Не веднъж сме говорили за това колко е важно проблемите в развитието да бъдат открити рано и да осигурим необходимата подкрепа в обучителния процес на тези деца. Освен, че е от изключително значение за самите деца и техните семейства, оказва се, че ранната диагностика и терапия могат да окажат съществен ефект и върху превенцията на криминални прояви у подрастващи и възрастни. Тук много хора вероятно ще си кажат “Това, че детето ми има обучителни затруднения не го прави престъпник.” И разбира се, това е точно така – не го прави! В същото време, в неблагоприятна за развитието среда и при липса на подкрепа, децата с недиагностицирани обучителни проблеми израстват в изолация, често обиждани, подценявани и лишени от възможност да развият пълния си потенциал. Много възрастни с дислексия споделят какво облекчение е било за тях да научат, че има реална причина за проблемите, с които се сблъскват, а не са просто “глупави” както често са чували за себе си от деца, понякога, за съжаление, дори от учители и родители.
Не съществува глобално или национално изследване, което да показва истинските мащаби на проблема, но по данни от проучвания в САЩ и Обединеното кралство, голям процент от затворниците страдат от някаква форма на обучителни затруднения или ментални увреждания. Изследване в затвора в Тексас през 2000 г. показва, че 48% от затворниците имат дислексия и около две трети страдат от затруднения с разбиране на прочетеното. Според Д-р Катрин Муди, един от изследователите, около 20% от популацията на планетата има някаква форма на езиково нарушение, включително дислексия.
“Когато не можеш да четеш, не виждаш друг изход”– казва актьорът Амир Барака. “Когато бях дете, молех Бог да ме направи наркодилър, защото знаех, че за да бъдеш някой в живота, трябва да се научиш да четеш, а аз не можех.”
Училищните години били ужасни за Барака. Когато учителят го карал да чете на глас, съучениците му започвали да се смеят, защото думите просто не излизали от устата му.
В петъците правели тестове по граматика и правопис, а Барака се криел в коридорите на сградата, в която живее, само и само да не отиде на училище. В шести клас му дошло до гуша. Решил да спре училище и да започне да продава кокаин. На 23 години попаднал в затвора.
В затворите няма практика да се правят тестове за дислексия, но това може би трябва да се промени. По щастливо стечение на обстоятелствата, Барака получил шанса да бъде диагностициран и след като научава за своята дислексия, това сякаш променило живота му.
“Започнах да виждам себе си и проблемите си в друга светлина” – споделя той.
Амир Барака успява да се научи да чете, а след това и да се подготви и вземе общообразователните си изпити. “Когато се научих да чета, се почувствах свободен.”.
Неговата, почти 60-годишна, присъда била намалена на 4 години, а той превърнал живота си в една американска история за успеха. Барака е автор на мемоара “Животът, който избрах – улицата ме подведе”. Той участва в повече от 30 филма и телевизионни шоу програми, вкл. “Зловеща семейна история”, участва в публични заседания на американския конгрес, на заседание на комисията по здравеопазване и образование, конференции и форуми, говорейки по въпроси, свързани с дислексия и как образователните затруднения могат да окажат негативно влияние върху живота на човек. Амир Барака става ментор на затворници с обучителни затруднения, опитвайки се да им даде друг поглед върху живота им и възможностите им.
Барака основава организация в подкрепа на хората с дислексия Dyslexia Awareness Foundation (DAF). През 2017 организират Ден за диагностициране на дислексията в Корекционен център Elayn Hunt в Луизиана, където обследват 100 мъже и 100 жени. При повече от половината от тях е открита дислексия.
Дислексията е сред основните причини за неграмотност. Състоянието представлява затруднение звуковете да се асоциират със съответстващите им букви, затруднено диференциране на буквите (графемите), които изглеждат сходно, както и затруднено възприемане на последователността на буквите в думите. Състоянието е за цял живот, но може да бъде диагностицирано и децата да получат необходимата им подкрепа, така че да се научат да се справят въпреки своята дислексия.
За съжаление, не всички хора с обучителни затруднения имат късмета на Амир Барака.
–––––––––––––––––––––––-
‘Иска ми се никога да не го бях правил’: Джон, 31 г.
Една вечер през лятото на 2005 г., Джон (тогава на 19 г.), набира телефона за спешна помощ от телефонна кабина в Северна Англия и казва на полицията, че има бомба близо до автобусната спирка. Евакуират хора от околните сгради, отцепват района, идват експерти по обезвреждане на експлозиви, а скоро след това Джон е заловен. Приятелите му избягали. Седмица по-късно пледира “Виновен” по обвинение в подаване на фалшива информация към властите.
Джон има обучителни затруднения. По природа добър и доверчив, лесно се поддал на манипулацията от група местни младежи, които го накарали да се обади. Джон получава присъда от 3 години и 10 месеца.
12 години по-късно Джон е все още зад решетките, в клиника със затворнически статут. “Иска ми се никога да не го бях правил” – казва Джон за злополучния ден, в който прави телефонното обаждане. “Не съм ядосан, но съм разстроен и разочарован.” Не е ясно дали магистратите са наясно с увреждането на Джон. Самият той не иска да каже нищо, защото това би го направило “лесна мишена”.
Джон израства в североизточна Англия. Баща му е охранител, а майка му – домакиня. Той е четвъртият от 5 деца. Джон казва, че е бил щастливо дете. Обичал да ходи на футбол с по-големите си братя и бил вманиачен на тема автобуси, влакове и всякакви форми на пътуване с публичен транспорт (състояние, известно като дромомания).
От 6 до 15 години учи в специализирано училище. Има сериозни трудности с четене и писане. Днес вече е много добър в това и обича да играе Скрабъл. Но казва, че все още му е изключително трудно да възприема информация, да следва инструкции и да разбира това, което хората му казват.
Когато е на 17, попада на група местни тийнейджъри. Първоначално се държали мило с него и го черпели с бира. Но скоро след това започнали да го заплашват. “Казаха, че ще ме намушкат с нож, ако не направя това, което ми казват”. Караха ме да правя фалшиви обаждания, например да кажа, че е имало сбиване. Винаги карали Джон да го прави. Докато полицията дойде, тях вече ги нямало – включително и Джон. Той споделя, че се е опитвал да им угоди и да им се хареса. Тъй като винаги се е чувствал отхвърлен, това го накарало да се почувства смел. През 2005 година “приятелите” на Джон измислят идеята с обаждането за бомба. По това време страната е полудяла покрай терористичните атаки в Лондон.
Джон е осъден и изпратен в затвора. Душевното му здраве се влошава. Той започва да се самонаранява (ръцете му все още са целите в белези) и скоро след това прави опит за самоубийство.
Около края на първата година Джон е преместен в клиника за хора с обучителни затруднения към затвора, където остава 8 години. Задържането му за толкова дълго време над присъдата му се налага поради крехкото му ментално здраве и необходимостта да му се осигурят грижи и лечение в сигурни условия. През 2013 година Джон се мести в друга клиника за хора с обучителни затруднения и ментални проблеми. Няколко месеца след това му е позволено да излезе навън за първи път, заедно с член на екипа на клиниката. Избрал да пътува с автобус. Нищо друго не било толкова интригуващо за него, както детската му мания.
Преместен е в клиника с по-ниско ниво на сигурност, в отделение за хора, на които скоро предстои изписване. Тук пациентите все още се мониторират на всеки час през нощта, а в стаите няма стъкла и остри предмети, но Джон има собствен телевизор и стерео уредба в стаята си. Той споделя, че тук започва да се чувства повече “като себе си”. През януари е изписан и най-после успява да заживее независим живот.
Източници: https://www.motherjones.com/crime-justice/2019/04/people-in-prison-are-way-more-likely-to-have-dyslexia-the-justice-system-sets-them-up-to-fail/
https://www.theguardian.com/society/2018/oct/27/one-hoax-phone-call-12-years-behind-bars-the-prisoners-with-learning-disabilities?fbclid=IwAR1_rOBoSwUfnIdK6Vfm4vUnaR_DW93LpPptmPQN1FyvybpN9bnxEMstQhc
Заглавна Снимка:https://www.freepik.com/