Скъпа учителко,
В следващите няколко месеца може да Ви писне от мен, но може и да не се случи така. Може би ще си мислите, че съм тази майка, която вечно се намесва без да е нужно. Може би дори ще си мислите, че съм трън в .. очите. Може би няма да виждате нещата, които се опитвам да ви накарам да видите. И точно затова ще се опитам да ви накарам да разберете…
Вярвам ви. Оставям детето си на вашите грижи 6 часа на ден, 5 дни в седмицата. Имам нужда да знам, че разбирате. Имам нужда да знам, че това, че дъщеря ми е “високо-функциониращ аутист” и има прекрасна усмивка, не означава, че тя винаги се справя и чувства добре. Тя е много добра в това да се прикрива. Всяка сутрин ще идва до бюрото ви и ще моли за някаква задача, която да свърши, преди да отиде на чина си. Защото това е част от нейната рутина. Това е, което я кара да се чувства сигурна. Тя ще се усмихва и дори може би ще ви прегърне.
Може би ще се чудите защо изглеждам толкова изтормозена, защото детето ми си е сложило “училищната маска”. Няма да видите оплакванията от главоболие и болки в стомаха преди училище. Няма да видите как плаче, защото за нея все още сте нова и непозната, и тя страда по старата си госпожа, която обичаше. Няма да чуете писъците, дърпането на дрехите, няма да ме видите как се опитвам да я успокоя
Когато ми каже, че е изморена, често не мога да разбера дали наистина е изморена или тъжна, тревожна или ядосана. През плач ми казва, че не знае как да се успокои или как да обясни чувствата си. Опитваме се да се справим с всичко това всеки ден в часовете между 6 и 8 сутринта, така че тя да може да влезе в класната стая с голяма усмивка, която прикрива целия сутрешен ужас.
Цял ден тя ще изглежда щастлива и усмихната. Може би се чудите как мога да разбера само от начина, по който излиза от класната стая, че е напрегната и ще имаме тежък следобед. Защото цял ден е носила “училищната си маска” и вече е изморена от нея. Може би някой я е бутнал или натиснал. Или не може да разбере как да играе на някоя игра. Така че тя чака с нетърпение момента, в който ще се прибере, за да се разтовари от напрежението, натрупано през деня. И дори малка, безобидна “искра” може да доведе до нервен срив. Затова ви моля понякога да помислите повторно върху това, което виждате в нея.
Забележете как тайничко дърпа дрехите си, вероятно в несъзнателен опит да се справи със сетивното претоварване. Забележете, че усмивката й е някак прекалено голяма и неестествена, защото в този момент се опитва да разбере какво трябва да направи, защото се страхува да не го разбере погрешно и търси някого, когото да имитира.Чуйте я как заеква, в края на думата – необичайно е да в последната сричка и трудно да се “хване”, но понякога се наблюдава при аутистични деца, когато са развълнувани, уморени или имат повече информация в главата си, отколкото устните им могат да изразят. Възможно е да има нужда от пауза. Забележете как се уединява, макар че изглежда, че просто тихо работи, но мускулите й са напрегнати… Когато почти ляга над работата си, защото не е съвсем сигурна какво да прави, но не знае как да попита. Забележете, че понякога това подскачане нагоре надолу може да не е от въодушевление, а по-скоро от притеснение и напрежение в нова, неочаквана ситуация. Или от претоварване, опитвайки се да разбере правилата за общуване в училищния двор. Тя може да се шляе и да изглежда щастлива в собствената си компания, независимо че всъщност се чувства самотна и не знае как да се присъедини към някоя групичка. А когато се опита да заговори другите – не се получава, защото често не знае как точно да подходи спрямо тях.
Тя може би няма да ви помоли за протекторите срещу шум, които ви дадох или тангъл играчката й (*серия от взаимосвързани елементи, които имат терапевтичен и успокояващ ефект). Не се чувства сигурна да говори спокойно. Така че тя просто поглъща стреса и шума. Но когато се прибере вкъщи нещо съвсем незначително ще отприщи целият този стрес навън. И понякога това може да отнеме повече от час, за да ми каже, че се е чувствала самотна или пък някой я е блъснал например. Понякога може да отнеме цял ден. Понякога може и никога да не разберем какво е провокирало това напрежение или пък да ми каже нещо съвсем безразборно, просто защото си мисли, че трябва да ми даде причина за това, че се чувства разстроена.
Дълбоко уважавам учителите. Като колега в тази сфера и аз съм усещала натиска да се постигат определени резултати, да се следва определена програма, да нямаш достатъчно време, да се опитваш да отговориш на нуждите на прекалено много хора. Що се отнася до мен, смятам че добрият учител е дар от Бог, защото това да го имаш в живота на детето си може да означава толкова много. Знам, че имате още 30 скачащи, крещящи, смеещи се и питащи мъници, които имат нужда от вас и вашата помощ. И всеки родител иска това, което искам и аз – гласът на детето им да бъде чут, нуждите и чувствата им да бъдат разпознати. Но моля, моля… отделете само няколко минути дневно, за да забележите от какво се нуждае детето ми. Само толкова искам.
Ако класната стая е шумна, мога да ви уверя, че за нея е в пъти по-дискомфортно и трудно да свърши работата, която сте им дали, и няма да посмее да ви помоли директно за своите протектори за шум. Ако си стои тихо, но не спира да дърпа дрехите си, тя е в дискомфорт и има нужда от нещо да я успокои. Например, когато е разстроена, знам че трябва да потъркам косата или лицето й, за да я успокоя. Знам, че вие не можете да направите това, но ако видите, че не се чувства добре, можете просто да сложите ръка на рамото й.. Вяроятно това ще я успокои. Ако подскача и се смее МНОГО силно, когато сте на двора, напълно вероятно тя е притеснена или сетивата й са пре-стимулирани. Тя не иска да е навън, няма стени, които да я накарат да се чувства в безопасност. Но вероятно няма да си каже. Ако има неочаквана промяна в това, което правите – това ще я разстрои, но няма да го каже. Ще се опитва да го прикрива докато може, докато не избухне когато си е вече вкъщи. Тя не знае как да покаже фрустрацията и дискомфорта си, когато е с непознати. Затова си слага маската, до момента, в който е с мен и може спокойно да излее цялото напрежение навън.
Липсва ми и се тревожа за времето, в което я няма – 6 часа дневно, 38 седмици годишно, и ви вярвам, доверявам ви се, че правите всичко по силите си за моето най-голямо богатство, каквото е детето за всяка майка. Ако можете да направите дори малко усилие да забележите нуждите й, отвъд училищните изисквания, това ще бъде от такова голямо значение за нея и за цялото ни семейство. За мен ще бъде изключително ценно ако отделяте малко време понякога, за да ми дадете обратна връзка за това как се справя в училище и какво забелязвате. След като училищните врати затворят, е много трудно да получа някаква информация за това как е минал денят на детето ми.
Така че, моля ви, МОЛЯ ВИ да ме изтърпите, когато ви задавам много въпроси и се опитвам да успокоя всичките си страхове. Тя е всичко, което имам. Моля ви, доверете ми се и повярвайте, че искам да ви дам това писмо, не за да ви упрекна за нещо, а само да ви помогна да разберете.
Тя може да има много практически умения, но въпреки всичко тя е от аутистичния спектър и големия свят около нея я обърква и натоварва, но не знае как да го изрази. Би означавало толкова много за нас ако се опитате да го разберете.
Благодарна съм ви толкова много за времето, което отделяте за детето ми и за това, че сте търпелива с нея, и с мен.
Огромно благодаря,
Една загрижена майка
Автор: Анализа Джаксън;
The Mighty