Здравейте,
Казвам се Ралица и съм много ви много благодарна. Защо ли? Прочетете имейла ми и ще разберете.
“Дългите дни на изолация се оказаха голямо предизвикателство за всички. Особено за родителите на малки ученици. Учене, домакинство, home office.
Не знам как минава при вас деня, но ще ви разкажа за един ден в нашето семейство с ученик на 9 години. До момента на ПРОМЯНАТА. Ставаме сутрин в пълееен хаос.
Започва се с хайде бързо, оправи си кревата, измий си зъбите, моля те, моля те. След 100 молби поглеждам към дивана и хей на, някой лежи там без изобщо да е чул какво говоря. Вече леко се напрягам – трябва да приготвя закуската, да оправя стаята, да се облека (защото не мога да работя по гащи), да приготвя ученика за заниманията, да проведа няколко онлайн срещи, междувременно звъни телефона, ааа да не пропускаме обяда, който също трябва да е наличен, защото мъжете не са това, което са, когато са гладни. Ииии финала са домашните – хвърчат задачи, листа, въпроси, срокове, трябва да се сканират. Аз се уморих, само докато напиша всичко това.
Това за моя хаос.
Хайде сега да ви разкажа гледната точка на ученика: “Защо трябва да ставам рано, нали учим от вкъщи? Мамо, стига си работила, искам да ми обърнеш внимание. Сега по какво трябва да уча? Не знам какъв час имам. Ох, имаме някакво домашно, но не знам какво е. За кога ми беше домашното по четене, нали не е за днес? Щом не е за днес няма да го правя. (разбира се след това, ако не е мама това домашно просто потъъъъъва някъде измежду другите и никога няма да бъде направено)”.
А колкото и да ми е трудно да призная, писането на домашни наистина е създадено, за да скара децата с родителите. Война. Но няма да разказвам за това, защото все още не съм готова да споделя всичките си тревоги и ужаси по този безкраен процес 🙁
Питате се как оцелях след първите 3 дни ли? И аз не знам.
Преди няколко дни попаднах на една ваша статия в страницата на Център за детско развитие “Малки чудеса” как да направя дневен график на детето. Веднага разпечатах графика, който е с картинки и задачки, за изрязване. Разбира се щом е цветно, очите на малкия бандит веднага фиксираха листа.
И ЕТО Я ПРОМЯНАТА! Само след един цветен лист и простото изречение: Вече сам ще правиш дневната си програма. Точно като мен и баща ти.
Детето веднага грабна ножицата, изряза картинките, помоли ме да му кажа училищната програма и се скри в стаята. След час и половина гордо ме извика в стаята: “Мамо, мамо, виж! Това е моята програма”. С тиксо беше залепил на шкафа си, като на игра, задачите си за деня. Бях супер изненадана, колко добре се е справил и само на едно място беше разменил училищаната си програма.
Това ПРОМЕНИ цялото ни ежедневие.
Този график му даде възможност да се почувства по-голям и отговорен за режима на собствения си ден. Стана по-самостоятелен. Визуалният график му помогна по-лесно да запомни и подреди задачите си.
Хаосът се превърна в мир!
Благодаря Ви за тази уникална идея!
Поздрави,
Ралица