В училището на най-големия ми син предстоеше прожектиране на филма „Чудо“ и Доминик беше повече от развълнуван. Знаеше, че този филм беше важен за много от учениците, не само заради посланието против тормоза, а заради факта, че историята в него се свързва напълно с нашето семейство. И както самият той заяви, когато се прибра вкъщи онзи ден „Сякаш най-накрая, приятелите ми разбраха какъв е животът ни“.
По-малкият брат на Доминик – Джовани, страда от рядко заболяване, наречено синдром на Шварц-Джампел. Досега, Джовани бе претърпял 10 операции, 7 от които на лицето. Детето във филма, Оугъст или Оги, както нежно го наричаше семейството му, страдаше от различен синдром и процедурите бяха други, но когато го изгледахме за пръв път, всички си помислихме, че някой е филмирал нашата житейска история.
Подобно на Оугъст, Джовани също беше тормозен в училище, заради начина, по който трябваше да се храни, поради структурата на лицето му. Всички лицеви процедури бяха направени с цел той да вижда и да диша нормално и както и Оги, той имаше белези от процедурите по лицето и челюстта си. Понякога Джовани се прибираше бесен от училище, заради начина, по който се отнасяха с него, а филмът идеално описваше това. Бяхме истински развълнувани да видим някой на големия екран, с който синът ни най-накрая можеше напълно да се сравни.
Това, което не очаквахме, беше представянето на сестрата на Оги, Оливия. „Виа“, както я наричаше семейството й, се чувстваше изоставена през цялото време, а Доминик почувства истинска връзка с нейния филмов герой. Можете да я видите как върви зад родителите си и Оги на път за училище. Усещах самотата й през екрана. Плаках за нея, когато изгуби баба си, която я караше да се чувства специална. А когато моментът насаме с майка й беше прекъснат, защото трябваше да хукне към училището, за да прибере Оги, се почувствах отвратително. „Виа е Доминик“, си помислих в този миг. Точно това се случи и при нас, когато плановете ни за нашето специално време бяха прекъснати, заради нуждите на Джовани. За братята и сестрите на деца с увреждания може да бъде трудно да намерят собствената си идентичност. Доминик се чувстваше много повече като братът на Джовани, а не просто като Доминик, същото беше и при Виа. За Доминик беше трудно да открие своята идентичност и своя път.
Филмът продължава със сложните отношения между Оги и съучениците му. Изключително важно е неговото силно послание срещу тормоза в училище. Но не по-малко важно е децата да видят семейство като нашето, описано във филм. Едно е Доминик да разкаже на приятелите си какво е да гледаш как се справя брат му и съвсем друго е, те да го осъзнаят, гледайки филма. Сега, те разбират защо Доминик отсъства често от училище, когато брат му се нуждае от медицинска помощ. Опитват се да бъдат по-милостиви, когато той се притеснява или тревожи за брат си. Не по-малко важно е осъзнаването, че Доминик е самостоятелна независима личност, а не само брат на Джовани.
Надеждата на нашето семейство е повече училища да покажат този филм. Ако учениците се запознават с филми като този, те може би ще бъдат по съпричастни към деца като Джовани. Може би ще си спомнят по-често да се интересуват как се чувстват децата като Доминик. Не мога да изразя удовлетворението си от посланието срещу тормоза. За нас е от огромно значение, семействата като нашето да бъдат поставени в светлината на прожекторите, за да могат другите наистина да видят какъв е животът ни. Искрено се надявам да се създават телевизионни предавания и филми, представящи живота на хората с увреждания. В крайна сметка за всички нас е важно да бъдем представени и да можем да виждаме герои като нас във филм.
Източник: https://themighty.com/
Превод: Татяна Христова
Снимки: lentafilms.bg