Емили, дъщерята на нашата приятелка Мари, току що започна да посещава детска градина. Емили започна в предучилищна група, където нещата се въртяха около това да се грижат за заека в градината и да правят герданчета от макарони. Емили не се интересуваше от това да се научи да чете, но обичаше да танцува, да пее и да си играе с кукли часове наред.
По-голямата сестра на Емили, Франсис, четеше доста преди да започне предучилищната група и разликата помежду им тревожеше Мари. Бабите и дядовците на Емили също смятаха, че това е проблем и намекнаха, че може би Мари трябва да чете на Емили по-често. Когато Мари говореше с друга майка за това, тя сподели същата загриженост за собствените си две дъщери, чудейки се дали вината е нейна, дали не чете достатъчно на по-малката си дъщеря. Дали тези по-малки братя и сестри ще изостанат в момента, в който започнат предучилищната група?
Този сценарий ни подлудява, защото е основан на страх, конкуренция и натиск, а не на научни факти или реалността.
Родителите не само изпитват ненужен натиск, но го прилагат и на децата си. Критериите за измерване са външни, сравнявайки едно дете с друго, преди те дори да започнат официално училище. Академичните показатели се изтласкват все по-рано и по-рано, въз основа на погрешното предположение, че стартирането по-рано означава, че на по-късен етап децата биха се справяли по-добре.
Сега ние учим 5-годишните да четат, въпреки че данните показват, че е по-ефикасно да ги научим да четат на 7-годишна възраст и че всяко предимство, придобито от децата, които се научават да четат рано, изчезва по-късно в детството.
Това, което преди се смяташе за допълнителна работа за по-висока оценка, сега се счита за норма, а децата, които не успяват да се справят или просто не са готови се считат за деца със затруднения. Те се чувстват разочаровани и засрамени и губят контрол, защото все още не са готови да учат това, което ги карат.Факт е, че училището се променя, но не и децата. Днешните 5-годишни не са по-напреднали в сравнение с техните връстници през 1925 г., когато започнахме да тестваме знанията и уменията им. Дете днес може да нарисува квадрат на същата възраст като дете, живеещо през 1925 г. (4 и половина), или триъгълник (5 и половина), или да си спомни колко стотинки е преброил (до 20 на възраст 6).
Тези основни показатели сочат дали детето е готово да чете и смята. Разбира се, че някои деца ще прескочат кривата, но децата трябва да могат да запаметяват числа, за да разберат събирането и изваждането и трябва да могат да различават наклонената черта на триъгълника, за да разпознават и пишат букви като К и Я.
Проблемът е, че докато децата от 20-те до 70-те години бяха свободни да играят, полагайки основите на ключови умения като саморегулиране, то в съвременните детски градини се изисква да четат и пишат.
Развитието на мозъка улеснява научаването на почти всичко (с изключение на чужди езици) с остаряването. Работата е винаги по-лесна с добри инструменти. Можете да направите маса с тъп трион, но това ще отнеме повече време, ще бъде по-неприятно и може да изгради лоши строителни навици, които е трудно да се променят по-късно.
Един от най-очевидните проблеми, които виждаме от забързаното академично обучение, е лошият захват на молива. Държането на молив правилно всъщност е доста трудно. Трябва да притежавате фините двигателни умения, за да държите молива леко между върховете на първите два пръста и палеца, да го стабилизирате и да го движите както хоризонтално, така и вертикално, като използвате само върховете на пръстите си. В предучилищна група с 20 деца, за която знаем, че са били насърчавани да пишат твърде рано, на 17 им е необходима професионална терапия, за да коригират допълнителните движения, които използват, за да държат молив.
Помислете:85 процента от децата се нуждаят от допълнителна помощ, родителите харчат допълнителни пари, а родителите и децата се чувстват стресирани, защото някои възрастни си мислят:
„Ей, няма ли да е страхотно, ако научихме тези 4-годишни деца да пишат?“ без никакво отношение към етапите на развитието.
Виждаме този ранен натиск и през целия гимназиален етап. Осмокласниците вземат уроци по природни науки, които се преподаваха на деветокласници, а децата в 10 клас четат литература, която се преподаваше в колежа. В окръг Монтгомъри, Вашингтон, окръг Колумбия, кварталното училище се опита да преподава материалът по алгебра от девети клас на ученици в осми клас, а крайната цел беше да я преподават още в седми клас. Това беше катастрофа, като трима от четирима ученици не успяха да вземат финалния си изпит. Повечето осмокласници нямат достатъчно развити умения за абстрактно мислене, за да овладеят алгебрата.
Исторически погледнато децата започваха колеж в края на тийнейджърските си години, защото се смяташе, че тогава са готови, макар винаги да е имало изключения. 14-годишните не са смятани за готови да работят на колежанско ниво. Ироничното е, че в стремежа си да помогнем на децата си да напреднат, нашето собствено мислене за тези фактори регресира.
Нед Джонсън получава много молби от родители, които искат да започнат подготовката на децата си за теста САТ в девети клас. Той им казва, че е грешка да пропиляват времето на децата си и парите си, за това да ги научи на нещо, което ще научат и в училище. Далеч по-добре би било да изчакат да придобият знания и умения в училище и тогава да добавят подготовка с тестове.
Да започнеш подготовката за тестовете твърде рано е изключително ненужно и непродуктивно. Това е като да се опиташ да обясниш на 14-годишен данъчната система. Въобще няма да ви отразят.
Основното послание тук е, че трябва да се противодейства на субективизма на родителите: По-рано не значи задължително по-добре, а също така повече не е по-добре ако е твърде много.
Източник:www.edutopia.org