Скоро, заедно с дъщеря ми, гледахме филма на Дисни „Замръзналото кралство 2“. Тя е страстен почитател на всички Дисни филми и този не беше изключение. Без да ви преразказвам целия филм, само ще спомена, че Анна – по-малката сестра, попада в пещера, мислейки че е сама, без път и посока. В този момент тя запява:
„И преди съм виждала мрак, но не като този.
Студен, празен, вкочаняващ.
Животът, който познавах, приключи. Светлината е отвън.
Скръбта е като гравитация, тегли ме надолу.
Но тъничко гласче нашепва в главата ми:
ти си загубена, надеждата я няма, но ти трябва да продължиш
и да направиш следващата правилна крачка.“
Повечето зрители биха възприели буквално тези думи, но не и аз. Едва сдържах сълзите си, мислейки за родителите на деца с увреждания. За себе си. За теб, може би. Истински думи, които силно натежаха в сърцето ми. Когато пристъпим в света на родителството, се чувстваме като в тъмна пещера, от която сякаш няма изход. Усещаме тежестта на вцепеняващата скръб, която идва без предупреждение. Може да не забележим и малкия лъч светлина – но и без да го осъзнаваме, тъничкото гласче вътре в нас ни казва да станем и да продължим напред. Пристъпваме бавно по непознатия път. И дори да не сме сигурни, продължаваме да се молим и надяваме, че решенията, които вземаме за нашите деца, ще им помогнат да постигат нови успехи. И въпреки тази несигурност, ние сме длъжни да продължим напред, да направим следващата правилна крачка. Правилна за нас, за нашите деца и нашите семейства.
Започваме да се доверяваме на инстинкти, които дори не сме подозирали, че притежаваме. Тъй като сърцата ни завинаги се променят в тези „мрачни“ моменти, не ни остава нищо друго, освен да си позволим да паднем и да се изправим след това, позволявайки на детето да ни води. Ако се озовете в „пещерата“, намерите сили и енергия да направите правилната стъпка. А сърцето ще ви подсказва, колкото и да се съмнявате дали това е правилното или не, че, така или иначе, ще продължите напред, вярвайки в себе си.
Ако в миналото сте били в „пещерата“ и сте намерили своя път към светлината, останете на това ново ниво, помагайки на другите да видят своя лъч. Но не забравяйте, че, дори веднъж излезли от тъмнината, е възможно отново да попаднете там. Пещерите може да са различни отвътре, но вярвайте, че винаги има светлина, която да ви изведе навън. Това пътешествие има много обрати и може по-често, отколкото ни се иска, да пропадаме, но аз вярвам, че трябва да се доверяваме на себе си и да имаме смелостта да напътстваме другите да направят правилната крачка.
Превод: Татяна Христова
Източник: https://themighty.com
Снимка: Frozen 2 Trailer