Откакто вирусът Covid-19 се разпространи в световен мащаб всички ние се сблъскахме с колективна травма. Всеки ден новините ни съобщават за бързото разпространяване на вируса, статистики за смъртните случаи и трагични истории за страдание и загуба. Тревожим се за собствената си безопасност и тази на нашите близки хора. Тези тревоги могат да ни накарат да се почувстваме по особен начин. Все едно ние не можем да предвидим ситуацията, а също така и да я контролираме. Това неминуемо довежда до травматични последици.
Много от нас в този момент проявяват различни стресови симптоми – нарушен сън, страх и силни емоционални реакции. Трудно е да призная, че в скорошно интервю през сълзи споделих притесненията си за член на семейството, работещ на първа линия в борбата с Covid-19.
Хората намират утеха, знаейки, че всички сме заедно в тази борба. Въпреки това личните преживявания на всеки един от нас са строго индивидуални и са следствие на личния ни опит до този момент.
Травмите от миналото могат да имат особено силен ефект върху реакциите ни спрямо сегашната ситуация. Всяко събитие, което човешката психика окачествява като непредсказуемо и неконтролируемо може да отключи стари травми. Това може да е заболяване, злополука, трагедия – всяко едно събитие, повлияло по негативен начин върху живота ни.Ако нещо подобно се е случвало и във вашия живот и сега си давате сметка колко интензивни са реакциите ви към пандемията, може да изпитате повторно активиране на травмата. Дали това наистина се случва може да разберете по 7 признака. Забележете, че много от тези признаци са адекватни реакции към текущата ситуация и не е задължително да засвидетелстват, че миналата травма е активна в момента.
Притеснителни спомени
Спомените за минала травма могат да се възвърнат когато най – малко го очаквате. Възможно е гледайки телевизия определена сцена да предизвика във вас бурна реакция. Мислите ви могат да бъдат толкова интензивни, че да имате усещането за преживяване отново на травмиращото събитие. Спомените могат да се проявят и под формата на кошмари.
Проблеми със съня
В такъв момент е възможно през нощта да се чувствате неспокойни. Сред най – честите прояви са проблеми със заспиването или честото пробуждане. Някои хора се страхуват да си легнат, знаейки че няма да могат да заспят или ещ сънуват кошмари. Може също така да се забелязват промени в навиците – късно лягане, сънливост през деня и т.н.
Неспособност за отпускане
Моментното чувство на нестабилност би могло да отключи спомени за предишни събития от вашия живот, в които сте се чувствали застрашени. Това би могло да доведе до чувство на обреченост, да ви държи постоянно нащрек и да активира негативни нагласи във вас. Забелязва се неспособност за отпускане, което се проявява в телесни реакции – стягане в раменете, топки в стомаха, стягане на челюстта.
Объркани емоции
Стресът може също така да възвърне старите чувства, които сте изпитвали след предишния травматичен опит. Това може да се прояви като повишена тревожност, чувство на безнадеждност, потребност да плачете често. Реакции, породени от нарастващия страх също могат да бъдат наблюдавани – възможно е да реагирате бурно при силни шумове например. Вината и срама също се включват тук. Възможно е част от нас да изпитват подобни чувства поради факта, че трудно приемат настъпилите промени. Наблюдава се и отсъствие на положителни емоции.
Откъснатост
Един от признаците може да е неспособността да се свържете със собствените си емоции. Някои хора го описват като вдървеност или чувство, че са опустошени отвътре. Откъснатостта може да засегне и вашите отношения – чувствате се дистанцирани и неспособни да получите подкрепата, от която се нуждаете в момента. Дори способността да извършвате ежедневните си дейности би могла да е засегната в голяма степен.
Избягване
В случай, че старата травма отново е активна в съзнанието ви, вие може да избягвате всички негативни чувства и емоции, които допълнително засилват чувството на страх и тревога. Пример за това е да избягвате да се информирате за актуална информация по темата. Избягването се явявя мярка за самозащита, за да се сблъскате с негативните последици. В същото време обаче задълбава проблема, а не го решава.
Негативни мисли
Настоящите обстоятелства могат да отключат промяна в начина на мислене. Виждайки потенцилна опасност навсякъде е предпоставка за отключване на недоверчивост и негативно мислене. Възприятията също се променят и водят до промени в обективната преценка.
Ако наблюдавате някои от тези признаци, не бързайте да съдите себе си. Помнете, че това е извънредно и непредвидено положение и тези реакции са нормален отговор на стреса.
Имайте предвид, че освен с тревожността, породена от тази ситуация като допълнително предизвикателство се явява необходимостта да се справяте със спонтанно изплували стари травми. Наред с това сте лишени и от някои от важните елементи за справяне със стресови ситуации. Например социалната дистанция би се явила пречка за това да получите подкрепа от близки до вас хора, ограничени са също физическата активност и хобитата, с които запълвате свободното си време.
Подходете към себе си с повишено внимание в този период. Отнасяйте се със себе си с любов и грижа. Хранете се добре, постарайте се да спите добре, давайте си почивка от непрестанния поток от информация в медийното пространтво. Опитайте се да намерите своя начин за справяне с напрежението – това може да бъде гореща вана, йога или нещо друго. Важно е да ви накара да се чувствате добре.
Приемете личните си преживявания такива, каквито са, без да съдите или критикувате себе си. Това са нормални човешки реакции. Не се възприемайте като жертва. Фактът, че сте преживяли травма означава, че тя въпреки това няма последната дума – все още сте тук, живи сте, приемате предизвикателства и правите най-доброто, на което сте способни. И със сигурност ще преминете през това!
Източник:https://blogs.webmd.com/
Превод: Десислава Стефанова