен текст и за сина ми е крайно уморително да е в училище. Възхищавам се много на това как се научи да се справя, но ме натъжава, че прекарва в борба толкова много от времето си“.
- „Единственият академичен повод за гордост, който децата имат в ранните класове, е да четат. Ако четенето не е вашата силна страна, вие сте губещ в тази система, още преди дори да започнете”.
- „Всеки път, когато учим нещо, било то текст на песен, танцови стъпки, как да готвим и т.н. – това може да бъде различен (и може би по-бавен) процес за човек с дислексия“.
- „Толкова е сърцераздирателно да видиш как детето ти работи толкова упорито, за да прави това, което повечето от неговите връстници вършат толкова лесно – да четат и пишат. Знам колко невероятен, буден и креативен е той… Само ако можеше наистина да види колко невероятно смел е, за да продължи да се бори да се опитва да се научи да чете и пише в училище”.
- „Половината (или повече!) от битката с всяко обучително затруднение е социалната и емоционалната ѝ страна – да се чувстваш глупав или мързелив, да се чувстваш сам, да се чувстваш разочарован или ядосан, да даваш всичко от себе си, но все пак да не успяваш. Да, действителните трудности с ученето и вниманието влияят много, но негативните послания, които получаваме от себе си и от другите, могат да имат още по-пагубен ефект“ .
- „Ако съдите за някого само въз основа на правопис и граматика, може да пропуснете невероятен и наистина впечатляващ човек“.
Източник: themighty.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мартина Вакинова
Photo credit: Freepik