„Аз съм от майките, чието дете е поканено на рожден ден, само защото целият клас е поканен. Виждам отклоняващите се погледи и чувам шушукането, детето ми също. Както и твоето“.
Всеки родител или възпитател познава „такова дете“.
Знаете за кого говоря – това е детето, което бяга из класната стая и изглежда толкова предизвикателно и сякаш извън контрол, все едно майка му е изсипала чаша кафе в зърнената му закуска. „Това дете“ никога не стои кротко на стола си, винаги прекъсва говорещия, не вдига ръка и понякога изглежда напълно безумно. „Това дете“ идва на училище без, с непълни или грешно подготвени домашни.
На детската площадка „това дете“ е най-шумното и най-екзалтираното – в един миг е на люлката, в следващия – на пързалката. Обикновено пита „Мога ли да играя с вас?“, а останалите отказват или се срамуват да отговорят, защото го смятат за „странно“ – знак за социалната ни незрялост. Може би те са си определили правилата на играта и се сърдят, ако някой не ги спазва и иска да ги промени, предизвиквайки спор и неразбирателство.
„Това дете“ е поканено на парти, само ако целият клас е поканен. Когато пристига, хванало за ръка майка си, погледите се извъртат, устите се закриват и шушукането започва. Понякога дори и в магазина, оскърблението е твърде силно.
Аз познавам такова дете. Всъщност, две. Едното е на 10, другото – на 5 и те са целият ми живот. Аз съм майка на „такова дете“.
И съм свидетел на всичко това – като измъчения поглед на учителката, която води детето ми с дълъг списък от нарушения на правилата. Виждала съм как синовете ми се опитват да се включат в игрите на площадката, когато вълнението им от тази възможност създава такава енергия, че тя се изтръгва от телата им чрез писъци, крясъци и гръмък смях – все неща, които плашат и отблъскват другите деца.
Аз съм майката, която отива на рожден ден с детето си. Виждам погледите и чувам шепота, детето ми също. Мразя да го казвам, но и вашите деца – също. Стоя там, опитвайки се да включа сина си в игрите и го окуражавам да се сприятели с останалите. Аз съм майката на детето, на чието парти не се появи никой… и това бе твърде съкрушаващо за нас. Разбирам раздразнението на другите деца и родители. Наистина.
Но ми се иска и те да прекарат поне ден „в моите обувки“. Иска ми се и вие да разберете тези деца – какви са те в действителност. Искам да разберете, че моят син е от тези, които като видят разстроено дете, ще направят всичко, за да го накарат да се усмихне, дори и спъвайки се нарочно и падайки по лице (напълно сериозно!). Детето ми е толкова забавно, че развеселява хората, които го познават наистина, до сълзи в очи. Той също така лежи в леглото си, плачейки и чудейки се защо „никой не го харесва“. Само за два часа може да построи лего от 750 части. Той ще спечели пари, плевейки училищния двор и с тях ще почерпи някой или ще му купи обяд. Той изпитва емпатия, както никое друго дете, защото поема болката на заобикалящия го свят. Детето ми е една красива, чудна и обичаща душа.
Понякога е трудно дете.
Да, излизала съм от магазина с 4-годишния си син през рамо, докато той ми крещи, удря ме и ме рита. И в същото време, чувам хората да казват „Трябва малко повече да го контролира“. Да, чувам ви, дори и с пищящо на ухото ми дете. Как ли изглежда това, което правя? Поне се опитвам. Виждам също и леки усмивки и одобрителни кимвания. Дори съм чувала „Справяш се страхотно. Имаш такава майка“. На тях искам да кажа „БЛАГОДАРЯ“. Наистина, благодаря за разбирането, че това съм аз, опитвайки се да дам най-доброто от себе си, за да бъда добра майка.
Моля ви, говорете с децата си за „различното дете“. Ако имате въпроси относно тяхното поведение, не казвайте просто на детето си, че не знаете какво не е наред с „онова другото“. Поговорете с мен, неговата майка.
Когато видите детето ми да се ядосва и да крещи на вашето пред пързалката, моля ви не го учете да стои настрана от „такова дете“. Ако не знаете как да осъществите контакт с него, поговорете с мен. Да, той страда от синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, но не е имунизиран срещу усещането да бъде изоставен.
Той е свикнал да следва определен график и определени правила. И когато някой внезапно ги промени, това се превръща в голям проблем за него. Той посещава терапия, където се учи, че правилата са си правила и графикът се следва. Да разбере защо останалите не ги спазват е твърде трудно за него, дори и вашето дете да не го е забелязало. Той продължава да се чувства сърдит и наранен, а казвайки на детето си да стои настрана, в никакъв случай не го учи да свиква и приема различните от него.
Не претендирам, че детето ми е перфектно. Само Бог знае, че не минава и ден, в който не се ядосвам. Но мога честно да заявя – за всяко лошо поведение, което те демонстрират, има поне десет други, които са прекрасни.
И затова ви умолявам – отделете време, за да опознаете едно „такова дете“. Няма да съжалявате.
Моля ви да разкажете и да споделите това. Да бъдеш родител на такова дете, понякога е твърде самотно. Но аз искам да знаете, че ВИЕ НЕ СТЕ САМИ. И аз съм тук и се опитвам да направя най-доброто, на което съм способна за едно ТАКОВА ДЕТЕ.
Източник: https://www.additudemag.com
Превод: Татяна Христова