Учениците, които задават повече въпроси, имат по-добри резултати.
Малки деца стоят върху постелката с кръстосани крака, докато учителят им се подготвя да им разказва за времето, екипиран с рисунки на облаци. Навън, мълнии присветват в небето и се чуват гръмотевици. Любопитни деца посочват натам, но учителят им прави забележка – според целта на урока не по този начин ще учат за времето.
Това е сцена от почти всяко едно училище. Деца, изпълнени с въпроси за всичко, което ги вълнува, са възпирани да ги задават в часовете. На фона на тестове и заложени цели, неписаните въпроси често остават без отговор, а възможностите за научаване на нещо ново се губят.
Последни американски проучвания сочат, че би трябвало да стимулираме задаването на въпроси, защото така децата се справят по-добре. Изследователи от Детската болница към Университета в Мичиган и Центъра за растеж и развитие на човека, наблюдават и анализират любознателността сред 6200 деца, част от US Early Childhood Longitudinal Study. Те оценяват нивото на любознателност, когато децата са били бебета, на възраст от 1 до 3 години и в предучилищна възраст чрез посещенията на родителите и попълване на въпросници. След това уменията по четене, математика и поведението на децата са били наблюдавани в детската градина и отново най-добре представили се са били най-любопитните деца. В крайна сметка, децата в неравностойно положение показват по-силна връзка между любознателност и представяне.
По-нататък, изследователите разкриват, че за доброто представяне в училище, способността да останеш фокусиран и, може би да не се разсейваш от гръмотевиците, е по-маловажна от детското любопитство – като например да се интересуваш от бурята навън.
Учителите, които наблягат основно върху развитието на концентрацията и доброто поведение поради връзката им с доброто представяне в училище, сега трябва да вземат под внимание факта, че стимулирането на любознателността би довело до още по-благоприятни крайни резултати.
Водещият изследовател на проучването, д-р Прахи Шах, който е и педиатър в Mott и асистент-изследовател към Университета в Мичиган, казва: „Насърчаването на любопитството при децата, особено при живеещите в по-неблагоприятни икономически условия, може да бъде важен, недостатъчно познат начин за изглаждане различията в постиженията. Насърчаването на любопитството е в основата за ранно обучение, на която трябва да наблягаме повече, ако търсим академични постижения“.
Децата се раждат любопитни. Броят въпроси, които едно дете на възраст от 1 до 3 години може да зададе, изглежда безкраен – това е един от критичните методи за учене, възприети от човека. През 2007 година, изследователи, регистриращи въпроси, зададени от деца между 14 месеца и 5 години, откриват че техният брой е 107 на час. Едно дете може да задава по 3 въпроса на минута.
Но според изследване на Сюзън Енгел, автор на “Гладният ум” и водещ международен експерт, изследващ детското любопитство, задаването на въпроси рязко спада при постъпване на децата в училище. След като нейният екип регистрира въпросите в класната стая, тя установява, че най-малките ученици от начално училище задават между два и пет въпроса за двучасов период. С порастването положението се влошава. За същия период ученици на възраст 10-11 години не задават нито един въпрос на своите учители.По време на един час, тя наблюдава как деветокласничка вдига ръка и пита дали има места в света, където никой не се занимава с изкуство. Учителят обаче я спира по средата на изречението с думите „Зоуи, без въпроси моля; време е за учене“.
Енгел, която е професор по психология на развитието към Уилямс колидж в Уилямстаун, Масачузетс, казва: „Когато посещаваш училища в различни краища на света, е трудно да си спомниш, че те са пълни с активни и интелигентни деца, защото никой не говори за техния вътрешен духовен свят. Колко добре се държат и колко добре се представят са много по-важни за повечето работещи в образователните институции. Често образователната бюрокрация държи любознателността скрита в ъгъла“.
Щом учителите учат малките деца да не задават въпроси, не е учудващо, че отличните ученици, наблюдавани от американски изследователи през 2013 година, са били по-малко любопитни, защото възприемали любопитството като риск за техните оценки. Въпросите, които задавали били насочени основно към подобряване на успеха им, докато въпросите, зададени от любознателните ученици били свързани с осъзнаването на определена тема.
Разбира се, някои учители окуражават и подкрепят любопитството. Енгел споделя, че във всяко едно от посетените училища има поне по един учител, който го прави. Но обикновено случаите са единични, за разлика от систематичния подход, възприет в една детска ясла в Бристол.
Миналият септември, в яслата се взема радикалното решение да се премахнат повечето играчки за двегодишните деца и да се заменят с редици от кашони, кенчета, тенджери и тигани, стари телефони, чайници, компютри и водопроводни инструменти – всичко, подтикващо към творчески изяви.Децата веднага се отправят към новите обекти, изобретявайки пързалки, улеи, блокове, ями, космически кораби от кашони, разговаряйки с въображаеми хора по старите телефони. Със старите ключове отключват и заключват построени от тях замъци. Повечето от децата не са си поискали играчките обратно.
Мат Колдуел, главният учител, казва, че дори и скептичните родители и учители са били убедени от промяната, виждайки засилването на творчеството и разговорите сред децата.
Той споделя: „Децата най-много обичат да възпроизвеждат това, което вършат родителите им в ежедневието си. Това, което хората и предметите правят, ги прави любопитни за света наоколо“.
„Училището убива любознателността. Кога децата имат възможност да питат за неща, които истински ги интересуват? Още от началното училище им се казва да мълчат и да учат. И това не е грешка на учителите. Те трябва да следват заложените цели и крайни резултати“.
Пол Хауърд-Джоунс, професор по невронауки и образование към Университета в Бристол, посещава и наблюдава децата, играещи с техните нови „играчки“, казва че хората учат най-добре, попадайки в нови ситуации и именно любопитството играе основна роля в този процес.
„Децата трябва да бъдат подтиквани и окуражавани да задават въпроси, дори и това да е предизвикателство за учителя“, продължава той. „Длъжни сме да намерим време за това през деня. В момента в училище няма време за насърчаване на творчеството и любознателността“.
Източник: https://www.theguardian.com/
Превод: Татяна Христова